Проекция и отговорност: да видиш слона в стаята, който никой друг не забелязва

   

"Ако осъзнаеш, че животът ти е 100% твоя отговорност, вече няма смисъл да бъдеш сърдит на когото и да е."

Sadhguru

   Всичко в света започва с ПРОЕКЦИЯ. Идеите, фантазиите, креативността и дори емпатията се зараждат първо в ума ни като наши субективни творения. Проекцията ни помага да визуализираме и да си представяме какво мисли или чувства Другият, какво би могло да стане в бъдеще или какво означава това или онова. Проблемът идва, когато приемаме тази създадена от нашия ум реалност за чиста истина. Или прехвърлим отговорността за собствените емоции, мисли, реакции и недоволство върху другите, отказвайки се от собствената сила и превръщайки се в жертва на нечии други обстоятелства. 

  Ако бъдем напълно откровени пред себе си всеки го прави. Ти го правиш. Аз също го правя. Абсолютно всеки. Проекциите също така са защитен механизъм пред истините за нас, които не сме готови или не искаме да чуем. Те са нашият естествен опит да запълним пукнатините в нашата самооценка. Абсолютно всички правим проекции за всичко онова, което ни кара да се чувстваме малко или много неадекватни или недостатъчни. 

  Това може да бъде причината и да слагаме някой на пиедестал, което е т.н. позитивна проекция. Но най-често правим негативни проекции, защото е много трудно да „съдържаме” в себе си знанието, е не сме идеални. Да поемем отговорност за емоциите и постъпките си. Вместо да отричаме проекцията като феномен, по-добре е да опитаме да го разберем. Да поемем на пътуване към себе си в изследване на субективния ни свят вероятно ще доведе до обуздаване на всички онези ВЪТРЕШНИ САБОТЬОРИ, които ни спъват в живота. И постепенно ще навлезем в състоянието на истинска свобода и пространството, в което да изградим нашия автентичен Аз.

Защо ПРОЕКЦИЯТА се активира?

  Какво се случва, когато имаш цял букет от неприятни, смущаващи и разтройващи емоции, с които несъзнателно отказваш да се справиш? Според небезизвестния Фройд тези емоции се проектират навън към другите хора и така другите хора, а не ние, стават носители на на нашите собствени недостатъци (забележете! – според нашето субективно мнение за нас!). За добро (или зло) тази емоционална „размяна” прави по-поносимо живеенето с нас самите, защото ВСЕКИ ДРУГ Е ОТГОВОРЕН ЗА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ – НО НЕ И НИЕ!

  В резултат на тази екстернализация (или изнасяне на вътрешни характеристики навън)  на емоциите ни и „виждането” им у другите, ние продължаваме да страдаме и често създаваме свой фалшив образ на ЖЕРТВА или ДОБЪР (винаги прав за всичко) ЧОВЕК, докато реалността всъщност е много различна. Това не само ни пречи да се свържем истински с другите хора, но най-драматичното е, че отказваме да се свържем с нас самите. Отказваме да се приемем и да се обикнем такива, каквито сме. Отказваме да се видим като хора с добродетели и недостатъци и се люшкаме между обезценяването и поставянето на пиедестал. В действителност и двете крайности са фалшиви Аз-образи, в които липсва топлина, любов и човещина.

Кои са най-често срещаните проекции?

~ "ТЯ/ТОЙ МЕ МРАЗИ!"– Или не ме харесва/одобрява, което на езика на проекцията означава, че самите ние не харесваме и одобряваме части от себе си, но не ни харесва да се изправим пред тази истина и да извървим пътя на приемането на същите тези части. В другия случай, ние „от пръв поглед” започваме да мразим/не-харесваме някого без видима причина. Другият в случая е нашето собствено огледало, в което виждаме отразени отхвърлените части на личността ни.

~ "ТЯ/ТОЙ МЕ НАКАРА/ПРЕДИЗВИКА" и т.н. или вечно Другият е отговорен за моите емоции и реакции, а аз отказвам да поема отговорност за тях. Особено валидно е това за емоции като гняв, агресия, завист, ревност, вина. Те най-упорито се отричат и неизменно се приписват на някой друг в обкръжението. Следете собствените си критични коментари към другите, те са посланието на вашия Аз да приемете своите недостатъците и да се обикнете такива, каквито сте!

~ „ТЯ/ТОЙ Е ТОЛКОВА ДЕБЕЛ/А, ЛОШ/А, МЪРЛЯВ/А" и т.н. Отново проекции! Колко често самите ние изричаме подобен тип „забележки”, адресирани за някой друг? Или получаваме такива? Много е важно да държим в съзнанието си, че зад тези изречени или понякога неизречени думи стои апелът на всеки от нас да види собственото си неприемане към себе си, което с времето е създало болезнена рана. И да я излекува!

