За смисъла на ДОКОСВАНЕТО в контактата йога и в живота като цяло

 

Твърде често ние подценяваме силата на докосването, усмивката, милата дума, изслушването, искреният комплимент, мъничкият жест на грижа, всички от които имат потенциала да преобърнат живота ни...

Leo Buscaglia

   Физическият контакт притежава сила, която е неоспорима, макар и често да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То ни носи лекота,  спокойствие, грижа, свързване с другите и любов. Ние постепенно се учим да се доверяваме “да бъдем докосвани”, както и да се осмеляваме „да докосваме”. Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа подкрепа и най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас в момента на докосване. Забележете, че когато се отпуснете в нечия прегръдка с доверие, сякаш за момент всички останали мисли и задачи изчезват. Вие се потапяте в една тиха сърдечна медитация, в която сте изцяло присъстващи. Сърдечната ви чакра може би ще се напълни с топла енергия и самото усещане, че сте свързани с някой друг ще ви донесе усещането за вътрешен мир.

Какъв е смисълът на ДОКОСВАНЕТО в нашия живот?

  Самият допир е ключов за чувството ни за безопасност и присъединеност в света. Кожата е орган на Първа чакра и отговаря на чувството ни за сигурност, оцеляването и нашите основни нужди. Колкото повече ни докосват по приемащ начин, потребността ни от позитивен социален контакт се удовлетворява и това естествено води след себе си до усещане за безопасност и приетост. 

   Ние започваме да получаваме тактилни сигнали още преди раждането си чрез вибрациите на майчиното сърце, които се отразяват на амниотичната течност. Точно тези леки докосвания имат решаваща роля във взаимоотношенията родител-дете още от самото зараждане на живота. Докосването е най-важният канал за комуникация за детето с обгрижващите го. То провокира изграждането на привързаност и може да сигнализира „сигурност”, носещо посланието „Ти си в безопасност. Аз съм тук.” Но може и да сигнализира точно обратното. Ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме. Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. Тогава като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме една предпазна защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на връзките ни.

  

Защо ДОКОСВАНЕТО е изключително важно?

1. Докосването прави агресията излишна. Колкото по-малко човек е бил докосван като дете, толкова повече агресия изразява като възрастен. Агресията е символично средство за свързване, само че с обратен знак. Ако не съм научен да се свързвам по друг начин или дълбоко в себе си свързвам докосването с болка, аз съм неудовлетворен, гневен, неумел и тук идва агресията, която е отчаян апел за докосване с обич. 

 Изследвания върху детското развитие показват, че отсъствието на физически контакт или при физическо малтретиране способността ни за свързване чрез физически контакт е поначало увредена, поради негативните смисли, които влагаме в акта на докосване. Но това е поправимо. С достатъчно грижа и любов към себе си, понякога с помощта на психотерапевт и желание за промяна, се изгражда нов модел за света и старите концепции се трансформират в нови и далеч по-удовлетворяващи.

2. Докосването изгражда ДОВЕРИЕ между хората. Или казано с други думи, помага за свързването на хората и поддържането на връзките помежду им. Физическият контакт активира орбитофронталния кортекс в мозъка, отговорен за усещането за награда и състрадание. Дори обикновеното докосване предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, наричан още хормон на привързаността. По нашата кожа има множество рецептори, които са свързани с нашия емоционален отговор.

3. Докосване в моменти на криза. Физическият контакт и по-скоро „държането в прегръдка” може да осигури усещане за безопасност и комфорт на наш близък, независимо дали е дете или възрастен, когато е в криза. Кризата е момент, в които всички наши защити за момент се срутват и ние се чувстваме малко или много като беззащитни деца, чиито основи са разклатени. Държането в прегръдка е терапевтично средство, чрез което се внушава усещане за стабилност, защото какво по-успокояващо от това да бъдеш буквално държан от друго човешко същество.

4. Социални ползи. Някои автори говорят за „икономически ползи” от докосването, например физическият контакт сигнализира за безопасност и доверие. Най-обикновеното топло докосване успокоява кардиоваскуларния стрес и активира т.н. нервус вагус, за който се твърди че е пряко свързан с емпатичния отговор.

5.  Докосването е свързано с имунния отговор. Физическият контакт наистина може да намали заболяваемостта. Прегръдките подсилват имунната ни система. Нежният натиск, оказван на гръдната кост предизвиква енергиен обмен и активизира Сърдечната ни чакра. Това от своя страна стимулира тимусната жлеза, която регулира и балансира продукцията на бели кръвни телца в тялото, което всъщност ни предпазва от разболяване.

6. Докосването и работният колектив. Физическият контакт създава чувство за свързаност във всеки колектив. Здрависването или прегръдката предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, което увеличава шанса комуникацията да се развие приятелски и да се създаде доверие, макар и да не познавате отсрещния човек. Това спомага бизнес срещата да се развие благоприятно за вас. От друга страна докосването между колеги увеличава сплотеността на колектива и мотивацията към общата задача.

7. Докосване и не-сексуална интимност. За съжаление много от нас свързват докосването единствено със сексуалната интимност и любовния партньор. Това поставя бариери и стени между хората и много обърквания по отношение на невербалната комуникация, защото често чисто човешкото докосване може да бъде разтълкувано като сексуален намек. 
Това зависи повече от нашите собствени нагласи и очаквания, но възприемайки докосването по този начин ние се лишаваме от множеството му лечебни ползи. Човешкият контакт има изключително влияние върху нашите емоции, здраве и усещане за свързаност с другите и това далеч надхвърля особеностите на сексуалната интимност.

8. Докосването и обучението. Физическият контакт създава по-добра ангажираност на учениците по отношение на учебния процес. Например, когато учител прецени да потупа ученик по рамото, това окуражава изключително неговата мотивация за учене и постижения най-вече чрез усещането за приетост и валидизация.

9. Докосването и цялостното усещане за щастие. Да бъдеш докоснат и да докоснеш са основни човешки нужди, не случайно много хора се обръщат към професионалисти като масажисти, хиропрактици, и т.н. и по заобиколен начин си набавят това докосване, за което тялото им жадува.

