Тайландски масаж и лекуване на тялото

   Тайландският йога масаж е източна масажна практика, имаща за цел балансирането на мускулно-скелетния апарат с помощта на друг човек (терапевт). В днешно време хората не осъзнават базовата нуждата от допир и отвореност към помощ от друг човек, както и множеството ползи на това да се оставиш на друг да се погрижи за теб, докато ти си напълно отпуснат.

Тай масаж workshop на 14.01. от 14:30ч!!! Повече информация можете да намерите тук⇒⇒ https://www.facebook.com/events/1814583655457824/

Какво представлява Тай масажът?

Масажът се изпълнява върху постелка на пода. Методът е изключително удобен, защото не е нужно клиентът да се съблича, както и да използваме масла, които след това обикновено остават следи. Така в тай масажа направо лягаш, затваряш очи и се оставяш в ръцете на специалиста, докато той умело раздвижва мускулите и ги разтяга, тегли и  натиска, докато ти си напълно релаксиран, без нужда от контрол и действие. По този начин тялото има възможност да се намести и му се дава пространство за разширение и освобождаване от напрежението. Причината за напрегнатите мускули е очно тук – в неспособността ни да се отпускаме,  да се доверяваме на живота,  на това, че нещата сами се нареждат и винаги вървят към развитие, а си мислим, че за всичко е нужен контрол, действие и воля, за да постигнем резултат.

Здравето е комбинация от 3 групи с фактори. 

1:Структурна част - връзката  и взаимодействието между мускули, кости, стави, нерви, сухожилия и гръбначен стълб

2:Биохимична част - храносмилане, лимфна система, хранителни вещества, вътрешната химия на хормоните, бактерии, ензими и др.

3:Психологична част - Емоции, взаимоотношения, нагласа, посока в живота, философия, убеждения, любов, мотивация и т.н

    Когато една група от тези фактори е извън строя, това се отразява на всички други и директно сваля показателите на другите групи. Ако например ни е схванат гърба, това веднага би ни се отразило на настроението, емоциите и нагласата.  Ако сме болни и ни боли корем, не бихме отишли на събиране, парти и т.н. и това би довело до ограничаване на шанса да се свържем социално. Всички тези категории са взаимосвързани и трябва да работим върху всички, но дисбалансът в структурната част е основен източник на болка в нашето тяло, защото нервите започват от гръбнака, а ако той е силно компресиран заради липса на движение, масажи и екстензии, те се притискат и създават все по-сковано движение, което води до болка. Много често ни боли на едно място, но източникът е доста по-далеч от локализацията на болката.

Защо лечебен масаж?

    Лечебният масаж е по-интензивен, по-дълбок и по-силов. Акцентът в него е възстановяване на правилната стойка, възстановяване на мускулния и скелетен баланс. Подходящ е за хора, подлагащи се на физическа активност, хора с болки в ставите и мускулите, хора с изкривявания, засилена лордоза (извивка в кръста), кифоза (вдлъбнат гръден кош), сколиоза  и др. Също така се препоръчва при неравномерно използване на двете половини на тялото и особено за хора, които искат да изравнят двете половини на тялото си, за забързване на духовното израстване и лекуване на всички малки неизправности във физическото тяло с цел личностно усъвършенстване.

Какви са ползите от Тай-масажът?

   Ползите от масажа са многобройни и действат на нервната система като я успокояват и вкарват в състояние на покой. Липсата на допир влияе на тялото на подсъзнателно ниво и ние сме в състояние на недоверие и напрегнатост. Чувството за БИТКА-БЯГСТВО-ЗАМРЪЗВАНЕ засяда в подсъзнателния ни фон и ние сковаваме тялото си неволно, а мускулите остават в несъзнателна контракция. Когато получаваме масаж, ние изпращаме сигнал към вселената, че сме отворени да получим грижа и помощ. Тай-масажът може да бъде за релаксация или да има терапевтична насоченост. В терапевтичния тай масаж включвам и хиропрактика (мануална терапия - изпукване) с техники от юмейхо  и остеопатията.  В лечебния масаж използвам акупресура (натиск със задържане върху тригърните точки - блокирали мускули). Приложна кинезиология - активиране на отпуснати и неактивни мускули чрез съпротивление и изометрично задържане с помощта на терапевт. Най-общо в лечебния масаж се включват:

·      Позитиви от ИЗПУКВАНЕТО (хиропрактика)

Една от причините  да изпитваме болка в тялото е притискането на нервите. Когато не се движим и разтягаме редовно пространството между прешлените се скъсява и има шанс те да притиснат нерв. Гръбначният ни стълб е нашият център и от него излизат всички нерви, които отговарят за качеството, количеството и бързината  на информацията, която се предава от мозъка. Когато има пространство между тях и нервните импулси протичат безпрепятствено ние функционираме балансирано и задачите, които мозъкът изпраща към органите и мускулите достигат безпроблемно. Изпукването и екстензията от хиропрактиката е контрадвижение на гравитацията.