~ „ТЕЗИ ХОРА МЕ КАРАТ ДА СЕ ЧУВСТВАМ НЕУДОБНО!” – Често тревожността и напрежението, които изпитваме докато сме сред други хора е отражение на начина, по който самите ние възприемаме себе си. Когато не изпитваме сигурност вътре в себе си или имаме ниска самооценка е много вероятно да „видим”, че проблемът е свързан с ДРУГИТЕ, а не с нас самите. Това е много характерно за тези от нас, страдащи от социална трявожност.

~ “ТОВА Е УЖАСНО!”, „НЕ МОГА ДА ГЛЕДАМ ТОВА” и всички коментари от този тип говорят за сигурна проекция. Когато реагираме по този непоколебим начин ние придаваме прекалена „лична стойност” на въпросното НЕЩО, което някой друг може въобще да не забележи. Например, ако да не можем да гледаме сексуална сцена по телевизията или се смущаваме от списание/статия на подобна тематика и с погнуса отвръщаме поглед – това най-вероятно е отражение на нашия дълбоко скрит срам и/или несигурност по отношение на собствената ни сексуалност. 

    Да бъдеш на пътя на осъзнатостта означава да връщаш в себе си тези откъснати от теб парченца самоличност. Да превърнеш неосъзнатия процес на проекция в осъзнат. Да поемеш отговорност за своя живот. Това ще ви помогне да бъдете по-малко реактивни, по-спокойни в ежедневието си и по-успешни. Когато осъзнаеш същността на проекциите и капаните, които те залагат във взаимоотношенията, ще започнеш да виждаш реалността далеч по-обективно, както и ще различаваш кое от посланията за другите или от другите е вярно и кое е проекция. Ще виждаш СЛОНА В СТАЯТА, КОЙТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТ. И това ще  покаже на другите, че държите на честната, искрена и директна комуникация, което ще превърне взаимоотношенията ви в много по-автентични и удовлетворяващи. 

  Да разбереш, че ти си отговорен за начина, по който се чувстваш и нищо в твоята среда няма силата да открадне парче от твоето щастие, освен ако не му дадеш правото да го направи. Да си върнеш отговорността означава да си върнеш вътрешната сила и да действаш от тази позиция, а не от позицията на жертва. 

Идва една точка в живота, когато трябва да поемем отговорността за нашето собствено емоционално благосъстояние и да спрем да отдаваме силата на някой друг да го контролира. 

Chantelle Renee

Екатерина 💖

За смисъла на ДОКОСВАНЕТО в контактата йога и в живота като цяло

 

Твърде често ние подценяваме силата на докосването, усмивката, милата дума, изслушването, искреният комплимент, мъничкият жест на грижа, всички от които имат потенциала да преобърнат живота ни...

Leo Buscaglia

   Физическият контакт притежава сила, която е неоспорима, макар и често да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То ни носи лекота,  спокойствие, грижа, свързване с другите и любов. Ние постепенно се учим да се доверяваме “да бъдем докосвани”, както и да се осмеляваме „да докосваме”. Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа подкрепа и най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас в момента на докосване. Забележете, че когато се отпуснете в нечия прегръдка с доверие, сякаш за момент всички останали мисли и задачи изчезват. Вие се потапяте в една тиха сърдечна медитация, в която сте изцяло присъстващи. Сърдечната ви чакра може би ще се напълни с топла енергия и самото усещане, че сте свързани с някой друг ще ви донесе усещането за вътрешен мир.

Какъв е смисълът на ДОКОСВАНЕТО в нашия живот?

  Самият допир е ключов за чувството ни за безопасност и присъединеност в света. Кожата е орган на Първа чакра и отговаря на чувството ни за сигурност, оцеляването и нашите основни нужди. Колкото повече ни докосват по приемащ начин, потребността ни от позитивен социален контакт се удовлетворява и това естествено води след себе си до усещане за безопасност и приетост. 

   Ние започваме да получаваме тактилни сигнали още преди раждането си чрез вибрациите на майчиното сърце, които се отразяват на амниотичната течност. Точно тези леки докосвания имат решаваща роля във взаимоотношенията родител-дете още от самото зараждане на живота. Докосването е най-важният канал за комуникация за детето с обгрижващите го. То провокира изграждането на привързаност и може да сигнализира „сигурност”, носещо посланието „Ти си в безопасност. Аз съм тук.” Но може и да сигнализира точно обратното. Ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме. Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. Тогава като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме една предпазна защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на връзките ни.

  

Защо ДОКОСВАНЕТО е изключително важно?

1. Докосването прави агресията излишна. Колкото по-малко човек е бил докосван като дете, толкова повече агресия изразява като възрастен. Агресията е символично средство за свързване, само че с обратен знак. Ако не съм научен да се свързвам по друг начин или дълбоко в себе си свързвам докосването с болка, аз съм неудовлетворен, гневен, неумел и тук идва агресията, която е отчаян апел за докосване с обич. 