10. Докосването и любовта към живота. Докосването освен с усещането за базово доверие е свързано и със способността ни да отворим сърцето си за любовта без условия и взаимозависимости. Да приемаме себе си и другите през очите на любовта означава да се докоснем до смисъла на самото ни съществуване. 

Защо ДОКОСВАНЕТО е толкова важно в Контактната йога?

  Докосването е основното различие между Контактната и идивидуалната йога практика. Именно чрез физическият контакт практиката ни помага да намерим финия баланс в отношенията си с другите и да преживеем откровено процеса на изграждане на доверие, емпатия и чиста човешка интимност. В нашия йога партньор ние виждаме огледало, физическо присъствие, което ни връща към настоящия момент, но също така и ни потапя дълбоко в самите нас. Контактната йога е изкуство, което ни връща към ценността на присъединяването и споделянето с другите. Практикувайки ние ставаме по-автентични и по-свързани със света около нас. Самото докосване между партньорите в Контактната йога „отваря” като цвете доверието към хората и към живота като цяло.

Практики по Контактна йога може да посетите при мен и Георги Ранчев от 6-ти ноември в Йога студио "Мандала". Всяка неделя от 12:30ч. Очаквайте допълнителна информация за предстоящите събития, които ще бъдат тематични, забавни, креативни и НЕ СА ЗА ИЗПУСКАНЕ! 

Споделете статията ако смятате, че е полезна! Харесайте ни във Фейсбук, за да научите лесно кога и къде ще бъде следващото ни събитие!!! ~https://www.facebook.com/BlissfulShreya/~

Бъдете усмихнати и докосващи!!!

Екатерина

За борбата "на всяка цена" и приемането като израз на любов

„Боже, дай ми сили да приема нещата, които не мога да променя. Дай ми решителност да променя тези, които мога. И мъдростта да правя разлика между двете.”

  Всички сме чували тази тибетска молитва. Има ситуации, които ни предизвикват да извадим от себе си цялата си вътрешна сила, воля и енергия. Да защитаваме хората, които обичаме. Да се борим за истината. Да отстояваме себе си. Да не се отказваме. Това са и моментите, в които се активизира симпатиковата ни нервна система, подаваща сигнали за цялостна мобилизация на тялото за справяне с потенциални опасности. Потенциалните опасности могат да бъдат различни при всеки човек в зависимост от какво ни е страх. За едни това може да бъде нападение от противник, за друг-потенциално унижение, за трети-загубата на любим човек. И няма значение дали опасността е реално застрашаваща или въображаема (без аналог в реалността), се активира стресовата реакция „борба или бягство". Стресът от една страна е жизнено необходим, за да поддържа тонуса и ежедневната ни активност. Но много от нас, загубили баланса между напрежение и отпускане, се намират под непрекъснатото въздействие на стресовите хормони. Много активация без моменти на отпускане. Това наричаме обикновено хроничен стрес. Симпатиковата нервна система е свръхактивна и дори да искаме да си починем и да обърнем процеса ни е много трудно и някак не се получава. Напрежението, вътрешния подтик да направим нещо, да вземем решение, да извършим действие ни завърта в омагьосания кръг на все повече и все повече стрес.

    Но животът ни вкарва и в ситуации, които изискват да оставим нещата да се случват в божествения им ред, да се пуснем по течението и да се предадем. Да активираме парасимпатиковата система, отговорна за отпускането и почивката. И обикновено този тип ситуации ни предизвикват да пуснем това, което вече е било. Да простим. Да приемем себе си, другите и субективната ни реалност такива, каквито са. Да повярваме, че това, което „идва” ще бъде най-доброто за нас. Да приемем, че нещата не винаги се случват, както ни харесва. Да приемем различното мнение, както и решението на другия, с което не сме съгласни. Да се доверим на живота и да позволим на нещо много по-голямо и мъдро от нас да ни води напред. Да позволим на вътрешния мир да ни залее и облекчи. 

Как да разберем в коя от двете ситуации се намираме?

   Да се борим или да се предадем? Как да разберем дали да се опитваме отново и отново или да приемем ситуацията, такава каквато е? Как да разберем дали да мобилизираме цялата си вътрешна сила или да се отпуснем и предадем на безсилието?

 Отговорът може би е различен за всеки. Но е важно да взимаме решенията си и като цяло да живеем от ЛЮБОВ, а не от СТРАХ. Да се борим, да се опитваме на всяка цена и да не се отказваме до крайно физическо и психическо изтощение няма как да е решение от любов. Обичаме ли себе си, че си го причиняваме? Обичаме ли Живота, че не се доверяваме на мъдростта на божествения „тайминг”? Можем ли в състояние на постоянен стрес, придружаващ нашия избор „борба”, да изпитаме чистата, спокойна и безусловна любов?

  Едва ли. На любовта й трябват спокойни води, за да се отрази. А страхът предизвиква бурни течения. Решението „от любов” иска от нас да се запитаме: От любов ли правя това или от страх? Мога ли да се доверя на другите, на ситуацията, на съдбата си и да изчакам? Ако отговорът е „Не” и нещо отвътре ни притиска веднага да предприемем действие, то страхът е този, който решава в този момент.

   Да се научим да взимаме решенията си от сърцето и да изразяваме свободно любовта си е свързано с ДОВЕРИЕТО ни в себе си и в света. А доверието от друга страна е свързано с ТЪРПЕНИЕТО. Да решаваме от любов понякога означава нещата да се случват бавно. Понякога трябва да ПУСНЕМ това, което е било и да се оставим на това, което ИДВА. Да изречем молитва. Да бъдем благодарни. Да се оставим любовта да ни носи по течението си. Така или иначе спокойното и мъдро сърце няма нужда от бързане. То вече има всичко. То е самата любов.

Споделете статията ако ви харесва! И се присъединете към нас във фейсбук тук ~http://www.facebook.com/blissfulcycle/~
Бъдете здрави! Намасте!

