Проекция и отговорност: да видиш слона в стаята, който никой друг не забелязва

   

"Ако осъзнаеш, че животът ти е 100% твоя отговорност, вече няма смисъл да бъдеш сърдит на когото и да е."

Sadhguru

   Всичко в света започва с ПРОЕКЦИЯ. Идеите, фантазиите, креативността и дори емпатията се зараждат първо в ума ни като наши субективни творения. Проекцията ни помага да визуализираме и да си представяме какво мисли или чувства Другият, какво би могло да стане в бъдеще или какво означава това или онова. Проблемът идва, когато приемаме тази създадена от нашия ум реалност за чиста истина. Или прехвърлим отговорността за собствените емоции, мисли, реакции и недоволство върху другите, отказвайки се от собствената сила и превръщайки се в жертва на нечии други обстоятелства. 

  Ако бъдем напълно откровени пред себе си всеки го прави. Ти го правиш. Аз също го правя. Абсолютно всеки. Проекциите също така са защитен механизъм пред истините за нас, които не сме готови или не искаме да чуем. Те са нашият естествен опит да запълним пукнатините в нашата самооценка. Абсолютно всички правим проекции за всичко онова, което ни кара да се чувстваме малко или много неадекватни или недостатъчни. 

  Това може да бъде причината и да слагаме някой на пиедестал, което е т.н. позитивна проекция. Но най-често правим негативни проекции, защото е много трудно да „съдържаме” в себе си знанието, е не сме идеални. Да поемем отговорност за емоциите и постъпките си. Вместо да отричаме проекцията като феномен, по-добре е да опитаме да го разберем. Да поемем на пътуване към себе си в изследване на субективния ни свят вероятно ще доведе до обуздаване на всички онези ВЪТРЕШНИ САБОТЬОРИ, които ни спъват в живота. И постепенно ще навлезем в състоянието на истинска свобода и пространството, в което да изградим нашия автентичен Аз.

Защо ПРОЕКЦИЯТА се активира?

  Какво се случва, когато имаш цял букет от неприятни, смущаващи и разтройващи емоции, с които несъзнателно отказваш да се справиш? Според небезизвестния Фройд тези емоции се проектират навън към другите хора и така другите хора, а не ние, стават носители на на нашите собствени недостатъци (забележете! – според нашето субективно мнение за нас!). За добро (или зло) тази емоционална „размяна” прави по-поносимо живеенето с нас самите, защото ВСЕКИ ДРУГ Е ОТГОВОРЕН ЗА НАШЕТО НЕЩАСТИЕ – НО НЕ И НИЕ!

  В резултат на тази екстернализация (или изнасяне на вътрешни характеристики навън)  на емоциите ни и „виждането” им у другите, ние продължаваме да страдаме и често създаваме свой фалшив образ на ЖЕРТВА или ДОБЪР (винаги прав за всичко) ЧОВЕК, докато реалността всъщност е много различна. Това не само ни пречи да се свържем истински с другите хора, но най-драматичното е, че отказваме да се свържем с нас самите. Отказваме да се приемем и да се обикнем такива, каквито сме. Отказваме да се видим като хора с добродетели и недостатъци и се люшкаме между обезценяването и поставянето на пиедестал. В действителност и двете крайности са фалшиви Аз-образи, в които липсва топлина, любов и човещина.

Кои са най-често срещаните проекции?

~ "ТЯ/ТОЙ МЕ МРАЗИ!"– Или не ме харесва/одобрява, което на езика на проекцията означава, че самите ние не харесваме и одобряваме части от себе си, но не ни харесва да се изправим пред тази истина и да извървим пътя на приемането на същите тези части. В другия случай, ние „от пръв поглед” започваме да мразим/не-харесваме някого без видима причина. Другият в случая е нашето собствено огледало, в което виждаме отразени отхвърлените части на личността ни.