 Изследвания върху детското развитие показват, че отсъствието на физически контакт или при физическо малтретиране способността ни за свързване чрез физически контакт е поначало увредена, поради негативните смисли, които влагаме в акта на докосване. Но това е поправимо. С достатъчно грижа и любов към себе си, понякога с помощта на психотерапевт и желание за промяна, се изгражда нов модел за света и старите концепции се трансформират в нови и далеч по-удовлетворяващи.

2. Докосването изгражда ДОВЕРИЕ между хората. Или казано с други думи, помага за свързването на хората и поддържането на връзките помежду им. Физическият контакт активира орбитофронталния кортекс в мозъка, отговорен за усещането за награда и състрадание. Дори обикновеното докосване предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, наричан още хормон на привързаността. По нашата кожа има множество рецептори, които са свързани с нашия емоционален отговор.

3. Докосване в моменти на криза. Физическият контакт и по-скоро „държането в прегръдка” може да осигури усещане за безопасност и комфорт на наш близък, независимо дали е дете или възрастен, когато е в криза. Кризата е момент, в които всички наши защити за момент се срутват и ние се чувстваме малко или много като беззащитни деца, чиито основи са разклатени. Държането в прегръдка е терапевтично средство, чрез което се внушава усещане за стабилност, защото какво по-успокояващо от това да бъдеш буквално държан от друго човешко същество.

4. Социални ползи. Някои автори говорят за „икономически ползи” от докосването, например физическият контакт сигнализира за безопасност и доверие. Най-обикновеното топло докосване успокоява кардиоваскуларния стрес и активира т.н. нервус вагус, за който се твърди че е пряко свързан с емпатичния отговор.

5.  Докосването е свързано с имунния отговор. Физическият контакт наистина може да намали заболяваемостта. Прегръдките подсилват имунната ни система. Нежният натиск, оказван на гръдната кост предизвиква енергиен обмен и активизира Сърдечната ни чакра. Това от своя страна стимулира тимусната жлеза, която регулира и балансира продукцията на бели кръвни телца в тялото, което всъщност ни предпазва от разболяване.

6. Докосването и работният колектив. Физическият контакт създава чувство за свързаност във всеки колектив. Здрависването или прегръдката предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, което увеличава шанса комуникацията да се развие приятелски и да се създаде доверие, макар и да не познавате отсрещния човек. Това спомага бизнес срещата да се развие благоприятно за вас. От друга страна докосването между колеги увеличава сплотеността на колектива и мотивацията към общата задача.

7. Докосване и не-сексуална интимност. За съжаление много от нас свързват докосването единствено със сексуалната интимност и любовния партньор. Това поставя бариери и стени между хората и много обърквания по отношение на невербалната комуникация, защото често чисто човешкото докосване може да бъде разтълкувано като сексуален намек. 
Това зависи повече от нашите собствени нагласи и очаквания, но възприемайки докосването по този начин ние се лишаваме от множеството му лечебни ползи. Човешкият контакт има изключително влияние върху нашите емоции, здраве и усещане за свързаност с другите и това далеч надхвърля особеностите на сексуалната интимност.

8. Докосването и обучението. Физическият контакт създава по-добра ангажираност на учениците по отношение на учебния процес. Например, когато учител прецени да потупа ученик по рамото, това окуражава изключително неговата мотивация за учене и постижения най-вече чрез усещането за приетост и валидизация.

9. Докосването и цялостното усещане за щастие. Да бъдеш докоснат и да докоснеш са основни човешки нужди, не случайно много хора се обръщат към професионалисти като масажисти, хиропрактици, и т.н. и по заобиколен начин си набавят това докосване, за което тялото им жадува.

10. Докосването и любовта към живота. Докосването освен с усещането за базово доверие е свързано и със способността ни да отворим сърцето си за любовта без условия и взаимозависимости. Да приемаме себе си и другите през очите на любовта означава да се докоснем до смисъла на самото ни съществуване. 

Защо ДОКОСВАНЕТО е толкова важно в Контактната йога?

  Докосването е основното различие между Контактната и идивидуалната йога практика. Именно чрез физическият контакт практиката ни помага да намерим финия баланс в отношенията си с другите и да преживеем откровено процеса на изграждане на доверие, емпатия и чиста човешка интимност. В нашия йога партньор ние виждаме огледало, физическо присъствие, което ни връща към настоящия момент, но също така и ни потапя дълбоко в самите нас. Контактната йога е изкуство, което ни връща към ценността на присъединяването и споделянето с другите. Практикувайки ние ставаме по-автентични и по-свързани със света около нас. Самото докосване между партньорите в Контактната йога „отваря” като цвете доверието към хората и към живота като цяло.

