Първа чакра: да се свържем с корена си чрез заземяващо хранене

   Всички сме чували за мантри, медитации и асани, които балансират нашите чакри, но е важно да знаем, че храната, която поемаме също оказва влияние върху състоянието на нашите чакри.  В тази статия ще разгледаме как с помощта на храната да върнем нашата първа чакра в състояние на баланс. Но първо нека кажем няколко общи неща за Муладхара чакра.

Когато основното право на първа чакра ДА ИМАШ  е нарушено това води до фиксация в „нямането”.

  Наречена още МУЛАДХАРА на санскрит, първа чакра се свързва с оцеляването, заземяването, парите, дома, усещането за сигурност и приетост в света, както и с ДОВЕРИЕТО. Намира се в основата на гръбнака, в областта на т.н. перинеум. Тя включва областта на целите крака, коленете, глезените, бедрата, както и дебелото черво. Проблеми в тези зони като болка, дискомфорт, запек, хемороиди, артрит, ишиас сигнализират за дисбаланс в първа чакра. МУЛАДХАРА е свързана най-много с материалното и с материализацията като цяло. Каквото се зароди в шеста чакра се материализира в първа. Затова домът, земята, парите, храната, тялото за ценности именно на МУЛАДХАРА, защото те са свързани с нашето физическо оцеляване. Съответно когато един човек има дисбаланс в тази чакра, той най-често се отразява именно върху тези основни ценности. Първа чакра е много базисна чакра в развитието на човека като цяло, затова поддържането й в баланс изисква усилия през целия живот. От нея зависи стабилността на цялата чакрична система.

Недостатъчност на МУЛАДХАРА чакра

   При недостатъчност на първа чакра ние съответно имаме проблеми с материализацията на идеите си, имаме проблеми с храненето (анорексия и булимия), имаме проблеми с финансите си (трудности да материализираме), с дома (нямаме постоянно жилище), както и изпитваме много страхове за нашата сигурност. Тревожността ни съответно е много силна. Това най-силно се отразява на храносмилателната система и дебелото черво, което служи за контейнер на нашите страхове и неизразени емоции. Съответно хората, страдащи от проблеми с храносмилането най-вероятно имат дисбаланс в първа чакра в съответните й измерения.

Прекомерност на МУЛАДХАРА чакра

   При прекомерност има прекалено вкопчване в материалното, страх от промяна, фиксация върху трупане и пестене на пари и предмети, т.н. презапасяване. Ригидност, която ограбва радостта от живота. Може да има прекомерно затлъстяване, защото храната е свръхценност, която отново се „трупа”, т.е. символично се складира в тялото.

   И прекомерната, и недостатъчната първа чакра са израз на нарушено чувство за сигурност в първите години от живота, което води до дълбоко вътрешно усещане за недостатъчност, недостиг, недоимък в този свят и съответно компенсацията се изразява или в презапасяване, или в отказване от материалните блага чрез саботаж и невъзможност да се материализира „навън”. 

Здравословни проблеми, свързани с дисбаланс на първа чакра:

·       Прекомерна загуба/качване на тегло

·       Анорексия/булимия

·       Запек

·       Анемия

·       Слаба имунна система

·       Депресия

·       Липса на енергия

·       Страхове

Как да балансираме коренната си чакра с помощта на храната?

   Може да се каже, че много хора не са свързани с телата си и не получават сигнал от тях си кога трябва да ядат и от каква храна точно имат нужда. Затова трябва да се опитаме съзнателно да слушаме сигналите на телата си, за да разберем какъв е естественият им ритъм вместо да се придържаме към конкретни хранителни режими, диети и т.н. Слушайте тялото си, защото то най-добре знае от какъв тип храна се нуждае в момента. Упражнявайте се да се доверявате на вътрешните си нужди. И забелязвайте кога даден тип храна ви кара да се чувствате „заземени” и кога – точно обратното.

  Тъй като цветът на МУЛАДХАРА  е червеният всички храни в червен цвят осигуряват вибрацията и хранителните елементи, балансиращи нашата първа чакра. Червените храни обикновено имат високи нива на витамин Ц, който се усвоява от костите, зъбите, кожата и надбъбречните жлези или с други думи от органите на първа чакра. Това са домати, ягоди, червени ябълки, нар, череши, червено зеле и други.

Протеини

  Приемът на протеини заздравява нашата връзка със земната вибрация като ни помага да се върнем към своите корени. Протеините ни карат да се чувстваме тежки и да се движим бавно. Животинските протеини (месо, яйца) са изключително заземяващи, защото те произхождат от едни много свързани със земята създания, каквито са животните. Растителните протеини са идеални за вегетарианците. Приемът на твърде много протеини обаче може да доведе до обратен ефект и да създаде усещане за ригидност и скованост в тялото. Тук са всички храни, богати на протеин като яйца, месо, боб, ядки, соеви продукти, фъстъчено масло и други.