·      Позитиви от РАЗТЯГАНЕТО в тай масажа

 Честа причина да изпитваме болка в тялото е дисбалансът на мускулите, причинен от: неправилна стойка; често повтарящи се движения; неправилни движения. Когато имаме даден емоционален или психологически проблем, който потискаме, ние замаскираме действията, които бихме извършили, за да го изразим чрез несъзнателно  свиване на зоната, свързана с проблема. Чрез разтягането ние рефлекторно чрез тялото достигаме до емоциите и умствените блокирани модели и ги освобождаваме.

Пример: Кифоза (затваряне на гръдния кош), свързан с травма на изоставянето: били сме изоставени и вече ни е страх да влизаме в любовна връзка и затваряме сърцето си физически с тялото. Чрез разтягане на гръдните мускули връщаме правилната позиция на тялото, която носи усещане за отвореност. Разтягането в тай масажа е Ин балансирането на изометричния контра натиск при приложната кинезиология.

·      Позитиви от приложната КИНЕЗИОЛОГИЯ

 Приложната кинезиология изследва моделите ни на движение и намира и изолира отслабения мускул и чрез съпротивление и изометрично задържане и с помощта на терапевт се възстановява тонуса на неизползваемите мускули. Причината за дисбаланс и болка са слаби и неактивни мускули в някои части на тялото, което прехвърля напрежението върху други мускули и ги пренатоварва. Често има разлика между силата и гъвкавостта на двете половини на тялото. Това се получава заради дисбаланса в лявото и дясното мозъчно полукълбо и неравномерно разпределяне на мъжката и женската енергия, породено от различни наши въздържания и убеждения, потока на електрически ток от нервната система в различни мускули в тялото бива не-достатъчно активен за сметка на други, които прекомпенсират функцията на другите по-слаби и се получава  неравномерност в нашите навици за движение.Този дисбаланс се задълбочава с времето, защото ние започваме все повече да използваме мускулите, които са по-развити, защото ни е по-лесно и все по-малко да използваме слабите. Използването на изометричен контра натиск активира вялите мускули и се възвръща правилното им функциониране в ежедневието и тренировките. Енергията започва да протича равномерно в двете половини на тялото и рефлекторно започваме да използваме по- равно  мъжката и женската енергия в себе си развивайки тялото. Когато възстановим баланса между женската и мъжката енергия, можем еднакво добре да бъдем отпуснати и релаксирани, както и активирани и действащи.

·     Позитиви от АКУПРЕСУРА или натиск върху миофасциалните точки (тригърните точки).

   Тригърните точки са блокирали мускулни влакна, които не са били поели кислород или хранителни вещества след пренатоварваща употреба или заради направилен модел на движение и мускулен дисбаланс. Например, използваме десния крак повече от левия. С течение на времето дясната част на седалищния мускул поема повече тежест от левия и така поема повече натоварване, което причинява тригърната точка. Когато не дишаме правилно или ядем прекалено много киселинни храни без микроелементи претоварените мускули получават микротравми, които не успяват да възстановят. С течение на времето и повтарящите се модели на движение тези микротравми се увеличават и се получава постоянна болка, която в повечето пъти рефлектира не само на самото място, но и в друга по далечна зона. 

   Самата блокировка на влакната ги прави неактивни и това се отразява на другите свързани мускули като ги дърпа и създава чувство на стегнатост. Чрез натиска и продължително задържане в точката се изпраща сигнал до мозъка, че там има проблем, изкуствено се спира притока на кислород и кръв в мястото и след спирането на натиска кръвта се насочва натам по-пробивно и нови хранителни елементи и кислород влизат в това място чрез кръвта, която възстановява тъканите.

   Чрез комбинирането на тези техники мога да помогна на тялото ви да възвърне оптималното си физическо състояние. Тялото е нашата основа, нашата първа чакра! Нашата база и наш храм. Върху него градим всичко нагоре! Физическите усещания са толкова силни, че не можем да ги пренебрегнем. Усещането, че нещо не е наред в тялото ни се отразява на цялото ни изживяване на живота и всичко нагоре! Важно е да стабилизираме нашите основи и да полагаме грижа за колоните и основите на нашата къща. Ако основите са нестабилни, болни и нездрави всичко на горе ще се клати и ние няма да можем да градим нагоре. Ако оставим нещата да се натрупат и се вглеждаме само във външния свят, а не обърнем внимание и не дадем време за грижа за себе си, тялото ни страда и постепенно блокажите стават толкова много, че жизнената ни енергия за изразяване в света намалява все повече и нямаме нужната сила и воля да променим нещата, за да постигнем по-високо ниво на осъзнаване, различно от базовото (оцеляване, хранене, сън, секс).

   Релаксиращият масаж е доста по-бавен, лек и плавен. В него акцентът е тоталното пускане на контрола и пълната релаксация на получаващия. Сърдечният ритъм се забавя, нервното напрежение ни напуска, мозъчните вълни минават от напрегнато бета ниво към алфа ниво. Влизаме в състояние на активна почивка и медитация с докосване, натиск и раздвижване. Все едно правите йога, но без да полагате никакво усилие.