Екатерина 

Контактна йога и изкуството да създаваме автентични връзки

      

   Искате ли да свържете с някой близък около вас на по-дълбоко равнище? Може би с близък приятел, с който усещате, че сте дистанцирани напоследък, но връзката с него ви е важна? Или с любимият или любимата ви, с които някак не намирате време или начин да се свържете в ежедневието отвъд рамката на думите и рутината? Или дори с вашата майка или сестра? Или може би искате да започнете да изграждате истински отношения с нов човек, с когото сте се запознали наскоро? Или просто да се забавлявате в готина компания? Контактната йога може да се практикува от всеки – приятели, колеги, родители и деца, братя и сестри, познати и непознати, а резултатът е един – усещане за свързаност и доверие, които правят отношенията ни по-пълноценни и удовлетворяващи. Контактната йога е един прекрасен, лесен и достъпен начин да постигнете всичко това!

  Контактната йога ни помага да изградим емоционален, физически и енергиен синхрон с другия. Това се случва много естествено чрез синхронизирани дихателни упражнения, както и чрез смеха, който неизменно съпътства цялата практика. В контактната йога не се фокусираме върху съвършеното изпълнение на асани, а вместо това даваме израз на спонтанната ни и отворена към другия страна. Отиваме отвъд перфекционизма, в който егото непрекъснато отмерва и оценява нещата като правилни или погрешни. И се гмурваме в енергийния поток, в процеса на свързване, изграждайки доверие и човешка интимност. Гмурваме се директно в извора на детската спонтанност и щастие, които повечето от нас са забравили някъде далече в детските години.

Какво различава КОНТАКТНАТА йога от индивидуалната?

   За много хора е много по-комфортно да правят йога сами и да не се занимават с нуждите и чувствата на някой друг. Този начин на мислене идва от нашето „разделено” (и разделящо) его. Но в същото време точно тази част от нас ни кара да страдаме от самотата си, особено в случаите, в които се закачваме за толкова популярната днес илюзия „независимост” и "самодостатъчност". Контактната йога всъщност разбулва тази илюзия и ни показва красотата на нашата всеобща човешка зависимост и свързаност. Това усещане за свързаност в света би ни спестило голяма част от невротизма на разединението. И когато поемем риска и покажем своята уязвимост в присъствието на другия, ние буквално започваме да градим вътрешните устои на взаимоотношенията ни. Постепенно ние пренасяме това умение и в живота извън залата, а именно – да се подкрепяме и да се свързваме пълноценно със семейството си, приятелите и всички значими други.

 Когато правиш йога сам обикновено съсредоточаваш вниманието и осъзнаването си само върху собствените си движения, чувства и усещания. Докато когато практикуваш в партньорство с друг човек се осъществява активен обмен на енергия. Може да се каже, че партньорската йога е надграждане на индивидуалната, и съответно акро йога надгражда партньорската. (Повече за акро йога скоро в специална статия!). След като постигнем синхрон със себе си, както това се случва в хатха йогата, преминаваме на следващия етап – синхронизиране с партньор. Следваща стъпка в този смисъл е да пренесем този синхрон  във връзките ни с все повече хора в нашия живот. 

Защо да правим Контактна йога?

  Контактната йога има множество ползи, както физически, така и емоционални и психологически. Може да се каже, че практикуването на Контактна йога е един вид терапия в движение, както и игра, в която развиваме своя капацитет да създаваме автентични връзки. Тук ще изброим някои от най-важните ползи от практикуването на Контактна йога.  

- Физически ползи. По време на йога практиката в група или с партньор се активират всички чакри и сетива. Партньорите, комуникирайки на различни нива – вербално, физически и енергийно, се наместват взаимно и се балансират. Също така Контактната йога подобрява функционалността на цялото тяло, развива гъвкавостта, баланса, издръжливостта и силата и това се случва неусетно, без целенасочено усилие, докато се забавляваме, смеем и сприятеляваме.

- Разбиране за невербалната комуникация. В Контактната йога партньорите се свързват чрез докосването, жеста, вибрацията на тялото. Колкото повече практиката между двама души се задълбочава, както и практикуването с различни хора, толкова повече това ни научава да разчитаме картата на невербалната комуникация и да се разбираме много по-качествено с другите като отчитаме важността на невербалното послание, преди то да бъде формулирано в думи.

- Редуцира стреса. Ясно е, че практиката по йога успокоява нервната система и редуцира напрежението. Особеното в Контактната йога е, че ако имате конфликт или напрежение с важен за вас човек, практиката по двойки ще ви помогне да се освободите взаимно от натрупаната отрицателна енергия и да я замените с любяща и позитивна, която ще засили връзката ви още по-силно и ще я заздрави.

- Изгражда доверие. За разлика от индивидуалната практика, в която разчиташ единствено на себе си и за която може да се каже, че е безопасна под ръководството на учител, Контактната йога има нужда от проява на доверие от страна на практикуващия.  Особено, когато трябва да разчиташ на партньора си да те предпазва от евентуално падане. Първоначално това може да е трудно и смущаващо, но практиката ни помага да се отпуснем и доверим, да се оставим в ръцете на партньора и да знаем, че той  ще ни пази и ще се погрижи за нашата безопасност. Така ние се научаваме, че не е нужно винаги да се оправяме сами в стремежа си винаги да бъдем независими. Учи ни да търсим помощ, да изразяваме нуждите си, да разчитаме на другия си и като цяло на близките си хора за подкрепа. Също така ни учи да комуникираме без затруднения нуждата си от помощ, когато изпитваме такава. Постепенно изграждането и проявата на доверие в практиката се разпростира и във всички сфери на живота на всеки практикуващ.

- Балансира взаимоотношенията. Някои от нас са твърде емоционални или имат прекалена нужда от другия, губейки здравословната граница на собствения си Аз. Докато други имат толкова защити, че не успяват да изградят автентична връзка с друг човек. В контактната йога последователно се сменят ролите на даващ и получаващ и партньорите се научават да влизат в тези последователни роли в собствения си живот и взаимоотношения.

