Проекция и отговорност: да видиш слона в стаята, който никой друг не забелязва

   

"Ако осъзнаеш, че животът ти е 100% твоя отговорност, вече няма смисъл да бъдеш сърдит на когото и да е."

Sadhguru

   Всичко в света започва с ПРОЕКЦИЯ. Идеите, фантазиите, креативността и дори емпатията се зараждат първо в ума ни като наши субективни творения. Проекцията ни помага да визуализираме и да си представяме какво мисли или чувства Другият, какво би могло да стане в бъдеще или какво означава това или онова. Проблемът идва, когато приемаме тази създадена от нашия ум реалност за чиста истина. Или прехвърлим отговорността за собствените емоции, мисли, реакции и недоволство върху другите, отказвайки се от собствената сила и превръщайки се в жертва на нечии други обстоятелства. 

  Ако бъдем напълно откровени пред себе си всеки го прави. Ти го правиш. Аз също го правя. Абсолютно всеки. Проекциите също така са защитен механизъм пред истините за нас, които не сме готови или не искаме да чуем. Те са нашият естествен опит да запълним пукнатините в нашата самооценка. Абсолютно всички правим проекции за всичко онова, което ни кара да се чувстваме малко или много неадекватни или недостатъчни. 

  Това може да бъде причината и да слагаме някой на пиедестал, което е т.н. позитивна проекция. Но най-често правим негативни проекции, защото е много трудно да „съдържаме” в себе си знанието, е не сме идеални. Да поемем отговорност за емоциите и постъпките си. Вместо да отричаме проекцията като феномен, по-добре е да опитаме да го разберем. Да поемем на пътуване към себе си в изследване на субективния ни свят вероятно ще доведе до обуздаване на всички онези ВЪТРЕШНИ САБОТЬОРИ, които ни спъват в живота. И постепенно ще навлезем в състоянието на истинска свобода и пространството, в което да изградим нашия автентичен Аз.

Защо ПРОЕКЦИЯТА се активира?

  Какво се случва, когато имаш цял букет от неприятни, смущаващи и разтройващи емоции, с които несъзнателно отказваш да се справиш? Според небезизвестния Фройд тези емоции се проектират навън към другите хора и така другите хора, а не ние, стават носители на на нашите собствени недостатъци (забележете! – според нашето субективно мнение за нас!). За добро (или зло) тази емоционална „размяна” прави по-поносимо живеенето с нас самите, защото ВСЕКИ ДРУГ Е ОТГОВОРЕН ЗА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ – НО НЕ И НИЕ!

  В резултат на тази екстернализация (или изнасяне на вътрешни характеристики навън)  на емоциите ни и „виждането” им у другите, ние продължаваме да страдаме и често създаваме свой фалшив образ на ЖЕРТВА или ДОБЪР (винаги прав за всичко) ЧОВЕК, докато реалността всъщност е много различна. Това не само ни пречи да се свържем истински с другите хора, но най-драматичното е, че отказваме да се свържем с нас самите. Отказваме да се приемем и да се обикнем такива, каквито сме. Отказваме да се видим като хора с добродетели и недостатъци и се люшкаме между обезценяването и поставянето на пиедестал. В действителност и двете крайности са фалшиви Аз-образи, в които липсва топлина, любов и човещина.

Кои са най-често срещаните проекции?

~ "ТЯ/ТОЙ МЕ МРАЗИ!"– Или не ме харесва/одобрява, което на езика на проекцията означава, че самите ние не харесваме и одобряваме части от себе си, но не ни харесва да се изправим пред тази истина и да извървим пътя на приемането на същите тези части. В другия случай, ние „от пръв поглед” започваме да мразим/не-харесваме някого без видима причина. Другият в случая е нашето собствено огледало, в което виждаме отразени отхвърлените части на личността ни.

~ "ТЯ/ТОЙ МЕ НАКАРА/ПРЕДИЗВИКА" и т.н. или вечно Другият е отговорен за моите емоции и реакции, а аз отказвам да поема отговорност за тях. Особено валидно е това за емоции като гняв, агресия, завист, ревност, вина. Те най-упорито се отричат и неизменно се приписват на някой друг в обкръжението. Следете собствените си критични коментари към другите, те са посланието на вашия Аз да приемете своите недостатъците и да се обикнете такива, каквито сте!

~ „ТЯ/ТОЙ Е ТОЛКОВА ДЕБЕЛ/А, ЛОШ/А, МЪРЛЯВ/А" и т.н. Отново проекции! Колко често самите ние изричаме подобен тип „забележки”, адресирани за някой друг? Или получаваме такива? Много е важно да държим в съзнанието си, че зад тези изречени или понякога неизречени думи стои апелът на всеки от нас да види собственото си неприемане към себе си, което с времето е създало болезнена рана. И да я излекува!

~ „ТЕЗИ ХОРА МЕ КАРАТ ДА СЕ ЧУВСТВАМ НЕУДОБНО!” – Често тревожността и напрежението, които изпитваме докато сме сред други хора е отражение на начина, по който самите ние възприемаме себе си. Когато не изпитваме сигурност вътре в себе си или имаме ниска самооценка е много вероятно да „видим”, че проблемът е свързан с ДРУГИТЕ, а не с нас самите. Това е много характерно за тези от нас, страдащи от социална трявожност.

~ “ТОВА Е УЖАСНО!”, „НЕ МОГА ДА ГЛЕДАМ ТОВА” и всички коментари от този тип говорят за сигурна проекция. Когато реагираме по този непоколебим начин ние придаваме прекалена „лична стойност” на въпросното НЕЩО, което някой друг може въобще да не забележи. Например, ако да не можем да гледаме сексуална сцена по телевизията или се смущаваме от списание/статия на подобна тематика и с погнуса отвръщаме поглед – това най-вероятно е отражение на нашия дълбоко скрит срам и/или несигурност по отношение на собствената ни сексуалност. 

    Да бъдеш на пътя на осъзнатостта означава да връщаш в себе си тези откъснати от теб парченца самоличност. Да превърнеш неосъзнатия процес на проекция в осъзнат. Да поемеш отговорност за своя живот. Това ще ви помогне да бъдете по-малко реактивни, по-спокойни в ежедневието си и по-успешни. Когато осъзнаеш същността на проекциите и капаните, които те залагат във взаимоотношенията, ще започнеш да виждаш реалността далеч по-обективно, както и ще различаваш кое от посланията за другите или от другите е вярно и кое е проекция. Ще виждаш СЛОНА В СТАЯТА, КОЙТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТ. И това ще  покаже на другите, че държите на честната, искрена и директна комуникация, което ще превърне взаимоотношенията ви в много по-автентични и удовлетворяващи. 

  Да разбереш, че ти си отговорен за начина, по който се чувстваш и нищо в твоята среда няма силата да открадне парче от твоето щастие, освен ако не му дадеш правото да го направи. Да си върнеш отговорността означава да си върнеш вътрешната сила и да действаш от тази позиция, а не от позицията на жертва. 

Идва една точка в живота, когато трябва да поемем отговорността за нашето собствено емоционално благосъстояние и да спрем да отдаваме силата на някой друг да го контролира. 

Chantelle Renee

Екатерина 💖