Практики по Контактна йога може да посетите при мен и Георги Ранчев от 6-ти ноември в Йога студио "Мандала". Всяка неделя от 12:30ч. Очаквайте допълнителна информация за предстоящите събития, които ще бъдат тематични, забавни, креативни и НЕ СА ЗА ИЗПУСКАНЕ! 

Споделете статията ако смятате, че е полезна! Харесайте ни във Фейсбук, за да научите лесно кога и къде ще бъде следващото ни събитие!!! ~https://www.facebook.com/BlissfulShreya/~

Бъдете усмихнати и докосващи!!!

Екатерина

Контактна йога и изкуството да създаваме автентични връзки

      

   Искате ли да свържете с някой близък около вас на по-дълбоко равнище? Може би с близък приятел, с който усещате, че сте дистанцирани напоследък, но връзката с него ви е важна? Или с любимият или любимата ви, с които някак не намирате време или начин да се свържете в ежедневието отвъд рамката на думите и рутината? Или дори с вашата майка или сестра? Или може би искате да започнете да изграждате истински отношения с нов човек, с когото сте се запознали наскоро? Или просто да се забавлявате в готина компания? Контактната йога може да се практикува от всеки – приятели, колеги, родители и деца, братя и сестри, познати и непознати, а резултатът е един – усещане за свързаност и доверие, които правят отношенията ни по-пълноценни и удовлетворяващи. Контактната йога е един прекрасен, лесен и достъпен начин да постигнете всичко това!

  Контактната йога ни помага да изградим емоционален, физически и енергиен синхрон с другия. Това се случва много естествено чрез синхронизирани дихателни упражнения, както и чрез смеха, който неизменно съпътства цялата практика. В контактната йога не се фокусираме върху съвършеното изпълнение на асани, а вместо това даваме израз на спонтанната ни и отворена към другия страна. Отиваме отвъд перфекционизма, в който егото непрекъснато отмерва и оценява нещата като правилни или погрешни. И се гмурваме в енергийния поток, в процеса на свързване, изграждайки доверие и човешка интимност. Гмурваме се директно в извора на детската спонтанност и щастие, които повечето от нас са забравили някъде далече в детските години.

Какво различава КОНТАКТНАТА йога от индивидуалната?

   За много хора е много по-комфортно да правят йога сами и да не се занимават с нуждите и чувствата на някой друг. Този начин на мислене идва от нашето „разделено” (и разделящо) его. Но в същото време точно тази част от нас ни кара да страдаме от самотата си, особено в случаите, в които се закачваме за толкова популярната днес илюзия „независимост” и "самодостатъчност". Контактната йога всъщност разбулва тази илюзия и ни показва красотата на нашата всеобща човешка зависимост и свързаност. Това усещане за свързаност в света би ни спестило голяма част от невротизма на разединението. И когато поемем риска и покажем своята уязвимост в присъствието на другия, ние буквално започваме да градим вътрешните устои на взаимоотношенията ни. Постепенно ние пренасяме това умение и в живота извън залата, а именно – да се подкрепяме и да се свързваме пълноценно със семейството си, приятелите и всички значими други.

 Когато правиш йога сам обикновено съсредоточаваш вниманието и осъзнаването си само върху собствените си движения, чувства и усещания. Докато когато практикуваш в партньорство с друг човек се осъществява активен обмен на енергия. Може да се каже, че партньорската йога е надграждане на индивидуалната, и съответно акро йога надгражда партньорската. (Повече за акро йога скоро в специална статия!). След като постигнем синхрон със себе си, както това се случва в хатха йогата, преминаваме на следващия етап – синхронизиране с партньор. Следваща стъпка в този смисъл е да пренесем този синхрон  във връзките ни с все повече хора в нашия живот. 

Защо да правим Контактна йога?

  Контактната йога има множество ползи, както физически, така и емоционални и психологически. Може да се каже, че практикуването на Контактна йога е един вид терапия в движение, както и игра, в която развиваме своя капацитет да създаваме автентични връзки. Тук ще изброим някои от най-важните ползи от практикуването на Контактна йога.  

- Физически ползи. По време на йога практиката в група или с партньор се активират всички чакри и сетива. Партньорите, комуникирайки на различни нива – вербално, физически и енергийно, се наместват взаимно и се балансират. Също така Контактната йога подобрява функционалността на цялото тяло, развива гъвкавостта, баланса, издръжливостта и силата и това се случва неусетно, без целенасочено усилие, докато се забавляваме, смеем и сприятеляваме.

- Разбиране за невербалната комуникация. В Контактната йога партньорите се свързват чрез докосването, жеста, вибрацията на тялото. Колкото повече практиката между двама души се задълбочава, както и практикуването с различни хора, толкова повече това ни научава да разчитаме картата на невербалната комуникация и да се разбираме много по-качествено с другите като отчитаме важността на невербалното послание, преди то да бъде формулирано в думи.