Кореноплодни зеленчуци

 Зеленчуците, които растат в дълбоката, тъмна и тиха земя абсорбират нейната енергия в огромна степен. Кореноплодните ни помагат да се приютим в своя вътрешен център и да се почувстваме комфортно в неговата тъмнина. Кореноплодни, които можем да добавим в диетата си са червено цвекло, картофи, моркови, ряпа, чесън, лук, пащърнак, джинджифил.

Подправки

  На същия принцип за балансиране на МУЛАДХАРА чакра е добре да ползваме подправки, които са абсорбирали достатъчно земна енергия като репей, карамфил, глухарче, розмарин, хрян, червен (лют) червен пипер, черен пипер и други.

  Коренната ни чакра е свързана също така с енергията на групата, на обществото и социалния ни кръг. Когато не се чувстваме в безопасност или подкрепени от групата, ние най-вероятно няма да се чувстваме комфортно да се храним на обществени места или дори на масата на собственото ни семейство. В резултат, т.н. „социално хранене” може да се превърне в доста стресиращо преживяване. Ако имаме подобни опасения можем да опитаме да ги превъзмогнем като създадем свои собствени традиции, например да си поръчаме ястие включващо заземяващи съставки или просто нещо, което ни кара да се чувстваме комфортно. Много е важно да работим със собствените си вярвания по отношение на храната и храненето като процес. Както и да създадем традиция поне веднъж седмично да се храним на обществено място с хора, които чувстваме близки.

  Също така качването на прекалено много килограми е свързано с нашето собствено усещане за сигурност. Ние несъзнавано започваме да се крием зад сянката на натежаващото ни тяло. Създава се илюзията, че като „натежим” повече ние се заземяваме посредством тялото и неговата собствена тежест. Но това е избягване на проблема, а не неговото решение. Затова е важно да си задаваме въпросът: Каква нужда на тялото ми издава копнежът към определен тип храна? Отговорът на този въпрос е един от най-важните, защото тогава храната ще спре да има компенсаторната функция, която й придаваме. Тялото ми има ли нужда от тази храна или искам да компенсирам някаква вътрешна липса чрез нея? Бъдете смели и се осмелете да си отговорите на този въпрос, преди да посегнете към храната. И след това се погрижете за вътрешните си потребности, които могат да бъдат потребност от любов, от докосване, от прегръдка, от близост и т.н. Погрижете се за тялото си и за нуждите му, но без да скривате нуждите на душата си зад прекомерно или недостатъчно хранене.

Очавайте още статии за балансиране на чакрите в нашия блог! Намерете ни във фейсбук тук:  ➻https://www.facebook.com/BlissfulShreya/

Екатерина 💖

Настройване към настоящето или как да бъдем "тук и сега"

    Да бъдем  „тук и сега”, присъстващи и цялостни, е най-висшата ни мисия в живота. Но измерението, в което живеем е плътно, бавно и инертно, и все пак имаме цели за постигане, планове, визии и желания, които ни тласкат към това да мислим за бъдещето, да работим и действаме СЕГА, за да осъществим плановете си.

    Така в съвременните хора се появяват въпросите: „На момента ли съм сега или само фантазирам в главата за бъдещето?”; „Живея ли наистина СЕГА и наслаждавам ли се на този момент?” Тези въпроси могат да бъдат по-вредни и от това да живеем единствено в  главата си, в мисли за бъдещето, защото се поставяме в огромно притоворечие, което ни тегли постоянно в две посоки. Хубаво е да не забравяме, че постоянно се учим и да си позволяваме да живеем, както в миналото, така и в бъдещето. Да фантазираме, понякога да бъдем и негативни, защото това е, което ни прави хора. Но това означава да бъдем ТУК И СЕГА - да се приемаме такива, каквито сме, независимо какви сме според някакви духовни или морални норми. Да се оставим и просто да съзерцаваме уникалното си проявление, което винаги е "тук и сега".

Какво означава да ПРИСЪСТВАМЕ?

    Да присъстваме качествено означава да бъдем осъзнати за това, което ни се случва и да го оставим да потече през нас. Да кажем „Да, ядосан съм!”, „Да, тъжен съм и ще го изживея, без да го потискам или осъждам.” Много често ние отхвърляме емоциите и състоянията, в които сме като си казваме, че не е редно да ги изживяваме. Например, чувстваме се потиснати, но не виждаме причина за това и  смятаме, че след като не знаем причината трябва да го скрием, което моментално ни изважда от момента "тук и сега”. Защото така отхвърляме реалността и ставаме вътрешно разединени. В този случай разделяме чувствата от мислите. Когато, например, пишем на компютъра ние разделяме мислите от тялото, от краката, които изцяло забравяме, докато седим. В днешно време това е неизбежно, за това е нужно да отделяме специално време за центрирането ни и свързването на всичките ни части. Така с нашата лична практика и повишаването на нивото ни на осъзнатост ще можем да бъдем все по цялостни дори в ситуации, в които няма връзка между активностите на мозъка и тялото. 