Искате ли да подарите здраве на себе си или любим човек? Възползвайте се от моята специална ОФЕРТА! Обадете се и запазете час до 31 януари и вземете 31% отстъпка от масажа + безплатна консултация!!! 
*Стандартна цена ТАЙ МАСАЖ: 55лв./час и половина. 
*ОФЕРТА с 31% отстъпка + безплатна консултация: 38лв!!!
*Място на провеждане: гр. София
*Условие - да сте прочели статията! 😉

Поздрави!
Георги Ранчев 

За контакти и въпроси:
Тел. 0888/033 265

Настройване към настоящето или как да бъдем "тук и сега"

    Да бъдем  „тук и сега”, присъстващи и цялостни, е най-висшата ни мисия в живота. Но измерението, в което живеем е плътно, бавно и инертно, и все пак имаме цели за постигане, планове, визии и желания, които ни тласкат към това да мислим за бъдещето, да работим и действаме СЕГА, за да осъществим плановете си.

    Така в съвременните хора се появяват въпросите: „На момента ли съм сега или само фантазирам в главата за бъдещето?”; „Живея ли наистина СЕГА и наслаждавам ли се на този момент?” Тези въпроси могат да бъдат по-вредни и от това да живеем единствено в  главата си, в мисли за бъдещето, защото се поставяме в огромно притоворечие, което ни тегли постоянно в две посоки. Хубаво е да не забравяме, че постоянно се учим и да си позволяваме да живеем, както в миналото, така и в бъдещето. Да фантазираме, понякога да бъдем и негативни, защото това е, което ни прави хора. Но това означава да бъдем ТУК И СЕГА - да се приемаме такива, каквито сме, независимо какви сме според някакви духовни или морални норми. Да се оставим и просто да съзерцаваме уникалното си проявление, което винаги е "тук и сега".

Какво означава да ПРИСЪСТВАМЕ?

    Да присъстваме качествено означава да бъдем осъзнати за това, което ни се случва и да го оставим да потече през нас. Да кажем „Да, ядосан съм!”, „Да, тъжен съм и ще го изживея, без да го потискам или осъждам.” Много често ние отхвърляме емоциите и състоянията, в които сме като си казваме, че не е редно да ги изживяваме. Например, чувстваме се потиснати, но не виждаме причина за това и  смятаме, че след като не знаем причината трябва да го скрием, което моментално ни изважда от момента "тук и сега”. Защото така отхвърляме реалността и ставаме вътрешно разединени. В този случай разделяме чувствата от мислите. Когато, например, пишем на компютъра ние разделяме мислите от тялото, от краката, които изцяло забравяме, докато седим. В днешно време това е неизбежно, за това е нужно да отделяме специално време за центрирането ни и свързването на всичките ни части. Така с нашата лична практика и повишаването на нивото ни на осъзнатост ще можем да бъдем все по цялостни дори в ситуации, в които няма връзка между активностите на мозъка и тялото. 

Например, когато сме седнали в университета или в училище тялото ни е изключено за сметка на мозъка и създаваме едно разделение, което е остава в живота на човека и по-късно. Разделяме интелекта от спорта, тялото от интелекта, чувствата от интелекта, както и тялото от чувствата. Защото ако изразим чувствата си с тялото си ще бъдем неприемливи за обществото. Не сме били научени да живеем „тук и сега” и това ни се отразява на усещането за щастие. Учили са ни да преследваме цели. Например: Като станеш на 18 ще те пускаме на дискотеки. Ставаш на 18, можеш да ходиш на дискотеки, но нямаш пари. Като започнеш да работиш ще можеш да си позволиш да харчиш, но първо завърши университет. И така се насаждат убежденията, че нищо не се случва „тук и сега”, нищо не става просто така.

Йога. Присъствие и единение. 

   Системата на йога е точно такова учение. Всяка практика на йога е за да ни настрои към момента „тук и сега” и вътрешното ни усещане  за цялостност. Самата дума йога означава ЕДИНЕНИЕ. Обединяване на всички наши части, нива и чакри. Свързваме крайниците с дъха и движенията с ума. Придобиваме знание за тялото си и по-добра координация и контрол върху действията. Например, когато гледаме филм тялото ни е статично, но умът е превъзбуден. Емоциите, които изпитваме, гледайки филма, се отразяват на тялото ни и ние неволево стягаме тялото като реагираме на сигналите от ума и напрягаме мускулите. Когато седим в автобуса и мислим за предстоящо събитие или минала случка, тялото ни отново неволево стяга мускули, а това води до напрежение и болки в тялото, които не знаем от къде са се появили. Това е в следствие на разединението на нашите части. За това е добре да отделяме време за такива лични практики от модерен или древен произход, в които да свързваме отделните ни елементи и постепенно ще интегрираме пълното присъствие в живота си.

Как да присъстваме в момента „тук и сега”?