- Редуцира стреса. Ясно е, че практиката по йога успокоява нервната система и редуцира напрежението. Особеното в Контактната йога е, че ако имате конфликт или напрежение с важен за вас човек, практиката по двойки ще ви помогне да се освободите взаимно от натрупаната отрицателна енергия и да я замените с любяща и позитивна, която ще засили връзката ви още по-силно и ще я заздрави.

- Изгражда доверие. За разлика от индивидуалната практика, в която разчиташ единствено на себе си и за която може да се каже, че е безопасна под ръководството на учител, Контактната йога има нужда от проява на доверие от страна на практикуващия.  Особено, когато трябва да разчиташ на партньора си да те предпазва от евентуално падане. Първоначално това може да е трудно и смущаващо, но практиката ни помага да се отпуснем и доверим, да се оставим в ръцете на партньора и да знаем, че той  ще ни пази и ще се погрижи за нашата безопасност. Така ние се научаваме, че не е нужно винаги да се оправяме сами в стремежа си винаги да бъдем независими. Учи ни да търсим помощ, да изразяваме нуждите си, да разчитаме на другия си и като цяло на близките си хора за подкрепа. Също така ни учи да комуникираме без затруднения нуждата си от помощ, когато изпитваме такава. Постепенно изграждането и проявата на доверие в практиката се разпростира и във всички сфери на живота на всеки практикуващ.

- Балансира взаимоотношенията. Някои от нас са твърде емоционални или имат прекалена нужда от другия, губейки здравословната граница на собствения си Аз. Докато други имат толкова защити, че не успяват да изградят автентична връзка с друг човек. В контактната йога последователно се сменят ролите на даващ и получаващ и партньорите се научават да влизат в тези последователни роли в собствения си живот и взаимоотношения.

- Обогатява екипната ни работа. Практиката развива способностите ни за сработване с много и различни хора, без значение от характера, формата, размера или уменията. Най-важно е желанието да подкрепяме другия, както и да се оставим да бъдем подкрепени. Това е и в основата на доверието! 

- Създава споделеност в отношенията ни. Контактната йога не е просто правене на асани по двойки, тя е осъзнаване за даването и получаването във всяко отношение. Да дадеш тежестта си на другия и да поемеш с тялото си неговата тежест, без значение от килограмите или ръста. Да дадеш, но и да се съобразиш колко може да понесе партньорът ти и обратното. Това още повече засилва чувството за свързаност и доверие в човека до вас и като цяло в хората.

- Подхранва връзките ни. Все повече хора изпитват затруднения да намират начини и време да се свързват с близките си хора качествено. Дали заети с работни ангажименти, грижи за децата и различни рутинни задължения, често контактите ни стават малко или много повърхностни и без дълбочината на сърдечната близост. Часът по контактна йога може да се превърне във вашия ритуал на свързване.

- Задълбочава и укрепва любовта. Контактата йога, практикувана с интимния ви партньор,  ви помага да задълбочите интимността с любимия/ата, обогатява палитрата на емоциите и ви учи да се свързвате физически, емоционално, но и енерийно и духовно. Контактната йога ни дава един уникален начин да изследваме връзката си и да я развиваме, задълбочавайки отношенията и любовта си.

    Йога по двойки или в група може да бъде практикувана както от начинаещи, така и от напреднали. Точно това смесване на нивата на различните хора в практиката помага от една страна на по-начинаещите да напреднат по-бързо, а от друга, по-напредналите да развият търпението си и да се учат да помагат. Контактната йога може да бъде практикувана с всеки и като цяло характеристиките на партньора не са от голямо значение. Дори колкото е по-голямо различието, толкова повече ние изпитваме нашите възможности за разбиране и нашата толерантност. 

   Практиката по Контактна йога е много динамична и забавна. По време на изпълнението и в преминаването от асана в асана хората комуникират не само вербално, но и чрез докосването, изграждайки един много лечебен синхрон, който води до цялостно усещане за удовлетвореност. За разлика от общуването в ежедневието, където осъзнаването на комуникацията опира само до вербалното ниво и често пъти е много незадоволителна и това води до обърквания и недоразумения, комуникацията в Контактната йога води до много по-дълбоко и пълноценно свързване с другия. След това много спонтанно този опит се пренася не само във взаимоотношенията, но и в по-широкия контекст на живота.

  Практики по Контактна йога може да посетите при мен и Георги Ранчев след 9-ти ноември в Йога студио "Мандала" и Йога студио "Амара". Очаквайте допълнителна информация за предстоящите събития, които ще бъдат тематични, забавни, креативни и НЕ СА ЗА ИЗПУСКАНЕ! 