~ "ТЯ/ТОЙ МЕ НАКАРА/ПРЕДИЗВИКА" и т.н. или вечно Другият е отговорен за моите емоции и реакции, а аз отказвам да поема отговорност за тях. Особено валидно е това за емоции като гняв, агресия, завист, ревност, вина. Те най-упорито се отричат и неизменно се приписват на някой друг в обкръжението. Следете собствените си критични коментари към другите, те са посланието на вашия Аз да приемете своите недостатъците и да се обикнете такива, каквито сте!

~ „ТЯ/ТОЙ Е ТОЛКОВА ДЕБЕЛ/А, ЛОШ/А, МЪРЛЯВ/А" и т.н. Отново проекции! Колко често самите ние изричаме подобен тип „забележки”, адресирани за някой друг? Или получаваме такива? Много е важно да държим в съзнанието си, че зад тези изречени или понякога неизречени думи стои апелът на всеки от нас да види собственото си неприемане към себе си, което с времето е създало болезнена рана. И да я излекува!

~ „ТЕЗИ ХОРА МЕ КАРАТ ДА СЕ ЧУВСТВАМ НЕУДОБНО!” – Често тревожността и напрежението, които изпитваме докато сме сред други хора е отражение на начина, по който самите ние възприемаме себе си. Когато не изпитваме сигурност вътре в себе си или имаме ниска самооценка е много вероятно да „видим”, че проблемът е свързан с ДРУГИТЕ, а не с нас самите. Това е много характерно за тези от нас, страдащи от социална трявожност.

~ “ТОВА Е УЖАСНО!”, „НЕ МОГА ДА ГЛЕДАМ ТОВА” и всички коментари от този тип говорят за сигурна проекция. Когато реагираме по този непоколебим начин ние придаваме прекалена „лична стойност” на въпросното НЕЩО, което някой друг може въобще да не забележи. Например, ако да не можем да гледаме сексуална сцена по телевизията или се смущаваме от списание/статия на подобна тематика и с погнуса отвръщаме поглед – това най-вероятно е отражение на нашия дълбоко скрит срам и/или несигурност по отношение на собствената ни сексуалност. 

    Да бъдеш на пътя на осъзнатостта означава да връщаш в себе си тези откъснати от теб парченца самоличност. Да превърнеш неосъзнатия процес на проекция в осъзнат. Да поемеш отговорност за своя живот. Това ще ви помогне да бъдете по-малко реактивни, по-спокойни в ежедневието си и по-успешни. Когато осъзнаеш същността на проекциите и капаните, които те залагат във взаимоотношенията, ще започнеш да виждаш реалността далеч по-обективно, както и ще различаваш кое от посланията за другите или от другите е вярно и кое е проекция. Ще виждаш СЛОНА В СТАЯТА, КОЙТО ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЕ ПРАВЯТ, ЧЕ НЕ ВИЖДАТ. И това ще  покаже на другите, че държите на честната, искрена и директна комуникация, което ще превърне взаимоотношенията ви в много по-автентични и удовлетворяващи. 

  Да разбереш, че ти си отговорен за начина, по който се чувстваш и нищо в твоята среда няма силата да открадне парче от твоето щастие, освен ако не му дадеш правото да го направи. Да си върнеш отговорността означава да си върнеш вътрешната сила и да действаш от тази позиция, а не от позицията на жертва. 

Идва една точка в живота, когато трябва да поемем отговорността за нашето собствено емоционално благосъстояние и да спрем да отдаваме силата на някой друг да го контролира. 

Chantelle Renee

Екатерина 💖

БАЩИ И ДЪЩЕРИ: важността на бащите за изграждане на здрава самооценка

   Пиша тази статия, провокирана от историите на жените, които имам щастието да срещам по една или друга причина в живота си, както и въз основа на личния си опит. Ще разглеждам самооценката и вътрешната сила както в психологически аспект, така и по отношение на системата на чакрите. 

  Акцентът в статията е върху взаимоотношенията баща-дъщеря, но много от описаните характеристики се отнасят и за взаимоотношенията баща-син, тъй като взаимоотношенията с бащата определят самооценката, вътрешната сила и волята при двата пола. Взаимоотношенията на жената с бащата се дискутират сравнително по-рядко, а те са с огромна важност за формирането на идентичността й. Може да се каже, че именно бащата е този, който учи малкото момиче да вярва в себе си, в своите способности, да се бори в живота, да реализира мечтите си. 