• Съзерцание. Оставяме се просто да усещаме, без да съдим и  даваме оценки. Просто наблюдаваме усещанията си.
• Дишане. Наблюдаваме дъха си и държим фокуса върху него.
• Изследване на сетивните усещания в тялото.
• Йога. Изпълняване на йога пози в съчетание с дишане. Бавни движения с осъзнаване върху усещанията.
• Изразяване на емоции без задръжки, например викане, удряне, плач, смях.
• Визуализация - осъзнато да насочим лъча на въображението си като държим фокуса  в определена картина в ума ни, която ни носи блаженство.
• Прошка - за освобождаване от миналото.
• Приемане на бъдещето и на това, че всичко което ни се случва е за добро и се доверяваме на вселената.
• Правене на любов. Свързвайки се с любимия човек, всички сетива, тялото, умът и емоциите се сливат и се случва усещане за пълно блаженство.
• Споделяне. Разговор с близък човек за истинските неща от живота. Така се настройваме към нашата истина и изкарваме неща от миналото или визията ни за бъдещето в настоящето. Така се синхронизираме с настоящия момент.
•  Пеене. Когато пеем много силно се центрираме в настоящето, защото се включват всички сетива заедно с действие.
• Танцуване. Когато танцуваме активираме всички части от тялото си , ума ни се настройва към ритъма и изцяло спира мисловната дейност.
• Наблюдаване на мислите. Запомнете! Вие не сте мислите си!Повечето неща, които си мислите или предполагате най-често се разминават с реалните факти.
• Фокусиране в настоящето. Да се огледаме около нас и да видим възможностите, които са в настоящата ситуация и да оценим какво имаме, както и да благодарим на живота.
• Да си водим дневник и да записваме идеите и мислите си.
• Преди всяко начинание да се центираме и да отправим точното намерение-какво искаме да постигнем, какво искаме да преживеем и защо извършваме дейността. През целия процес да си припомняме намерението ни и да се синхронизираме с него.
• Да превърнем обичайните или по - специалните дейности в ритуал.

·       
        Да спираме за момент и да се запитаме "Къде съм сега и какво правя?" Когато ходим по улицата можем за няколко минути да присъстваме изцяло в усещанията в стъпалата ни и правилната поза. Когато се храним изцяло да се потопим в сетивата и усещането за вкус в устата си и така аналогично със всички дейности.  И все пак да пребиваваме "тук и сега" не трябва да се превръща в някаква прекалено сериозна цел за нас, която да ни извади от момента. Трябва да знаем, че времето, в което ще сме в пълна осъзнатост още не е настъпило и финал за това няма. Има само път и трябва да му се наслаждаваме. Да си "тук и сега" може да се нарече да бъдем повече в женската енергия, да се оставим да приемаме и получаваме удоволствие и сладост от живота. Мъжката половина от нас е по-скоро ориентирана към бъдещето и действието. Магията на това да сме центрирани в настоящия момент е да бъдем в средата и да се наслаждаваме на този водовъртеж от блаженство, наречен живот.

Георги Ранчев

Йога инструктор и тай-терапевт

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/BlissfulShreya/?ref=aymt_homepage_panel

За борбата "на всяка цена" и приемането като израз на любов

„Боже, дай ми сили да приема нещата, които не мога да променя. Дай ми решителност да променя тези, които мога. И мъдростта да правя разлика между двете.”

  Всички сме чували тази тибетска молитва. Има ситуации, които ни предизвикват да извадим от себе си цялата си вътрешна сила, воля и енергия. Да защитаваме хората, които обичаме. Да се борим за истината. Да отстояваме себе си. Да не се отказваме. Това са и моментите, в които се активизира симпатиковата ни нервна система, подаваща сигнали за цялостна мобилизация на тялото за справяне с потенциални опасности. Потенциалните опасности могат да бъдат различни при всеки човек в зависимост от какво ни е страх. За едни това може да бъде нападение от противник, за друг-потенциално унижение, за трети-загубата на любим човек. И няма значение дали опасността е реално застрашаваща или въображаема (без аналог в реалността), се активира стресовата реакция „борба или бягство". Стресът от една страна е жизнено необходим, за да поддържа тонуса и ежедневната ни активност. Но много от нас, загубили баланса между напрежение и отпускане, се намират под непрекъснатото въздействие на стресовите хормони. Много активация без моменти на отпускане. Това наричаме обикновено хроничен стрес. Симпатиковата нервна система е свръхактивна и дори да искаме да си починем и да обърнем процеса ни е много трудно и някак не се получава. Напрежението, вътрешния подтик да направим нещо, да вземем решение, да извършим действие ни завърта в омагьосания кръг на все повече и все повече стрес.

    Но животът ни вкарва и в ситуации, които изискват да оставим нещата да се случват в божествения им ред, да се пуснем по течението и да се предадем. Да активираме парасимпатиковата система, отговорна за отпускането и почивката. И обикновено този тип ситуации ни предизвикват да пуснем това, което вече е било. Да простим. Да приемем себе си, другите и субективната ни реалност такива, каквито са. Да повярваме, че това, което „идва” ще бъде най-доброто за нас. Да приемем, че нещата не винаги се случват, както ни харесва. Да приемем различното мнение, както и решението на другия, с което не сме съгласни. Да се доверим на живота и да позволим на нещо много по-голямо и мъдро от нас да ни води напред. Да позволим на вътрешния мир да ни залее и облекчи. 