(Снимките в статията са направени със съдействието на невероятното студио "Амара" (Препоръчваме го! Можете да видите повече на http://www.amara.bg/!) и със запазените авторски права на MMTV, която можете да гледате онлайн на http://mmtvmusic.com/)!!! 

Харесайте ни във Фейсбук, за да научите лесно кога и къде ще бъде следващото ни събитие!!! ~https://www.facebook.com/blissfulcycle/~

Бъдете усмихнати и правете йога, прекрасно е!!!

Екатерина Кьосева

Как да подобрим комуникацията си в група? Фази на груповия процес и какво да правим на практика.

      Наскоро прочетох един цитат с неизвестен автор, който горе-долу гласеше така „Внимавай за думите, които казваш. Веднъж изречени, те не могат да бъдат забравени, единствено могат да бъдат простени...“. Това ме накара да се замисля доколко аз самата преценявам внимателно думите си и значението, което влагам в тях във всеки един момент, както и тяхната по-голяма или по-малка уместност. Комуникацията е необходимост и неизбежност. Например, ние комуникираме дори сами със себе си в т.н. вътрешен диалог, обясняваме си абсолютно всичко случващо се с думи. Общуването е необходимо, за да могат хората да обменят идеи, чувства, нагласи, оценки и обратна връзка в процеса на съвместната си дейност. И не само, дори и привидният отказ от комуникация чрез мълчание или избягване, отново е комуникационен жест. В този смисъл не е възможно да не се комуникира.

     Комуникацията е могъщо средство за свързване между хората, но в някои случаи може да се превърне в източник на недоразумения, неразбиране, несъгласия и конфликти. Умението да общуваме не само вербално, но и невербално може да се повиши по много начини, например по-голямо себеопознаване, повишаване на уменията за изслушване, ясно изразяване на идеите, емпатия, сътрудничество, за която цел са създадени тренинговите групи. От друга страна, във всяка терапевтична група или такава за личностно развитие, независимо от направлението, се случват процеси, в които основен източник на корективно-формиращо въздействие е именно интензивното общуване между груповите членове, което включва активна комуникация, социално взаимодействие и възприемане на другия.

Защо комуникацията е толкова важна?

     Най-общо може да се каже, че комуникацията е феномен, чрез който човека се вгражда в обществото, формирайки социални нагласи, мнения, настроения, оценки. От друга страна, човек комуникира чрез самата комуникация, т.е. всичко в човека е комуникация, както вече споменах,  дори и неговото мълчание. Функцията на вербалната комуникация е да  информира, давайки или търсейки оценка, но и да подтиква за извършване на определени действия. Вербалното съобщение може да бъде директно, напътстващо, заповедническо, както и да се различава спрямо интонацията, тембъра, силата на гласа и самата емоция, вложена или не във вербалното изказване.

  Посланието - поглед отвъд думите.

   В комуникацията от особено важно значение всъщност е посланието, което изразява интенциите на участниците. То може да бъде изразено с думи или без думи, с жест, с поглед, с усмивка, докосване и винаги е предназначено да бъде разбрано от другия. Посланието винаги има контекст, който в повечето случаи остава неосъзнат от участниците. Контекстът има много значения, което прави разбирането безкрайно сложно, например думите и действията получават различен смисъл в различните видове контекст. В този ред всяко неразбиране е свързано с контекста, който често се явява като бариера. Могат да се обособят времево-пространствени бариери, каквито могат да бъдат уличният шум, голямото разстояние, затъмненото пространство, избледнелият спомен. А също и ментални такива като вярванията на участниците в комуникацията, мненията, нагласите, преживяванията, традициите, предрасъдъците и много други.

     Понякога това, което казваме  с думи не съответства на посланието, изразено без думи. В тези случаи невербалното послание се приема за по-истинското, за по-вярното. Причината за това е, че посланията се разменят на несъзнателно равнище, т.е. тяхното възприемане, както и чувствата, които предизвикват не се осъзнават. Вербалните и невербалните послания образуват цялости и когато искаме да премълчим истината се появява противоречие между двата вида комуникация и това на практика издава.

  Защо трябва да се подобри разбирането в групата?

  Думите са източникът на енергия и активация в груповото взаимодействие. Дори, когато комуникираме невербално, ние си „превеждаме“ видяното в думи, в мисли, впечатления, образи. В груповата среда думите трябва да бъдат конкретни и ясни в значението си, а не абстрактни, защото неяснотата би затруднила значително разбирането. Има ситуации, при които вербалната комуникация между груповите членове е затруднена. Например:

•  Когато един участник говори твърде много и заема прекалено много от груповото пространство за себе си, доверието като цяло в групата спада, т.е. това оказва негативно влияние на комуникационния процес;

•      Когато нито един участник не говори и няма уставен график чий ред е в конкретния момент се създава объркване, което усложнява комуникацията;