- Обогатява екипната ни работа. Практиката развива способностите ни за сработване с много и различни хора, без значение от характера, формата, размера или уменията. Най-важно е желанието да подкрепяме другия, както и да се оставим да бъдем подкрепени. Това е и в основата на доверието! 

- Създава споделеност в отношенията ни. Контактната йога не е просто правене на асани по двойки, тя е осъзнаване за даването и получаването във всяко отношение. Да дадеш тежестта си на другия и да поемеш с тялото си неговата тежест, без значение от килограмите или ръста. Да дадеш, но и да се съобразиш колко може да понесе партньорът ти и обратното. Това още повече засилва чувството за свързаност и доверие в човека до вас и като цяло в хората.

- Подхранва връзките ни. Все повече хора изпитват затруднения да намират начини и време да се свързват с близките си хора качествено. Дали заети с работни ангажименти, грижи за децата и различни рутинни задължения, често контактите ни стават малко или много повърхностни и без дълбочината на сърдечната близост. Часът по контактна йога може да се превърне във вашия ритуал на свързване.

- Задълбочава и укрепва любовта. Контактата йога, практикувана с интимния ви партньор,  ви помага да задълбочите интимността с любимия/ата, обогатява палитрата на емоциите и ви учи да се свързвате физически, емоционално, но и енерийно и духовно. Контактната йога ни дава един уникален начин да изследваме връзката си и да я развиваме, задълбочавайки отношенията и любовта си.

    Йога по двойки или в група може да бъде практикувана както от начинаещи, така и от напреднали. Точно това смесване на нивата на различните хора в практиката помага от една страна на по-начинаещите да напреднат по-бързо, а от друга, по-напредналите да развият търпението си и да се учат да помагат. Контактната йога може да бъде практикувана с всеки и като цяло характеристиките на партньора не са от голямо значение. Дори колкото е по-голямо различието, толкова повече ние изпитваме нашите възможности за разбиране и нашата толерантност. 

   Практиката по Контактна йога е много динамична и забавна. По време на изпълнението и в преминаването от асана в асана хората комуникират не само вербално, но и чрез докосването, изграждайки един много лечебен синхрон, който води до цялостно усещане за удовлетвореност. За разлика от общуването в ежедневието, където осъзнаването на комуникацията опира само до вербалното ниво и често пъти е много незадоволителна и това води до обърквания и недоразумения, комуникацията в Контактната йога води до много по-дълбоко и пълноценно свързване с другия. След това много спонтанно този опит се пренася не само във взаимоотношенията, но и в по-широкия контекст на живота.

  Практики по Контактна йога може да посетите при мен и Георги Ранчев след 9-ти ноември в Йога студио "Мандала" и Йога студио "Амара". Очаквайте допълнителна информация за предстоящите събития, които ще бъдат тематични, забавни, креативни и НЕ СА ЗА ИЗПУСКАНЕ! 

(Снимките в статията са направени със съдействието на невероятното студио "Амара" (Препоръчваме го! Можете да видите повече на http://www.amara.bg/!) и със запазените авторски права на MMTV, която можете да гледате онлайн на http://mmtvmusic.com/)!!! 

Харесайте ни във Фейсбук, за да научите лесно кога и къде ще бъде следващото ни събитие!!! ~https://www.facebook.com/blissfulcycle/~

Бъдете усмихнати и правете йога, прекрасно е!!!

Екатерина Кьосева

Повече смях, креативност и блаженство чрез активирането на ВТОРА ЧАКРА

 Свадхищхана или чакрата на удоволствията и сладостта, желанията и флуидноста, промяната, движението и секса. В днешното общество най-често проблемните чакри са първа, втора и трета. Това са чакрите, които имат най-плътна вибрация и най-материално изражение в света. Когато кажем втора чакра най-често се сещаме за секс, сетивни удоволствия и стремеж към наслади, които намират изражение само в материален план. Например, обичаме да похапваме любимия си сладолед, да сме обградени от хубави аромати и меки материи, да докосваме мека кожа и да наблюдаваме красиви гледки, картини, красиви жени или мъже. Но в днешно време стандартът за тези неща е обвързан с имането на големи суми пари, което е свързано със силна Муладхара чакра. Все пак това е само илюзия, създадена от медиите и рекламите, но попадне ли човек под техните манипулации може да се заблуди, че за да се наслаждава истински има нужда от големи суми пари, за да си позволи тези "скъпи удоволствия". Истината обаче е, че всичко истинско и носещо удоволствие в нашия живот е напълно безплатно, лесно постижимо и достъпно. Нужно е само да сме открили себе си и привели чакрите си в балансирано положение на даване и получаване, да разбираме динамиката им и да работим на всички нива на съществуването ни. 

Свръхактивна Свадхищхана чакра

    При свръхактивна втора чакра човек жадува постоянно за обекта на желание и прави всичко възможно да се добере до него. По всякакъв начин избягва дейностите, които не носят сетивни удоволствия и търси възможности, за да се забавлява. Ако не ги намери изпада в мрачно настроение и депресия. Може да наречем човек със свръхактивна втора чакра хедонист и търсач на удоволствия. Пристрастен към сетивните наслади, хедонистът не може да види отвъд фокуса на втора чакра. През ум не му минава да работи усилено, да помага безкористно, да чете, да се развива или да допринесе за общото благо на човечеството, а пък духовните практики му се струват нелепи. Та нали духовното не може да го пипнеш? Свръхактивацията на втора чакра изсмуква и засенчва другите чакри като пренасочва фокуса ни върху качествата на втора чакра. 

    Разбира се, има различни нива на осъзнаване на втора чакра: темастично, раджастично и сатвично. В зависимост от гуната, която е активна ще има различни последици върху поведението ни, при свръхактивация на втора чакра. Ако имаме раджастична активация на втора чакра при среща с красива жена ще станем похотливи и сексуално манипулативни, за да извлечем максимално наслада от обекта, който искаме да прелъстим. 