Как да разберем в коя от двете ситуации се намираме?

   Да се борим или да се предадем? Как да разберем дали да се опитваме отново и отново или да приемем ситуацията, такава каквато е? Как да разберем дали да мобилизираме цялата си вътрешна сила или да се отпуснем и предадем на безсилието?

 Отговорът може би е различен за всеки. Но е важно да взимаме решенията си и като цяло да живеем от ЛЮБОВ, а не от СТРАХ. Да се борим, да се опитваме на всяка цена и да не се отказваме до крайно физическо и психическо изтощение няма как да е решение от любов. Обичаме ли себе си, че си го причиняваме? Обичаме ли Живота, че не се доверяваме на мъдростта на божествения „тайминг”? Можем ли в състояние на постоянен стрес, придружаващ нашия избор „борба”, да изпитаме чистата, спокойна и безусловна любов?

  Едва ли. На любовта й трябват спокойни води, за да се отрази. А страхът предизвиква бурни течения. Решението „от любов” иска от нас да се запитаме: От любов ли правя това или от страх? Мога ли да се доверя на другите, на ситуацията, на съдбата си и да изчакам? Ако отговорът е „Не” и нещо отвътре ни притиска веднага да предприемем действие, то страхът е този, който решава в този момент.

   Да се научим да взимаме решенията си от сърцето и да изразяваме свободно любовта си е свързано с ДОВЕРИЕТО ни в себе си и в света. А доверието от друга страна е свързано с ТЪРПЕНИЕТО. Да решаваме от любов понякога означава нещата да се случват бавно. Понякога трябва да ПУСНЕМ това, което е било и да се оставим на това, което ИДВА. Да изречем молитва. Да бъдем благодарни. Да се оставим любовта да ни носи по течението си. Така или иначе спокойното и мъдро сърце няма нужда от бързане. То вече има всичко. То е самата любов.

Споделете статията ако ви харесва! И се присъединете към нас във фейсбук тук ~http://www.facebook.com/blissfulcycle/~
Бъдете здрави! Намасте!

Екатерина 

"Ще ми се пръсне главата" или психосоматичен поглед върху главоболието

    Често ли ви боли глава? Нашето тяло ни сигнализира да спрем за момент и да се заслушаме в неговото послание. Главоболието не е безобидно, както сме свикнали да мислим поради голямата му разпространеност. Главоболието е знак да се погрижим за себе си и да възстановим хармонията между ума и сърцето!

 Главоболието е явление, съпътстващо ежедневието на съвременния човек. Подложени сме на  все по-големи вътрешни и външни изисквания и това натрупва в нас все повече хроничен стрес. Много фактори са свързани с възникването на хроничното главоболие, както генетични и средови, така и личностови. Най-често те са свързани с индивидуалните ни характеристики и начини за справяне, както и с начина ни на живот. Главата е определяна като най-висшата част на тялото, побираща мозъка и следователно символично олицетворяваща съзнанието, психиката, мисловната дейност. Оттук може да се каже, че главоболието е характерно за съвременния твърде мислещ човек, но парадоксално в резултат, то препятства мисловната активност, давайки символичен израз на потиснато чувство, желание или потребност. В тези случаи на помощ идват различните видове аналгетици, които допълнително потискат евентуалното осъзнаване на причините за главоболието, завъртайки човека в омагьосан кръг на все по-голяма откъснатост на мислите от чувствата. Народните мъдрости като “Ще ми се пръсне главата”, “Блъскам си главата”, “Изгубих си главата” още повече подсилват ценността на ума и мисловната дейност като условия за просперитет в обществото. Понякога главоболието бива утежнено до степен да не можем да се справяме с ежедневните си задачи или в някои случаи блокира цялата ни дейност, както е например при мигренозния пристъп. 

Исторически поглед

      Известно е , че над 90-95% от хората поне веднъж в живота си са страдали от главоболие, но много малка част от тях търсят специализирана помощ за проблема си и по-скоро прибягват до самолечение. При голяма част от хората, които търсят лекарска помощ за главоболието си не се установява органична причина и се приема, че то е предизвикано от емоционалния стрес. Въпреки че главоболието предизвиква актуален интерес като широко разпространен проблем, свързан с начина на живот на съвременните хора, факт е, че са открити следи за големия интерес и на древните хора към проблема с болката в главата и неврохирургията от преди 7000г. пр.н.е., за което свидетелстват множество намерени черепи, чиято трепанация вероятно е била извършвана с цел да се изгонят демони или зли духове от главата на човека, за които античният човек е вярвал, че причиняват главоболие, лудост, епилепсия и др. Трепанацията е била препоръчвана и от някои лекари през 17 век за лекуване на мигрената. През 400 г.пр.н.е. самият Хипократ описва за първи път визуалните симптоми на мигрена, както и взаимовръзката между главоболието и различни дейности като спортуването и сексуалния живот. Преди 2000г. римският лекар Гален свързва главоболието с увелично количество жлъчен сок в стомаха, а мигренозните пристъпи са наричани още “жлъчни атаки”. Едва през 1672г. Thomas Willis въвежда термина “неврология”, прави точен анализ на мигрената, както и въвежда съдовата теория за произхода на главоболието. След това в края на 1770г.  Erasmus Darwin (дядото на Чарлз Дарвин), воден от идеята, че главоболието е причинено от вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове) предлага нестандартното “лечение чрез центруфугиране” с цел да се “оттече” кръвта от главата към краката. William Gowers, известен като един от основателите на модерната неврология, препоръчва марихуаната като средство за облекчаване на острите атаки на главоболие. 