•          Надпреварата кой да говори не винаги е с негативен знак, може да изразява ентусиазъм за споделяне и включване в разговора;

     Подобряването на вербалната комуникация и по същество разбирането в групата се осъществява най-вече с деликатната намеса и подкрепа на водещия, чиято задача е да следи груповата динамика и да преценява необходимостта на своята намеса с оглед на груповата необходимост. Наблюдаването за невербални съобщения или знаци, показващи, че някои членове на групата имат нужда от повече информация по конкретен въпрос или, че съобщенията не са достатъчно ясни. Такива сигнални ситуации, изискващи вниманието са:

•       Ситуации, в които някои членове на групата изглеждат сякаш се колебаят дали да зададат въпрос, търсейки уточняване;

•      Когато някой има озадачен поглед или се накланя напред, за да чуе по-добре вербалното съобщение, вероятно не ви е разбрал добре;

•       Ситуации, в които някой е притеснен да се конфронтира с вас директно, може да използва вербалната стратегия „смяна на темата“;

•       Когато някой избягва погледа ви и се държи сякаш е отегчен и много други;

     За подобряване на вербалната комуникация се препоръчва внимателен подбор на думите, както и да се избягват думи, които биха предизвикали силни емоции у другите членове или, които имат негативен преносен смисъл, например етикирането с думи, които могат да се изтълкуват двузначно, може да накара групата да спре да слуша и интересът към комуникацията да намалее. Дори казани по шеговит начин думи със силно емоционално съдържание отвличат вниманието от същността на вербалното съобщение. Задължително трябва да се свързват вербалните съобщения с коментарите на другите. Всичко това наистина изисква от нас да отделяме сериозно внимание на цялостния контекст и на много детайли относно вербалното и невербалното комуникационно поведение на всеки един участник в групата. Според много автори първата група, в която се учим да общуваме, това е семейството и на по-късен етап сме склонни да използваме комуникационни стратегии , заучени именно там. Много често те или не са достатъчно добри, или са погрешни. За тази цел се създават тренинги и групи за личен опит. 

 Кои са фазите на груповия процес в условия на интензивно общуване?

- Фаза на ориентирането, в която всеки учaстник има определени очаквания за тренинга и привнася своя опит от предишни ситуации на групово общуване. Характерно е амбивалентното отношение на участниците, доминират потребностите от защита и принадлежност към групата. Преодоляването на несигурността често става чрез прекомерен контрол над собственото поведение. Често ползвани са техниките за себепрезентация, които целят повишаване на собствения социален статус и престиж. Повечето участници не са особено активни, изчакват и проявяват защитно поведение. Постепенно настъпва разбирателство по отношение на груповата задача. Постепенно се осъществява  разгръщане на индивидуалността на участниците. Тази фаза се характеризира най-общо с ориентиране в груповите норми, приетото поведение в  групата.

- Фаза на сблъсъка, за която са характерни готовността за експериментиране на участниците, за проява на лично отношение, изоставяне на нереалната презентация на себе си и показване на привички от всекидневното поведение. Проблемите на авторитета стават основни (поставя се под въпрос компетентността на ръководителя и ефективността на метода). Осъществяват се динамични промени в групата, т.е. разпределяне по роли (лидери, аутсайдери). Формират се съюзи и подгрупи. Появяват се различни форми на съпротива (защитни мехнизми). Характерен е втрешно-груповият конфликт (агресивни реакции, поляризация на груповото мнение и др.). Участниците показват чрез езиков и невербален израз своите чувства на неудовлетвореност.

- Фаза на съгласието, през която се осъществява промяна на общия емоционален фон, засилва се себеуважението и уважението към партньорите, а комуникацията става все по-открита, желанията и потребностите се представят по-автентично. Нараства толерантността към отклоняващото се поведение, но от друга страна потребността от сътрудничество е водеща. Засилва се споделянето на положителни чувства. Оказва се неосъзнат натиск да не се засягат нежелани теми и враждебни чувства. Някак груповият мир се усеща изкуствен и заинтересоваността спада. Увеличава се междуличностната дистанция, но като цяло преобладава съгласието и сътрудничеството.

- Фаза на интеграцията, която се характеризира с ефективност в изпълнението на груповата задача. В тази фаза личните потребности и изискванията на задачата са интегрирани, а групата съзнателно приема ограниченията, стандартите и правилата. Тук груповата задача е най-тясно интегрирана с междуличностните отношения.

  Как може да се подобри комуникацията  на практика?

 Съответствието между интрапсихичните феномени (мисли и чувства) и тяхната екстернализация или изявата им в контакта с околните изисква познаване и осмисляне на процеса, при който вътрешната психична реалност преминава във реалността на междуличностните отношения. Информацията за емоционалното ни отношение, която даваме на другите и получаваме от тях протича по вербалния и невербален канал за комуникация. Но докато вербалният канал се подава много лесно на самоконтрол и манипулация, то за невербалният е характерна спонтанна естественост.