   Ако, например, сме под влиянието на сатва във втората ни чакра при същата случка, ще бъдем нежни и любящи и ще потърсим по-дълбоко свързване с жената и ще искаме да доставим удоволствие и на нея, а фокуса ни ще е изместен върху това ние да доставим удоволствие, за разлика от темастичното или раджастичното, които са ориентирани към себезадоволяване. Ако бъдем под въздействието на тамас в тази ситуация при свръхактивност на втора чакра бихме имали желание да прелъстим обекта, но по скоро желанието ще бъде подтиснато от страх от отхвърляне или просто жизнената ни енергия би била твърде ниска, за да имаме шанс  да осъществим връзка.

     Свръхактивността на чакрите не винаги е признак за дисбаланс. Когато чакрата е активна в правилната  и подходяща ситуация, тогава е добре. Дисбаланс се получава тогава, когато постоянно сме на една и съща вълна и не се задоволяваме. Например, имаме да свършим някаква работа, а постоянно заглеждаме колежката/колегата. Или си мислим как да се почерпим.

Блокаж на Свадхищхана чакра

     Блокирането на сексуалната енергия се изразява в това да отричаме удоволствията и да изпитваме вина за това, че сме се наслаждавали, както и да смятаме че не заслужаваме да се наслаждаваме. Това най-често е причинено от насадени убеждения от авторитети в миналото или настоящето. Тези убеждения могат да бъдат самоналожени като строги диети и ограничения, строги духовни практики и други. Затварянето на втора чакра води до скованост, инертност, липса на промяна, липса на хумор и радост от живота. Затварянето на сакралната чакра води до отбягване на темите и оттегляне от ситуациите, свързани с нея. 

   Блокажът във втора чакра увеличава напрежението в другите чакри и те се пренапомпват и свръхактивират като изкривяват цялостното ни възприятие за живота. Започваме да смятаме, че живота е една безрадостна борба за оцеляване и единствено работа или отричаме сетивните удоволствия за сметка на духовните ценности и аскетични практики. При прекомерно активираната чакра имаме нужда да разтоварим  и пренасочим енергията, а при блокирана имаме нужда да получим енергия.

Как да балансираме втората си чакра?

    Има много практики от холистичната медицина и йога, които могат да ни бъдат от полза, ако на лице имаме един от тези дисбаланси във втора чакра: отричане на удоволствията, липса на хумор, безчувственост, скованост, застой и липса на промяна, слабо сексуално влечение, отричане на секса и удоволствията от него, прекаляване със секс, хранене просто заради вкуса. Тук са също осъждането на другия пол, прелъстяване, невъзможност да се сближим с другия пол; липсата на креативност и творчество; сдържаността, както и ревността и секса без любов.

 Можем да използваме кристали, храни, мантри и утвърждения, за да хармонизираме втората си чакра. Вибрационният цвят на втора чакра е оранжев и при медитация можем да го визуализираме. 
Йога. Всички асани от йога с разтваряне на краката помагат за балансиране на сакралната ни чакра, както и разтягането на вътрешното бедро - абдуктура сгъвач, и отварянето на тазовото дъно. Такива пози са:

• Бада Конасана (Пеперуда);  

• Утката Конасана (Позата на богинята);

• Курмасана (Kостенурка);

• Падоттанасана (наклон напред от стоеж с разтворени крака);

Контактна йога.

 Йогата по двойки е много подходяща за балансиране на енергията на втора чакра и в частност, сексуалната енергия. Партнирането с противоположния пол стабилизира комуникацията на невербално ниво, развива доверието помежду ни, трансформира автоматичната похот чрез покачването на жизнената енергия в сърдечния център (чиста човешка любов) и активира обмена на творческа енергия. 

  Допира между телата укрепва връзката между практикуващите и изгражда синхрон и огледалност. Заедно с това помага на енергията ни да се засили. Това е отлична активност както за любовни партньори, така и за приятели и членове на семейството. Скоро ще публикуваме специална статия за контактната йога, заедно с практика, която можете да правите вкъщи. В статията подробно ще обясним положителните ефекти от практикуването на контактна йога, какво я различава от т.н. стандартна, защо да я практикуваме, както и къде може да посетите такъв клас с мен и Екатерина в София. (Снимките тук са със запазени авторски права от MMTVMusic.) Снимки : Георги Ранчев и Екатерина Кьосева

Танцуването  и въртенето на кръста са други дейности, които мжете да правите ежедневно и също активират енергията във втора чакра.

Тантра - дихателните упражнения от тантра, както и различните игри и дейности с партньор уравновесяват сексуалната енергия (наричана още кундалини) и я насочват нагоре по гръбнака. 

Храна. Основните храни за втора чакра са течностите и приемането на плодови сокове. Приемането на достатъчно количество вода на ден е ключово за хармоничното й функциониране. Например, една добра храна за сватхищхана е портокалов фреш и всички храни с оранжев цвят. 

Мантра. Семенната мантра за сакралната чакра е "Вам". Важно е да можем да пускаме застояли емоции, нездравословни навици, хора и партньори, които не ни носят развитие и любов и ни държат застопорени на едно място. Само така ще освободим пространство за новия поток от енергия и възможности да ни промени и раздвижи.

Утвърждения. Можем и да репрограмираме съзнанието си по отношение на темите за втора чакра с утвърждения. Например: "Имам право на удоволствия и наслади"; "Живота е място изпълнено с радост и смях" ; "Привличам подходящия партьор" ; "Имам пълноценнен сексуален живот" и т.н

Кристали и минерали. Можем да носим кристали и минерали или да ги поставяме ниско под пъпа при медитация. Полускъпоценните камъни активиращи и балансиращи втора чакра са: оранжев яспис, карнеол, оранжев хризолит, кехлибар, огнен ахат и други.

 Осъзнаването на темите на втора чакра ще ни помогне да променим вижданията си за живота и така да привлечем правилните случки, партньори и информация, за да уравновесим Сватхищана. Редовното практикуване на йога има за цел да уравновеси всички чакри.

Пожелавам ви радост, смях и блаженство!