   Оттук можем да заключим, че човечеството от край време е водено от стремежа да открие начин за справяне с болката в главата, както и, че главата винаги е представлявала особена ценност, дори с нуминозно значение, както е било при древните хора. С развитието на съвременната медицина и в частност психосоматиката, все повече започва да се обръща внимание на психогенната природа на главоболието, неговата взаимовръзка и обусловеност от чисто психични и емоционални фактори. 

Симптомът "Боли ме глава" 

      Болката  е  фундаментално човешко преживяване, което може да има своя физиологична причина, но може и да е „символичен“ отговор на определено психично преживяване. Понятието „главоболие“ в медицината се описва като болков синдром или дискомфорт в областта на главата или шията. Най-общо главоболието се разделя на първично и вторично, като към първичните видове главоболие спадат тензионното, мигренозното и клъстърното. Вторичните главоболия най-често са причинени от органични причини.  

     Костните структури на главата и паренхима на главния мозък са нечувствителни към болка, но целия останал апарат на главата и шията е чувствителен към различни болкови стимули като може да се каже, че най-чувствителни са стените на артериите, поради което измененията в кръвоносните съдове се проявяват като силна тъпа болка. Според някои автори мозъчната тъкан сама по себе си не е чувствителна към болка, защото няма болкови рецептори и по-скоро болката е причинена от нарушена чувствителност на мозъчните структури около мозъка. Има девет чувствителни към болката структури по главата и врата- черепа, мускулите, нервите, артериите и вените, подкожната тъкан, очите, ушите, синусите и лигавиците. Оттук можем да заключим, че разбирането на същността на болката в главата е предизвикателство, изискващо задълбочени знания в областта на медицината и по-конкретно неврологията.

 Кой всъщност страда от главоболие?

    Главоболието е проблематично препятствие за протичането на мисловната дейност и може да се каже, че страдащите от главоболие в повечето случаи са с над средно ниво на интелигентност. Въпреки че не може да се опише с точност типът човек, страдащ от главоболие, може да се каже, че тези които страдат от симптомите често имат в себе си силни тревожни компоненти, амбиция, аспирации да доминират, тенденции към перфекционизъм и резултиращото хронично пренапрягане. В конфронтирането с реални ситуации високите стандарти, които тези хора си поставят водят до тревожност, фрустрация и потисната агресивност. Това може да бъде изразено физически под формата на хронично напрежение. Конфликтът на този тип личност всъщност се състои в това, че той не може да постигне крайните цели, които той счита за желани. В този смисъл може да се каже, че пациентите с мигрена често носят в себе си потиснати чувства, които се описват като смесица от враждебност и завист, насочени към всякаква форма на интелектуални постижения. Мигрената може да се обобщи като средство, което прикрива емоционални конфликти, които пациентът “няма нужда да комуникира”. Тези пациенти могат да придобият вторични ползи от пристъпите, които предоставят възможност за доминиране в семейството и “наказване” на тяхната среда.

Фактори за възникване 

      Когато става дума за факторите, които предизвикват главоболие, трябва да се отбележи, че няма “нормално главоболие”. Проучванията, правени по темата, свързана с главоболието показват, че 90% от всички повтарящи се, хронични главоболия са всъщност или мигрена, или тензионно главоболие. Това определя важността на проблема и необходимостта да се посочат както някои генетични и средови фактори, допринасящи възникването и поддържането на главоболието, така и влиянието на някои специфични ефекти като особеностите и стратегиите на личността, оказващи влияние върху нивото на хроничен стрес.

Главоболието като реакция на хроничен стрес

    Докато оцеляването на първобитния човек е зависело от способността му да определи степента на заплаха в определена ситуация и да реши дали да се бие или да бяга, съвременния човек трябва да потисне тази инстинсктивна “борба или бягство” реакция в ситуациите, изискващи самоконтрол и социална адаптивност. Нервната система е устроена така, че ако човек в стресова за него ситуация побегне или се сбие, стресът няма да му нанесе вреда, защото индуцираното от стреса напрежение ще бъде освободено. Но когато тази реакция не получи “разтоварване”, в организма започват да се натрупват отрицателните ефекти на хроничният стрес, който както вече е признато е отговорен за възникването на психосоматичните болести. Така стресът е един от факторите, отговорни за отключването и появата на главоболието, но са направени множество изследвания, целящи да се открие причината, поради която едни хора страдат от главоболие, а други не, при еднаква генетична предразположеност.

