Как да подобрим комуникацията си в група? Фази на груповия процес и какво да правим на практика.

      Наскоро прочетох един цитат с неизвестен автор, който горе-долу гласеше така „Внимавай за думите, които казваш. Веднъж изречени, те не могат да бъдат забравени, единствено могат да бъдат простени...“. Това ме накара да се замисля доколко аз самата преценявам внимателно думите си и значението, което влагам в тях във всеки един момент, както и тяхната по-голяма или по-малка уместност. Комуникацията е необходимост и неизбежност. Например, ние комуникираме дори сами със себе си в т.н. вътрешен диалог, обясняваме си абсолютно всичко случващо се с думи. Общуването е необходимо, за да могат хората да обменят идеи, чувства, нагласи, оценки и обратна връзка в процеса на съвместната си дейност. И не само, дори и привидният отказ от комуникация чрез мълчание или избягване, отново е комуникационен жест. В този смисъл не е възможно да не се комуникира.

     Комуникацията е могъщо средство за свързване между хората, но в някои случаи може да се превърне в източник на недоразумения, неразбиране, несъгласия и конфликти. Умението да общуваме не само вербално, но и невербално може да се повиши по много начини, например по-голямо себеопознаване, повишаване на уменията за изслушване, ясно изразяване на идеите, емпатия, сътрудничество, за която цел са създадени тренинговите групи. От друга страна, във всяка терапевтична група или такава за личностно развитие, независимо от направлението, се случват процеси, в които основен източник на корективно-формиращо въздействие е именно интензивното общуване между груповите членове, което включва активна комуникация, социално взаимодействие и възприемане на другия.

Защо комуникацията е толкова важна?

     Най-общо може да се каже, че комуникацията е феномен, чрез който човека се вгражда в обществото, формирайки социални нагласи, мнения, настроения, оценки. От друга страна, човек комуникира чрез самата комуникация, т.е. всичко в човека е комуникация, както вече споменах,  дори и неговото мълчание. Функцията на вербалната комуникация е да  информира, давайки или търсейки оценка, но и да подтиква за извършване на определени действия. Вербалното съобщение може да бъде директно, напътстващо, заповедническо, както и да се различава спрямо интонацията, тембъра, силата на гласа и самата емоция, вложена или не във вербалното изказване.

  Посланието - поглед отвъд думите.

   В комуникацията от особено важно значение всъщност е посланието, което изразява интенциите на участниците. То може да бъде изразено с думи или без думи, с жест, с поглед, с усмивка, докосване и винаги е предназначено да бъде разбрано от другия. Посланието винаги има контекст, който в повечето случаи остава неосъзнат от участниците. Контекстът има много значения, което прави разбирането безкрайно сложно, например думите и действията получават различен смисъл в различните видове контекст. В този ред всяко неразбиране е свързано с контекста, който често се явява като бариера. Могат да се обособят времево-пространствени бариери, каквито могат да бъдат уличният шум, голямото разстояние, затъмненото пространство, избледнелият спомен. А също и ментални такива като вярванията на участниците в комуникацията, мненията, нагласите, преживяванията, традициите, предрасъдъците и много други.

     Понякога това, което казваме  с думи не съответства на посланието, изразено без думи. В тези случаи невербалното послание се приема за по-истинското, за по-вярното. Причината за това е, че посланията се разменят на несъзнателно равнище, т.е. тяхното възприемане, както и чувствата, които предизвикват не се осъзнават. Вербалните и невербалните послания образуват цялости и когато искаме да премълчим истината се появява противоречие между двата вида комуникация и това на практика издава.

  Защо трябва да се подобри разбирането в групата?

  Думите са източникът на енергия и активация в груповото взаимодействие. Дори, когато комуникираме невербално, ние си „превеждаме“ видяното в думи, в мисли, впечатления, образи. В груповата среда думите трябва да бъдат конкретни и ясни в значението си, а не абстрактни, защото неяснотата би затруднила значително разбирането. Има ситуации, при които вербалната комуникация между груповите членове е затруднена. Например:

•  Когато един участник говори твърде много и заема прекалено много от груповото пространство за себе си, доверието като цяло в групата спада, т.е. това оказва негативно влияние на комуникационния процес;

•      Когато нито един участник не говори и няма уставен график чий ред е в конкретния момент се създава объркване, което усложнява комуникацията;

•          Надпреварата кой да говори не винаги е с негативен знак, може да изразява ентусиазъм за споделяне и включване в разговора;