Георги Ранчев

"Ще ми се пръсне главата" или психосоматичен поглед върху главоболието

    Често ли ви боли глава? Нашето тяло ни сигнализира да спрем за момент и да се заслушаме в неговото послание. Главоболието не е безобидно, както сме свикнали да мислим поради голямата му разпространеност. Главоболието е знак да се погрижим за себе си и да възстановим хармонията между ума и сърцето!

 Главоболието е явление, съпътстващо ежедневието на съвременния човек. Подложени сме на  все по-големи вътрешни и външни изисквания и това натрупва в нас все повече хроничен стрес. Много фактори са свързани с възникването на хроничното главоболие, както генетични и средови, така и личностови. Най-често те са свързани с индивидуалните ни характеристики и начини за справяне, както и с начина ни на живот. Главата е определяна като най-висшата част на тялото, побираща мозъка и следователно символично олицетворяваща съзнанието, психиката, мисловната дейност. Оттук може да се каже, че главоболието е характерно за съвременния твърде мислещ човек, но парадоксално в резултат, то препятства мисловната активност, давайки символичен израз на потиснато чувство, желание или потребност. В тези случаи на помощ идват различните видове аналгетици, които допълнително потискат евентуалното осъзнаване на причините за главоболието, завъртайки човека в омагьосан кръг на все по-голяма откъснатост на мислите от чувствата. Народните мъдрости като “Ще ми се пръсне главата”, “Блъскам си главата”, “Изгубих си главата” още повече подсилват ценността на ума и мисловната дейност като условия за просперитет в обществото. Понякога главоболието бива утежнено до степен да не можем да се справяме с ежедневните си задачи или в някои случаи блокира цялата ни дейност, както е например при мигренозния пристъп. 

Исторически поглед

      Известно е , че над 90-95% от хората поне веднъж в живота си са страдали от главоболие, но много малка част от тях търсят специализирана помощ за проблема си и по-скоро прибягват до самолечение. При голяма част от хората, които търсят лекарска помощ за главоболието си не се установява органична причина и се приема, че то е предизвикано от емоционалния стрес. Въпреки че главоболието предизвиква актуален интерес като широко разпространен проблем, свързан с начина на живот на съвременните хора, факт е, че са открити следи за големия интерес и на древните хора към проблема с болката в главата и неврохирургията от преди 7000г. пр.н.е., за което свидетелстват множество намерени черепи, чиято трепанация вероятно е била извършвана с цел да се изгонят демони или зли духове от главата на човека, за които античният човек е вярвал, че причиняват главоболие, лудост, епилепсия и др. Трепанацията е била препоръчвана и от някои лекари през 17 век за лекуване на мигрената. През 400 г.пр.н.е. самият Хипократ описва за първи път визуалните симптоми на мигрена, както и взаимовръзката между главоболието и различни дейности като спортуването и сексуалния живот. Преди 2000г. римският лекар Гален свързва главоболието с увелично количество жлъчен сок в стомаха, а мигренозните пристъпи са наричани още “жлъчни атаки”. Едва през 1672г. Thomas Willis въвежда термина “неврология”, прави точен анализ на мигрената, както и въвежда съдовата теория за произхода на главоболието. След това в края на 1770г.  Erasmus Darwin (дядото на Чарлз Дарвин), воден от идеята, че главоболието е причинено от вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове) предлага нестандартното “лечение чрез центруфугиране” с цел да се “оттече” кръвта от главата към краката. William Gowers, известен като един от основателите на модерната неврология, препоръчва марихуаната като средство за облекчаване на острите атаки на главоболие. 

   Оттук можем да заключим, че човечеството от край време е водено от стремежа да открие начин за справяне с болката в главата, както и, че главата винаги е представлявала особена ценност, дори с нуминозно значение, както е било при древните хора. С развитието на съвременната медицина и в частност психосоматиката, все повече започва да се обръща внимание на психогенната природа на главоболието, неговата взаимовръзка и обусловеност от чисто психични и емоционални фактори. 

Симптомът "Боли ме глава" 

      Болката  е  фундаментално човешко преживяване, което може да има своя физиологична причина, но може и да е „символичен“ отговор на определено психично преживяване. Понятието „главоболие“ в медицината се описва като болков синдром или дискомфорт в областта на главата или шията. Най-общо главоболието се разделя на първично и вторично, като към първичните видове главоболие спадат тензионното, мигренозното и клъстърното. Вторичните главоболия най-често са причинени от органични причини.  

     Костните структури на главата и паренхима на главния мозък са нечувствителни към болка, но целия останал апарат на главата и шията е чувствителен към различни болкови стимули като може да се каже, че най-чувствителни са стените на артериите, поради което измененията в кръвоносните съдове се проявяват като силна тъпа болка. Според някои автори мозъчната тъкан сама по себе си не е чувствителна към болка, защото няма болкови рецептори и по-скоро болката е причинена от нарушена чувствителност на мозъчните структури около мозъка. Има девет чувствителни към болката структури по главата и врата- черепа, мускулите, нервите, артериите и вените, подкожната тъкан, очите, ушите, синусите и лигавиците. Оттук можем да заключим, че разбирането на същността на болката в главата е предизвикателство, изискващо задълбочени знания в областта на медицината и по-конкретно неврологията.

 Кой всъщност страда от главоболие?

    Главоболието е проблематично препятствие за протичането на мисловната дейност и може да се каже, че страдащите от главоболие в повечето случаи са с над средно ниво на интелигентност. Въпреки че не може да се опише с точност типът човек, страдащ от главоболие, може да се каже, че тези които страдат от симптомите често имат в себе си силни тревожни компоненти, амбиция, аспирации да доминират, тенденции към перфекционизъм и резултиращото хронично пренапрягане. В конфронтирането с реални ситуации високите стандарти, които тези хора си поставят водят до тревожност, фрустрация и потисната агресивност. Това може да бъде изразено физически под формата на хронично напрежение. Конфликтът на този тип личност всъщност се състои в това, че той не може да постигне крайните цели, които той счита за желани. В този смисъл може да се каже, че пациентите с мигрена често носят в себе си потиснати чувства, които се описват като смесица от враждебност и завист, насочени към всякаква форма на интелектуални постижения. Мигрената може да се обобщи като средство, което прикрива емоционални конфликти, които пациентът “няма нужда да комуникира”. Тези пациенти могат да придобият вторични ползи от пристъпите, които предоставят възможност за доминиране в семейството и “наказване” на тяхната среда.