Например, когато сме седнали в университета или в училище тялото ни е изключено за сметка на мозъка и създаваме едно разделение, което е остава в живота на човека и по-късно. Разделяме интелекта от спорта, тялото от интелекта, чувствата от интелекта, както и тялото от чувствата. Защото ако изразим чувствата си с тялото си ще бъдем неприемливи за обществото. Не сме били научени да живеем „тук и сега” и това ни се отразява на усещането за щастие. Учили са ни да преследваме цели. Например: Като станеш на 18 ще те пускаме на дискотеки. Ставаш на 18, можеш да ходиш на дискотеки, но нямаш пари. Като започнеш да работиш ще можеш да си позволиш да харчиш, но първо завърши университет. И така се насаждат убежденията, че нищо не се случва „тук и сега”, нищо не става просто така.

Йога. Присъствие и единение. 

   Системата на йога е точно такова учение. Всяка практика на йога е за да ни настрои към момента „тук и сега” и вътрешното ни усещане  за цялостност. Самата дума йога означава ЕДИНЕНИЕ. Обединяване на всички наши части, нива и чакри. Свързваме крайниците с дъха и движенията с ума. Придобиваме знание за тялото си и по-добра координация и контрол върху действията. Например, когато гледаме филм тялото ни е статично, но умът е превъзбуден. Емоциите, които изпитваме, гледайки филма, се отразяват на тялото ни и ние неволево стягаме тялото като реагираме на сигналите от ума и напрягаме мускулите. Когато седим в автобуса и мислим за предстоящо събитие или минала случка, тялото ни отново неволево стяга мускули, а това води до напрежение и болки в тялото, които не знаем от къде са се появили. Това е в следствие на разединението на нашите части. За това е добре да отделяме време за такива лични практики от модерен или древен произход, в които да свързваме отделните ни елементи и постепенно ще интегрираме пълното присъствие в живота си.

Как да присъстваме в момента „тук и сега”?

• Съзерцание. Оставяме се просто да усещаме, без да съдим и  даваме оценки. Просто наблюдаваме усещанията си.
• Дишане. Наблюдаваме дъха си и държим фокуса върху него.
• Изследване на сетивните усещания в тялото.
• Йога. Изпълняване на йога пози в съчетание с дишане. Бавни движения с осъзнаване върху усещанията.
• Изразяване на емоции без задръжки, например викане, удряне, плач, смях.
• Визуализация - осъзнато да насочим лъча на въображението си като държим фокуса  в определена картина в ума ни, която ни носи блаженство.
• Прошка - за освобождаване от миналото.
• Приемане на бъдещето и на това, че всичко което ни се случва е за добро и се доверяваме на вселената.
• Правене на любов. Свързвайки се с любимия човек, всички сетива, тялото, умът и емоциите се сливат и се случва усещане за пълно блаженство.
• Споделяне. Разговор с близък човек за истинските неща от живота. Така се настройваме към нашата истина и изкарваме неща от миналото или визията ни за бъдещето в настоящето. Така се синхронизираме с настоящия момент.
•  Пеене. Когато пеем много силно се центрираме в настоящето, защото се включват всички сетива заедно с действие.
• Танцуване. Когато танцуваме активираме всички части от тялото си , ума ни се настройва към ритъма и изцяло спира мисловната дейност.
• Наблюдаване на мислите. Запомнете! Вие не сте мислите си!Повечето неща, които си мислите или предполагате най-често се разминават с реалните факти.
• Фокусиране в настоящето. Да се огледаме около нас и да видим възможностите, които са в настоящата ситуация и да оценим какво имаме, както и да благодарим на живота.
• Да си водим дневник и да записваме идеите и мислите си.
• Преди всяко начинание да се центираме и да отправим точното намерение-какво искаме да постигнем, какво искаме да преживеем и защо извършваме дейността. През целия процес да си припомняме намерението ни и да се синхронизираме с него.
• Да превърнем обичайните или по - специалните дейности в ритуал.

·       
        Да спираме за момент и да се запитаме "Къде съм сега и какво правя?" Когато ходим по улицата можем за няколко минути да присъстваме изцяло в усещанията в стъпалата ни и правилната поза. Когато се храним изцяло да се потопим в сетивата и усещането за вкус в устата си и така аналогично със всички дейности.  И все пак да пребиваваме "тук и сега" не трябва да се превръща в някаква прекалено сериозна цел за нас, която да ни извади от момента. Трябва да знаем, че времето, в което ще сме в пълна осъзнатост още не е настъпило и финал за това няма. Има само път и трябва да му се наслаждаваме. Да си "тук и сега" може да се нарече да бъдем повече в женската енергия, да се оставим да приемаме и получаваме удоволствие и сладост от живота. Мъжката половина от нас е по-скоро ориентирана към бъдещето и действието. Магията на това да сме центрирани в настоящия момент е да бъдем в средата и да се наслаждаваме на този водовъртеж от блаженство, наречен живот.

Георги Ранчев

Йога инструктор и тай-терапевт

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/BlissfulShreya/?ref=aymt_homepage_panel