     Съществуват голям брой техники за подобряване на комуникационните умения, които могат успешно да се приложат в група независимо от характера на тренинга или теоретичната рамка. Примерни техники са:

ü Техника „Изобразяване на различните емоционални състояния“: всеки от участниците си избира листче, на което е описано някакво чувство и задачата му е да го представи пред останалите само с езика на тялото си;

ü   Техника „Изобразяване на понятие“: групата се разделя на две подгрупи, всяка от които измисля някакво понятие, което се съобщава само на един член на другата група. Той трябва да го изиграе пред другите под формата на пантомима;

ü  Техника „Молекула“: групата образува кръг като отделните участници плътно се обгръщат един друг. Вън от кръга остава само един участник, който трябва да опита да пробие кръга и да се включи в него. Накрая има обсъждане;

   Емпатията – вълшебното ключе на добрата комуникация.

  Добрата комуникация изисква не само да умеем да използваме добре и на място думите и да излъчваме правилните сигнали, но и умението да чуем, изслушаме, приемем думите, сигналите на включените в комуникацията. Не просто да чуваме или да слушаме, а да слушаме с емпатия. Емпатията е разбиране и уважение на това, което другите споделят и преживяват, тя се появява там, където изчезват всички предрасъдъци, предположения, част от т.н. бариери, които по-горе споменах. Емпатията изисква присъствие, т.е. да обърнем цялото си внимание към посланието, което ни изпраща другият човек. Това ще рече, да му дадем времето и пространството, които са му нужни, за да се изрази и да се почувства изслушан и разбран. В този смисъл е добре да се разграничава емпатията от симпатията, която отразява съпреживяване на чувствата.

  Емпатията включва в себе си способността ни да се вслушаме в наблюденията, чувствата, нуждите и молбите на другите и след като открием тези елементи в комуникацията евентуално да разкажем какво сме разбрали, но парафразирайки. Когато сме разбрали правилно посланието на другия парафразирането ни ще го убеди в това, а когато не сме, той има възможността да ни поправи. От друга страна, по този начин другият има възможност да премисли и да вникне по-дълбоко в собствените си думи. Когато задържаме вниманието си върху това, което казват другите, ние им даваме възможността да иразят и изследват себе си на по-дълбоко ниво, да стигнат до своите по-дълбоки чувства. Когато партньорът ни е получил достатъчно емпатия, потокът му от думи се изчерпва и той видимо се успокоява, чувства се облекчен. Но истината е, че за да дадем емпатия на другите, първо трябва да я дадем на самите себе си. В тези случаи е необходимо да се вслушаме в себе си със същото внимание и присъствие, с което се вслушваме в другите.

     Емпатията е разбиране и уважение на това, което хората срещу нас преживяват. Понякога вместо да изразим емпатия сме склонни да даваме съвети, да успокояваме или да споделяме собствените си мисли и чувства. Емпатията изиксва от нас да изпразним умовете си и единствено да присъстваме, изслушвайки другия.

     В статията разгледах важни, според мен, опорни точки по темата за вербалната и невербалната комуникация в група, която тема е изключително обширна и пространна. Комуникацията сама по себе си е тема, която никога не може да се изчерпи и винаги може да се каже нещо повече, най-малко като резултат от още един акт на комуникация. За мен бе изключително важно да включа закономерните фази на общуването, които се проявяват в груповата динамика и не на последно място да подчертая, че изграждането на уменията да говорим, разчитаме сигналите и слушаме не са достатъчни ако липсват елементите на емпатияното присъствие, без което няма да успеем да постигнем автентичност към себе си и другите. А не е ли това една от важните цели на всяка една група, именно приемането на себе си и другите?

Екатерина Кьосева,

Психолог

ekaterinakioseva@gmail.com

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/ 

·        Литература:

1.     1. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., УИ „Св. Климент Охридски
2. Алексиева, С. (2006). Бизнес комуникации. С., НБУ
3.  Дени, Р. (2006). Печеливши комуникации. С., СофтПрес
4.  Игнатов, М. (1990). Интензивно общуване и личностна промяна. С., Издателство на българска академия на науките
5. Кръстева, А. (2005). Тренинг за общуване в екип. Велико Търново, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“
6.  Пенчева, Е. (1995). Методи за работа в малка група. С., УИ „Св. Кл. Охридски“
7.  Розенберг, М. (2007). Общуване без агресия. С., Кръгозор
8.  Стаматов, Р., Минчев, Б.(2005). Психология на човека. Пловдив., Хермес
9.   Йорданов, Н. ((2006). Психология на комуникацията. С. Военно издателство
10. http://global.oup.com/us/companion.websites/9780195183436/about/samplechapters/CHAP02.pdf