Фактори за възникване 

      Когато става дума за факторите, които предизвикват главоболие, трябва да се отбележи, че няма “нормално главоболие”. Проучванията, правени по темата, свързана с главоболието показват, че 90% от всички повтарящи се, хронични главоболия са всъщност или мигрена, или тензионно главоболие. Това определя важността на проблема и необходимостта да се посочат както някои генетични и средови фактори, допринасящи възникването и поддържането на главоболието, така и влиянието на някои специфични ефекти като особеностите и стратегиите на личността, оказващи влияние върху нивото на хроничен стрес.

Главоболието като реакция на хроничен стрес

    Докато оцеляването на първобитния човек е зависело от способността му да определи степента на заплаха в определена ситуация и да реши дали да се бие или да бяга, съвременния човек трябва да потисне тази инстинсктивна “борба или бягство” реакция в ситуациите, изискващи самоконтрол и социална адаптивност. Нервната система е устроена така, че ако човек в стресова за него ситуация побегне или се сбие, стресът няма да му нанесе вреда, защото индуцираното от стреса напрежение ще бъде освободено. Но когато тази реакция не получи “разтоварване”, в организма започват да се натрупват отрицателните ефекти на хроничният стрес, който както вече е признато е отговорен за възникването на психосоматичните болести. Така стресът е един от факторите, отговорни за отключването и появата на главоболието, но са направени множество изследвания, целящи да се открие причината, поради която едни хора страдат от главоболие, а други не, при еднаква генетична предразположеност.

Главоболието като генетично унаследено разстройство

    Първичните главоболия могат да имат генетичен компонент, което означава, че ако някои от семейството страда от определен тип главоболие, следващото поколение има предразположеност да страда от същия тип. Мигренните главоболия се предават в семействата и изследванията, които се провеждат се опитват да установят тази взаимовръзка. При близнаците често се срещат мигрени и при двата индивида независимо дали са отглеждани поотделно или заедно. Някои проблеми с кръвоносните съдове в мозъка се предполага, че са наследени и могат да допринесат за наличието или преобладаването на мигренно главоболие. Според Alexander Mauskop мигрената е генетично заболяване с двоен риск за поява на мигрена при родителите,  сиблингите и децата на страдащия, когато мигрената е без аура, а риска е 4 пъти по-голям, когато тя е с аура. Някои генетични изследвания показват промени в хромозомите при пациентите с мигрена. Според Mauskop мигрената и с аура, и без аура е предизвикана от множество генетични аномалии. Логично е да се предположи, че важните определящи фактори за прага на болка и болков толеранс са генетично определени, но въпреки това доказателствата  за това все още са доста разнопосочни.

Главоболието като защитен механизъм

    Съществуват хипотези, произлизащи от психодинамичното направление, че за някои хора болката може да е начин за разсейване от индиректното изразяване на някаква неприемлива емоция, т.е. т.н. защитен механизъм потискане. Чрез този несъзнателен механизъм неприемлива мисъл, образ или спомен бива задържан далеч от полето на съзнанието. И все пак потискането не може да промени в такава дълбочина възприятията, както прави отричането, т.е. потиснатият материал все още се появява – в сънища, във фантазии, в симптоми, но не се осъзнава напълно. Между симптомите, които потискането може да предизвика се намира конверсията, т.е. превръщането на потиснатия материал във физически проблем или болест. Така може да се каже, че болката е последица от изпитвана вина, автоагресия или от преживяна емоционална травма.

Методи за повлияване на главоболието

    Често срещано е хората да определят за източник на главоболието стреса, но няма официална класификация на “главоболие от стрес”, въпреки че той със сигурност играе роля в причиняването или изострянето на главоболието. През стресови моменти определени химикали в мозъка се освобождават, за да се преборят със ситуацията. Освобождаването на тези химикали може да провокира съдови промени, които могат да предизвикат или изострят главоболието. Научаването на техники за релаксиране може да помогне за справянето с главоболието чрез модифициране на болката и/или на честототата на главоболията и да предотврати това те да станат по-тежки. Важно е семейството на пациента да не подценява стойността на немедицинските стратегии за справяне с главоболието. В много случаи ефективността на тези техники е добре документирана и надминава тази на стандартните медикаментозни режими. Важно е да се знае, че много от тези немедикаментозни стратегии често се комбинират със стандартни медикаментозни терапии. Известни са методите за релаксиране и намаляване на стреса, които широко се използват за справяне с болката.

·   Дихателни упражнения (ритмично дишане; дълбоко дишане; визуализирано дишане). Тези упражнения се състоят от техники за промяна на техниките за дишане с цел релаксация и намаляване на болката и тревожността. Начина на дишане се влияе от емоционални промени, например при тревожност дъхът се задържа и се говори с по-висок глас при издишане. При депресия, например, се въздъхва и се говори с нисък глас при издишане. Тези дихателни упражнения изискват подходяща тиха атмосфера, комфортна позиция на тялото и спокойно съзнание. Целта на ритмичното дишане е забавяне на дишането с цел постигане на релаксация. Дълбокото дишане цели също дълбока релаксация, което се постига, когато кислород и други химикали бавно повлияват на нервната система и съответно на комфорта на индивида. При визуализираното дишане се комбинира забавеното вдишване с представяне на релаксиращи картини.

· Прогресивно-мускулната релаксация е техника, която учи на концентриране за релаксация на всеки мускул в тялото. Редуцирането на мускулното напрежение води до редуциране на болката. Този процес се състои от две стъпки. Първо, напрежение се прилага върху конкретни мускулни групи и след това напрежението се освобождава и вниманието се насочва към това да се проследи как мускулите се отпускат и напрежението изчезва.