Главоболието като генетично унаследено разстройство

    Първичните главоболия могат да имат генетичен компонент, което означава, че ако някои от семейството страда от определен тип главоболие, следващото поколение има предразположеност да страда от същия тип. Мигренните главоболия се предават в семействата и изследванията, които се провеждат се опитват да установят тази взаимовръзка. При близнаците често се срещат мигрени и при двата индивида независимо дали са отглеждани поотделно или заедно. Някои проблеми с кръвоносните съдове в мозъка се предполага, че са наследени и могат да допринесат за наличието или преобладаването на мигренно главоболие. Според Alexander Mauskop мигрената е генетично заболяване с двоен риск за поява на мигрена при родителите,  сиблингите и децата на страдащия, когато мигрената е без аура, а риска е 4 пъти по-голям, когато тя е с аура. Някои генетични изследвания показват промени в хромозомите при пациентите с мигрена. Според Mauskop мигрената и с аура, и без аура е предизвикана от множество генетични аномалии. Логично е да се предположи, че важните определящи фактори за прага на болка и болков толеранс са генетично определени, но въпреки това доказателствата  за това все още са доста разнопосочни.

Главоболието като защитен механизъм

    Съществуват хипотези, произлизащи от психодинамичното направление, че за някои хора болката може да е начин за разсейване от индиректното изразяване на някаква неприемлива емоция, т.е. т.н. защитен механизъм потискане. Чрез този несъзнателен механизъм неприемлива мисъл, образ или спомен бива задържан далеч от полето на съзнанието. И все пак потискането не може да промени в такава дълбочина възприятията, както прави отричането, т.е. потиснатият материал все още се появява – в сънища, във фантазии, в симптоми, но не се осъзнава напълно. Между симптомите, които потискането може да предизвика се намира конверсията, т.е. превръщането на потиснатия материал във физически проблем или болест. Така може да се каже, че болката е последица от изпитвана вина, автоагресия или от преживяна емоционална травма.

Методи за повлияване на главоболието

    Често срещано е хората да определят за източник на главоболието стреса, но няма официална класификация на “главоболие от стрес”, въпреки че той със сигурност играе роля в причиняването или изострянето на главоболието. През стресови моменти определени химикали в мозъка се освобождават, за да се преборят със ситуацията. Освобождаването на тези химикали може да провокира съдови промени, които могат да предизвикат или изострят главоболието. Научаването на техники за релаксиране може да помогне за справянето с главоболието чрез модифициране на болката и/или на честототата на главоболията и да предотврати това те да станат по-тежки. Важно е семейството на пациента да не подценява стойността на немедицинските стратегии за справяне с главоболието. В много случаи ефективността на тези техники е добре документирана и надминава тази на стандартните медикаментозни режими. Важно е да се знае, че много от тези немедикаментозни стратегии често се комбинират със стандартни медикаментозни терапии. Известни са методите за релаксиране и намаляване на стреса, които широко се използват за справяне с болката.

·   Дихателни упражнения (ритмично дишане; дълбоко дишане; визуализирано дишане). Тези упражнения се състоят от техники за промяна на техниките за дишане с цел релаксация и намаляване на болката и тревожността. Начина на дишане се влияе от емоционални промени, например при тревожност дъхът се задържа и се говори с по-висок глас при издишане. При депресия, например, се въздъхва и се говори с нисък глас при издишане. Тези дихателни упражнения изискват подходяща тиха атмосфера, комфортна позиция на тялото и спокойно съзнание. Целта на ритмичното дишане е забавяне на дишането с цел постигане на релаксация. Дълбокото дишане цели също дълбока релаксация, което се постига, когато кислород и други химикали бавно повлияват на нервната система и съответно на комфорта на индивида. При визуализираното дишане се комбинира забавеното вдишване с представяне на релаксиращи картини.

· Прогресивно-мускулната релаксация е техника, която учи на концентриране за релаксация на всеки мускул в тялото. Редуцирането на мускулното напрежение води до редуциране на болката. Този процес се състои от две стъпки. Първо, напрежение се прилага върху конкретни мускулни групи и след това напрежението се освобождава и вниманието се насочва към това да се проследи как мускулите се отпускат и напрежението изчезва.

· Визуална релаксация е доказана форма на фокусирана релаксация, която помага за създаването на хармония между ума и тялото. Този метод учи на това да се създаде спокойна и релаксираща картина във въображението, т.н. ментално бягство. С този метод пациентът си представя приятно изживяване или някаква изключително комфортна среда. Концентрирайки се в създаването на колкото може повече детайли в тази картина, съзнанието е погълнато от задачата, което спомага за намаляването на стреса и болката.

·   Biofeedback е техника за научаване как да се релаксира и справя с болката и стреса чрез промяна в поведението, мислите и чувствата. По-конкретно използват се електронни апарати, за да се измерят физиологичните процеси като дишане, пулс, температура на кожата, мускулно напрежение и др. Специално устройство обработва електронните сигнали и предоставя информацията в разбираем вид под формата на звуци или графики на компютърен екран. Този метод помага да се научи как тялото реагира в стресови ситуации, как да се поеме контрола върху конкретни физиологични функции, които предизвикват напрежение и физическа болка, и как да се създае състояние на пълна релаксация на тялото. Ако главоболие, като напр. мигрена, започне бавно може да се използва този метод преди пристъпа да се разрасне сериозно.