     Подобряването на вербалната комуникация и по същество разбирането в групата се осъществява най-вече с деликатната намеса и подкрепа на водещия, чиято задача е да следи груповата динамика и да преценява необходимостта на своята намеса с оглед на груповата необходимост. Наблюдаването за невербални съобщения или знаци, показващи, че някои членове на групата имат нужда от повече информация по конкретен въпрос или, че съобщенията не са достатъчно ясни. Такива сигнални ситуации, изискващи вниманието са:

•       Ситуации, в които някои членове на групата изглеждат сякаш се колебаят дали да зададат въпрос, търсейки уточняване;

•      Когато някой има озадачен поглед или се накланя напред, за да чуе по-добре вербалното съобщение, вероятно не ви е разбрал добре;

•       Ситуации, в които някой е притеснен да се конфронтира с вас директно, може да използва вербалната стратегия „смяна на темата“;

•       Когато някой избягва погледа ви и се държи сякаш е отегчен и много други;

     За подобряване на вербалната комуникация се препоръчва внимателен подбор на думите, както и да се избягват думи, които биха предизвикали силни емоции у другите членове или, които имат негативен преносен смисъл, например етикирането с думи, които могат да се изтълкуват двузначно, може да накара групата да спре да слуша и интересът към комуникацията да намалее. Дори казани по шеговит начин думи със силно емоционално съдържание отвличат вниманието от същността на вербалното съобщение. Задължително трябва да се свързват вербалните съобщения с коментарите на другите. Всичко това наистина изисква от нас да отделяме сериозно внимание на цялостния контекст и на много детайли относно вербалното и невербалното комуникационно поведение на всеки един участник в групата. Според много автори първата група, в която се учим да общуваме, това е семейството и на по-късен етап сме склонни да използваме комуникационни стратегии , заучени именно там. Много често те или не са достатъчно добри, или са погрешни. За тази цел се създават тренинги и групи за личен опит. 

 Кои са фазите на груповия процес в условия на интензивно общуване?

- Фаза на ориентирането, в която всеки учaстник има определени очаквания за тренинга и привнася своя опит от предишни ситуации на групово общуване. Характерно е амбивалентното отношение на участниците, доминират потребностите от защита и принадлежност към групата. Преодоляването на несигурността често става чрез прекомерен контрол над собственото поведение. Често ползвани са техниките за себепрезентация, които целят повишаване на собствения социален статус и престиж. Повечето участници не са особено активни, изчакват и проявяват защитно поведение. Постепенно настъпва разбирателство по отношение на груповата задача. Постепенно се осъществява  разгръщане на индивидуалността на участниците. Тази фаза се характеризира най-общо с ориентиране в груповите норми, приетото поведение в  групата.

- Фаза на сблъсъка, за която са характерни готовността за експериментиране на участниците, за проява на лично отношение, изоставяне на нереалната презентация на себе си и показване на привички от всекидневното поведение. Проблемите на авторитета стават основни (поставя се под въпрос компетентността на ръководителя и ефективността на метода). Осъществяват се динамични промени в групата, т.е. разпределяне по роли (лидери, аутсайдери). Формират се съюзи и подгрупи. Появяват се различни форми на съпротива (защитни мехнизми). Характерен е втрешно-груповият конфликт (агресивни реакции, поляризация на груповото мнение и др.). Участниците показват чрез езиков и невербален израз своите чувства на неудовлетвореност.

- Фаза на съгласието, през която се осъществява промяна на общия емоционален фон, засилва се себеуважението и уважението към партньорите, а комуникацията става все по-открита, желанията и потребностите се представят по-автентично. Нараства толерантността към отклоняващото се поведение, но от друга страна потребността от сътрудничество е водеща. Засилва се споделянето на положителни чувства. Оказва се неосъзнат натиск да не се засягат нежелани теми и враждебни чувства. Някак груповият мир се усеща изкуствен и заинтересоваността спада. Увеличава се междуличностната дистанция, но като цяло преобладава съгласието и сътрудничеството.

- Фаза на интеграцията, която се характеризира с ефективност в изпълнението на груповата задача. В тази фаза личните потребности и изискванията на задачата са интегрирани, а групата съзнателно приема ограниченията, стандартите и правилата. Тук груповата задача е най-тясно интегрирана с междуличностните отношения.

  Как може да се подобри комуникацията  на практика?

 Съответствието между интрапсихичните феномени (мисли и чувства) и тяхната екстернализация или изявата им в контакта с околните изисква познаване и осмисляне на процеса, при който вътрешната психична реалност преминава във реалността на междуличностните отношения. Информацията за емоционалното ни отношение, която даваме на другите и получаваме от тях протича по вербалния и невербален канал за комуникация. Но докато вербалният канал се подава много лесно на самоконтрол и манипулация, то за невербалният е характерна спонтанна естественост.