  Малкото момиче започва да се доверява на себе си и да действа за осъществяване на мечтите си, когато има баща, който я окуражава и в същото време е състрадателен и любящ. То вижда себе си през очите на баща си и черпи огромно количество сила от гордостта и приемането, които вижда отразени в тях. Много жени изпитват неудобство и известни трудности да говорят за бащите си и за начина, по който неговата личност и връзката с него са формирали живота им. Емоциите и чувствата към бащата са много по-силно потиснати, отколкото тези към майката. Затова често на дневен ред излизат конфликтите и недоразуменията с майката, защото взаимоотношенията с нея представляват един много по-безопасен "терен" за заявяване на автономност. Но единствено след като жената обърне внимание и разбере как връзката с бащата е оформила живота й, тя може да посрещне предизвикателството да приеме своя живот (и баща си) и да се заеме със предизвикателната задача да стане ЖЕНАТА, КОЯТО действително ИСКА ДА БЪДЕ! 

Развитие на усещането "АЗ МОГА" 

    Самооценката ни е базирана в областта на слънчевия сплит или т.н. енергиен вихър на МАНИПУРА чакра.   Формирането на МАНИПУРА става между 2-рата и 4-тата година от живота на детето и именно това е периодът, в който започва формирането на връзката баща-дъщеря. Може да се каже, че най-сензитивният период за изграждане на тази връзка, с изключително значение за развитието на волята и самооценката, е точно периодът между две и четири години. Естествено този процес продължава през целия живот на жената. 

Някои от основните въпроси в развитието на МАНИПУРА чакра на детето, на които трябва да се обърне внимание през този период са: 

~ Ок ли е да бъда Аз, такава, каквато съм? 

~ Аз достатъчна ли съм, такава каквато съм?

~ Свободна ли съм да изучавам и експериментирам в тази нова среда?

~ Имам ли правото да действам в тази среда? 

     Ако родителят позволи на детето си да бъде независимо, да изследва, да бъде упорито в действията си детето ще изгради в себе си чувство за автономност, усещането "АЗ МОГА САМ/А". Но ако бащата изисква твърде много или несъразмерно с възможностите на дъщеря си на тази възраст, игнорирайки едва зараждащите се нови умения и възможности, тя ще развие чувство за некомпетенстност и не-справяне, както и едно вечно съмнение, съпровождащо абсолютно всичко, с което се захване в бъдеще. Тези негативни последици се появяват и у дъщери, които са израснали без бащи или бащите им са били отсъстващи. При тях МАНИПУРА остава недостатъчно развита, съответно волята и вътрешната сила не се захранват с енергия и не се проявяват в света навън, а самооценката е крехка. Това изисква изработване на компенсаторни механизми и целенасочено развиване на вътрешния център на силата у жената. 

    Можем да забележим у децата си реплики като "Не мога да направя това или онова", "Помогни ми... (когато става дума за действия, с които детето може да се справи и само) и т.н. Важно е да разпознаваме кога детето наистина не може и кога не вярва, че може. В единия случай ние трябва да се отзовем и помогнем, а в другия да насърчим автономността на детето като самите ние вярваме, че то ще се справи. Няма по-добро поощрение от това да вярваме в способностите на детето си! 

Как да помогнем на дъщерите си да станат УВЕРЕНИ В СЕБЕ Себе си?