·   Психотерапията дава светлина върху източниците на стрес и на други фактори в развитието на главоболието. Чести източници на стрес при младежите и децата включват проблеми вкъщи, фамилен конфликт, прекалено позволяващи или твърде рестриктивни родители, недостатъчен сън, отхвърляне или тормоз от страна на съученици, липса на близки приятели, трудности в учебния процес, участието в прекалено много извънкласни дейности и сексуален, физически или емоционален тормоз. Психотерапията по отношение на главоболието най-често се състои от три стъпки. В първата консултантите помагат на пациентите да разпознаят негативните мисли, свързани със стресорите. Втората се състои в пораждането на инсайт спрямо негативните мисли и предизвикване на вярването, което съдържат и третата – в това да се заменят негативните мисли с позитивни такива и/или да се научи пациентът да се разсейва, така че да има повече приятни мисли.

      Освен тези стратегии за релаксация и намаляване на стреса има алтернативни подходи за справяне с главоболието. Някои от следните подходи, макар и с недоказана ефективност, повлияват по положителен начин главоболието. Те включват физиотерапия, терапия с масажи, хипноза, акупунктура, ароматерапия, йога, приемане на определени витамини, минерали и билкови продукти, магнезии и рибофлабин, коензим Q10 и други.

        Би било погрешно главоболието да се лекува чисто симптоматично само с обезболяващи, когато у пациента са налице напрежение, тревожност и други негативни емоции. Вниманието и лечението трябва да бъдат насочени към вътрешния конфликт, който пациентът преживява. Това може да бъде постигнато чрез различни форми на  психотерапия. И фармакотерапията, и психотерапията могат успешно да се съчетават с физиотерапията, както и с обучение на пациентите по отношение на  начините за саморелаксация, които вече бяха споменати. Комплексен симптом, какъвто е главоболието предполага също толкова комплексно лечение, като психотерапията би могла не само да помогне на пациента да започне да се вслушва в сигналите на тялото, да прави връзка между емоции, когниции и соматика, но и да промени определени свои нагласи, стереотипи и като цяло отношението си към света като своевременно значително повиши качеството си на живот.

Обичайте се!
Екатерина

Използвана литература:

1.      Николкова, С., Маринов, П. (2009), Психиатрия, психология и психотерапия, С., ГорексПрес

2.      Песешкиян, Н. (2003), Психосоматика и позитивна психотерапия, Варна, Славена

3.      Стамболова, С. (1999), Психосоматични разтройства в детска възраст - В: Практическа психосоматична медицина. Под ред. на Вл. Иванов. С. , Знание, 1999

4.      Саймънтън, К., Матюс-Саймънтън, С., Крайтън, Дж., (2009). Личност, болест, стрес и здраве, С., Сиела

5.      Узунов, Н., (2000), Стрес и психотравма, С., Знание

6.      Pschyrembel, W., (1989), Klinisches wörterbuch, De gruyter, Berlin, New York В: Песешкиян, Н. (2003), Психосоматика и позитивна психотерапия, Варна, Славенa

7.      Luban-Plozza, B., Poldinger, W., Kroger, F., (1992), Psychosomatic Disorders in General Practice, Berlin, Springer-Verlag

8.      Mauskop, A., (2013), Migraine and headache, Oxfort, Oxfort University Press

9.      Borkum, J., (2007), Chronic Headaches: Biology, Psychology, and Behavioral Treatment, Mahwah, Erlbaum

10.  McKee, G., M., (2014), Relaxation and Other Alternative Approaches for Managing Headaches.Извлечен на 02 януари 2014 от http://my.clevelandclinic.org/health/diseases_conditions/hic_Overview_of_Headaches_in_Adults/hic_Relaxation_and_Other_Alternative_Approaches_for_Managing_Headaches

11.  Green, M., Green, L., Rothrock, J., (2005), Menaging your headaches. New York, Springer

12.  Singh, М., (2013). Muscle Contraction Tension Headache. Извлечен на 02 януари 2015 от http://emedicine.medscape.com/article/1142908-overview#a0101

13.  May, A., (2005). Cluster headache: pathogenesis, diagnosis, and management. Извлечен на 02 януари 2015 от http://www.kompetenznetz-parkinson.de/dienstag_1100_3_CK_-_Ubersicht__May_A__2006_.pdf

14.  Янкова, Д-р Диляна (2009), Главоболие. Извлечен на 02 януари 2015 от http://spisaniemd.bg/md/2009/11/glavobolie

15.  Alexander, L (2009), History of headache. Извлечен на 02 януари 2015 от http://headacheaustralia.org.au/what-is-headache/12-history-of-headache

16.  Halker, R., (2011), Tension-type headache. Извлечен на 02 януари 2015 от: http://www.medmerits.com/index.php/article/tension_type_headache/P1