     Съществуват голям брой техники за подобряване на комуникационните умения, които могат успешно да се приложат в група независимо от характера на тренинга или теоретичната рамка. Примерни техники са:

ü Техника „Изобразяване на различните емоционални състояния“: всеки от участниците си избира листче, на което е описано някакво чувство и задачата му е да го представи пред останалите само с езика на тялото си;

ü   Техника „Изобразяване на понятие“: групата се разделя на две подгрупи, всяка от които измисля някакво понятие, което се съобщава само на един член на другата група. Той трябва да го изиграе пред другите под формата на пантомима;

ü  Техника „Молекула“: групата образува кръг като отделните участници плътно се обгръщат един друг. Вън от кръга остава само един участник, който трябва да опита да пробие кръга и да се включи в него. Накрая има обсъждане;

   Емпатията – вълшебното ключе на добрата комуникация.

  Добрата комуникация изисква не само да умеем да използваме добре и на място думите и да излъчваме правилните сигнали, но и умението да чуем, изслушаме, приемем думите, сигналите на включените в комуникацията. Не просто да чуваме или да слушаме, а да слушаме с емпатия. Емпатията е разбиране и уважение на това, което другите споделят и преживяват, тя се появява там, където изчезват всички предрасъдъци, предположения, част от т.н. бариери, които по-горе споменах. Емпатията изисква присъствие, т.е. да обърнем цялото си внимание към посланието, което ни изпраща другият човек. Това ще рече, да му дадем времето и пространството, които са му нужни, за да се изрази и да се почувства изслушан и разбран. В този смисъл е добре да се разграничава емпатията от симпатията, която отразява съпреживяване на чувствата.

  Емпатията включва в себе си способността ни да се вслушаме в наблюденията, чувствата, нуждите и молбите на другите и след като открием тези елементи в комуникацията евентуално да разкажем какво сме разбрали, но парафразирайки. Когато сме разбрали правилно посланието на другия парафразирането ни ще го убеди в това, а когато не сме, той има възможността да ни поправи. От друга страна, по този начин другият има възможност да премисли и да вникне по-дълбоко в собствените си думи. Когато задържаме вниманието си върху това, което казват другите, ние им даваме възможността да иразят и изследват себе си на по-дълбоко ниво, да стигнат до своите по-дълбоки чувства. Когато партньорът ни е получил достатъчно емпатия, потокът му от думи се изчерпва и той видимо се успокоява, чувства се облекчен. Но истината е, че за да дадем емпатия на другите, първо трябва да я дадем на самите себе си. В тези случаи е необходимо да се вслушаме в себе си със същото внимание и присъствие, с което се вслушваме в другите.

     Емпатията е разбиране и уважение на това, което хората срещу нас преживяват. Понякога вместо да изразим емпатия сме склонни да даваме съвети, да успокояваме или да споделяме собствените си мисли и чувства. Емпатията изиксва от нас да изпразним умовете си и единствено да присъстваме, изслушвайки другия.

     В статията разгледах важни, според мен, опорни точки по темата за вербалната и невербалната комуникация в група, която тема е изключително обширна и пространна. Комуникацията сама по себе си е тема, която никога не може да се изчерпи и винаги може да се каже нещо повече, най-малко като резултат от още един акт на комуникация. За мен бе изключително важно да включа закономерните фази на общуването, които се проявяват в груповата динамика и не на последно място да подчертая, че изграждането на уменията да говорим, разчитаме сигналите и слушаме не са достатъчни ако липсват елементите на емпатияното присъствие, без което няма да успеем да постигнем автентичност към себе си и другите. А не е ли това една от важните цели на всяка една група, именно приемането на себе си и другите?

Екатерина Кьосева,

Психолог

ekaterinakioseva@gmail.com

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/ 

·        Литература:

1.     1. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., УИ „Св. Климент Охридски
2. Алексиева, С. (2006). Бизнес комуникации. С., НБУ
3.  Дени, Р. (2006). Печеливши комуникации. С., СофтПрес
4.  Игнатов, М. (1990). Интензивно общуване и личностна промяна. С., Издателство на българска академия на науките
5. Кръстева, А. (2005). Тренинг за общуване в екип. Велико Търново, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“
6.  Пенчева, Е. (1995). Методи за работа в малка група. С., УИ „Св. Кл. Охридски“
7.  Розенберг, М. (2007). Общуване без агресия. С., Кръгозор
8.  Стаматов, Р., Минчев, Б.(2005). Психология на човека. Пловдив., Хермес
9.   Йорданов, Н. ((2006). Психология на комуникацията. С. Военно издателство
10. http://global.oup.com/us/companion.websites/9780195183436/about/samplechapters/CHAP02.pdf