· Визуална релаксация е доказана форма на фокусирана релаксация, която помага за създаването на хармония между ума и тялото. Този метод учи на това да се създаде спокойна и релаксираща картина във въображението, т.н. ментално бягство. С този метод пациентът си представя приятно изживяване или някаква изключително комфортна среда. Концентрирайки се в създаването на колкото може повече детайли в тази картина, съзнанието е погълнато от задачата, което спомага за намаляването на стреса и болката.

·   Biofeedback е техника за научаване как да се релаксира и справя с болката и стреса чрез промяна в поведението, мислите и чувствата. По-конкретно използват се електронни апарати, за да се измерят физиологичните процеси като дишане, пулс, температура на кожата, мускулно напрежение и др. Специално устройство обработва електронните сигнали и предоставя информацията в разбираем вид под формата на звуци или графики на компютърен екран. Този метод помага да се научи как тялото реагира в стресови ситуации, как да се поеме контрола върху конкретни физиологични функции, които предизвикват напрежение и физическа болка, и как да се създае състояние на пълна релаксация на тялото. Ако главоболие, като напр. мигрена, започне бавно може да се използва този метод преди пристъпа да се разрасне сериозно.

·   Психотерапията дава светлина върху източниците на стрес и на други фактори в развитието на главоболието. Чести източници на стрес при младежите и децата включват проблеми вкъщи, фамилен конфликт, прекалено позволяващи или твърде рестриктивни родители, недостатъчен сън, отхвърляне или тормоз от страна на съученици, липса на близки приятели, трудности в учебния процес, участието в прекалено много извънкласни дейности и сексуален, физически или емоционален тормоз. Психотерапията по отношение на главоболието най-често се състои от три стъпки. В първата консултантите помагат на пациентите да разпознаят негативните мисли, свързани със стресорите. Втората се състои в пораждането на инсайт спрямо негативните мисли и предизвикване на вярването, което съдържат и третата – в това да се заменят негативните мисли с позитивни такива и/или да се научи пациентът да се разсейва, така че да има повече приятни мисли.

      Освен тези стратегии за релаксация и намаляване на стреса има алтернативни подходи за справяне с главоболието. Някои от следните подходи, макар и с недоказана ефективност, повлияват по положителен начин главоболието. Те включват физиотерапия, терапия с масажи, хипноза, акупунктура, ароматерапия, йога, приемане на определени витамини, минерали и билкови продукти, магнезии и рибофлабин, коензим Q10 и други.

        Би било погрешно главоболието да се лекува чисто симптоматично само с обезболяващи, когато у пациента са налице напрежение, тревожност и други негативни емоции. Вниманието и лечението трябва да бъдат насочени към вътрешния конфликт, който пациентът преживява. Това може да бъде постигнато чрез различни форми на  психотерапия. И фармакотерапията, и психотерапията могат успешно да се съчетават с физиотерапията, както и с обучение на пациентите по отношение на  начините за саморелаксация, които вече бяха споменати. Комплексен симптом, какъвто е главоболието предполага също толкова комплексно лечение, като психотерапията би могла не само да помогне на пациента да започне да се вслушва в сигналите на тялото, да прави връзка между емоции, когниции и соматика, но и да промени определени свои нагласи, стереотипи и като цяло отношението си към света като своевременно значително повиши качеството си на живот.

Обичайте се!
Екатерина

Използвана литература:

1.      Николкова, С., Маринов, П. (2009), Психиатрия, психология и психотерапия, С., ГорексПрес

2.      Песешкиян, Н. (2003), Психосоматика и позитивна психотерапия, Варна, Славена

3.      Стамболова, С. (1999), Психосоматични разтройства в детска възраст - В: Практическа психосоматична медицина. Под ред. на Вл. Иванов. С. , Знание, 1999

4.      Саймънтън, К., Матюс-Саймънтън, С., Крайтън, Дж., (2009). Личност, болест, стрес и здраве, С., Сиела

5.      Узунов, Н., (2000), Стрес и психотравма, С., Знание

6.      Pschyrembel, W., (1989), Klinisches wörterbuch, De gruyter, Berlin, New York В: Песешкиян, Н. (2003), Психосоматика и позитивна психотерапия, Варна, Славенa

7.      Luban-Plozza, B., Poldinger, W., Kroger, F., (1992), Psychosomatic Disorders in General Practice, Berlin, Springer-Verlag

8.      Mauskop, A., (2013), Migraine and headache, Oxfort, Oxfort University Press

9.      Borkum, J., (2007), Chronic Headaches: Biology, Psychology, and Behavioral Treatment, Mahwah, Erlbaum

10.  McKee, G., M., (2014), Relaxation and Other Alternative Approaches for Managing Headaches.Извлечен на 02 януари 2014 от http://my.clevelandclinic.org/health/diseases_conditions/hic_Overview_of_Headaches_in_Adults/hic_Relaxation_and_Other_Alternative_Approaches_for_Managing_Headaches

11.  Green, M., Green, L., Rothrock, J., (2005), Menaging your headaches. New York, Springer

12.  Singh, М., (2013). Muscle Contraction Tension Headache. Извлечен на 02 януари 2015 от http://emedicine.medscape.com/article/1142908-overview#a0101

13.  May, A., (2005). Cluster headache: pathogenesis, diagnosis, and management. Извлечен на 02 януари 2015 от http://www.kompetenznetz-parkinson.de/dienstag_1100_3_CK_-_Ubersicht__May_A__2006_.pdf

14.  Янкова, Д-р Диляна (2009), Главоболие. Извлечен на 02 януари 2015 от http://spisaniemd.bg/md/2009/11/glavobolie

15.  Alexander, L (2009), History of headache. Извлечен на 02 януари 2015 от http://headacheaustralia.org.au/what-is-headache/12-history-of-headache

16.  Halker, R., (2011), Tension-type headache. Извлечен на 02 януари 2015 от: http://www.medmerits.com/index.php/article/tension_type_headache/P1