   ~ Покажете на дъщеря си, че я обичате безусловно. Много проучвания по темата показват, че самооценката на жените е директно свързана с позитивната афирмация и безусловно приемане, получени от бащите им. Уверявайте ежедневно дъщерите си, че ги оценявате и приемате, такива, каквито са с дума или действие. Например, кажете й, че е красива. Много от жените в зряла възраст се чувстват непривлекателни дълбоко в себе си и открито или не НЕ ХАРЕСВАТ себе си. Много често запитани - „Като малко момиче, някой казваше ли ти, че си красива?”, отговорът им е отрицателен. Момичетата имат нужда да чуват, че са хубави и красиви такива, каквито са както от баща си, така и от майка си. От това зависи изграждането на любов и приемане на себе си и своята външност. За което дъщерите ви ще ви бъдат много благодарни в бъдеще! Но далеч по-важна афирмация всъщност е поощряването и оценяването на вътрешните качества на момичето – нейна упоритост, борбеност, желание да изследва света, любознателност, нейния ум и способности. Т.е. всичко, което изгражда нейното усещане за лична стойност.

  ~ Избягвайте да изграждате у дъщеря си синдрома „принцеса”. Това е една от най-често срещаните грешки, които бащите допускат, естествено с най-добри намерения и желание да са „добри бащи”. Ако се отнасяте с дъщеря си като като към безпомощно момиченце и й помагате за всичко, така подценявате несъзнателно нейния капацитет да се бори, да постига нещата сама и да се защитава. Ако искате да видите дъщеря си като една СИЛНА ЖЕНА в бъдеще поощрявайте нейната самостоятелност, т.е. да взима решения сама, да изразява мнението си и като цяло да бъде капитан на своя собствен живот.

   ~ Научете дъщеря си как да се справя с проблемите си, а не решавайте проблемите й вместо нея. За целта говорете с дъщерите си, идентифицирайте проблема - от къде идва и какви решения могат да се вземат. Когато тя е малко момиче може би проблемът ще бъде как да се нареди пъзел или как да се сглоби играчка. Стимулирайте дъщеря си да мисли как да се справи сама, вместо да правите нещата вместо нея. Може би ще ви отнеме повече време да говорите с нея, но така наистина й помагате да развие самооценката си. Само така тя ще изгради увереност в себе си и това ще стане на база увереността, която вие имате в нея. В другия случай, вашата неизменна и добронамерена помощ ще изгради у нея вярването, че "винаги имам нужда от помощ" или "някой друг ще свърши това по-добре от мен". И това ще стане база за една слаба самооценка и липса на вяра в собствените способности.

      ~ Покажете й, че половите стереотипи съществуват, но ТЯ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО! Покажете й, че жените заслужават уважение не само уважавайки нея самата като личност, но и уважавайки и всички жени около нея. Показвайки това отношение вие учите малката си дъщеря, че заслужава именно това отношение и не трябва да допуска някой друг да се държи лошо с нея, т.е. учите я да поставя граница, да има знание за собствената си стойност и да се защитава сама.

     ~ Окуражавайте я да пробва нови неща! Бащата помага много за развитието на МАНИПУРА, чакрата на действието. Именно окуражавайки дъщеря си да действа, да пробва, да опита, да опита пак и пак. Вие като бащи имате изключителна важност за формирането на капацитета на действие на вашата дъщеря. Дали ще бъде смела и успешна в бъдеще, зависи до голяма степен от вас. Точно сега! 

   Дъщерите виждат своята стойност в голяма степен през очите на бащите си. Много често отчитаме единствено силното влияние на майките върху личността на дъщерите и забравяме да говорим за важността на връзката на жената с баща й. Не само това, бащите много често не присъстват психологически, емоционално и дори физически в живота на жените в детска възраст. Това е възрастта, в която жените най-много се нуждаят от подкрепа на самостоятелността от бащите си. Докато майките сравнително трудно "пускат" дъщерите си в това да станат самостоятелни и независими (Тази тема ще стане обект на една от следващите статии!), бащите са тези, които трябва да ги стимулират и насърчават да се оттласнат от етапа на детството към етапа на зрелостта.  Това може да стане чрез утвърждения, подкрепа и насърчение! Научете ги да вярват в себе си и да бъдат капитани на собствения си живот! Това зависи от ВАС! Сега! 

Екатерина 💓

Гледайте това видео!!! ⇒ Dads Write Powerful Affirmations for Their Daughters 💎