"Ще ми се пръсне главата" или психосоматичен поглед върху главоболието

    Често ли ви боли глава? Нашето тяло ни сигнализира да спрем за момент и да се заслушаме в неговото послание. Главоболието не е безобидно, както сме свикнали да мислим поради голямата му разпространеност. Главоболието е знак да се погрижим за себе си и да възстановим хармонията между ума и сърцето!

 Главоболието е явление, съпътстващо ежедневието на съвременния човек. Подложени сме на  все по-големи вътрешни и външни изисквания и това натрупва в нас все повече хроничен стрес. Много фактори са свързани с възникването на хроничното главоболие, както генетични и средови, така и личностови. Най-често те са свързани с индивидуалните ни характеристики и начини за справяне, както и с начина ни на живот. Главата е определяна като най-висшата част на тялото, побираща мозъка и следователно символично олицетворяваща съзнанието, психиката, мисловната дейност. Оттук може да се каже, че главоболието е характерно за съвременния твърде мислещ човек, но парадоксално в резултат, то препятства мисловната активност, давайки символичен израз на потиснато чувство, желание или потребност. В тези случаи на помощ идват различните видове аналгетици, които допълнително потискат евентуалното осъзнаване на причините за главоболието, завъртайки човека в омагьосан кръг на все по-голяма откъснатост на мислите от чувствата. Народните мъдрости като “Ще ми се пръсне главата”, “Блъскам си главата”, “Изгубих си главата” още повече подсилват ценността на ума и мисловната дейност като условия за просперитет в обществото. Понякога главоболието бива утежнено до степен да не можем да се справяме с ежедневните си задачи или в някои случаи блокира цялата ни дейност, както е например при мигренозния пристъп. 

Исторически поглед

      Известно е , че над 90-95% от хората поне веднъж в живота си са страдали от главоболие, но много малка част от тях търсят специализирана помощ за проблема си и по-скоро прибягват до самолечение. При голяма част от хората, които търсят лекарска помощ за главоболието си не се установява органична причина и се приема, че то е предизвикано от емоционалния стрес. Въпреки че главоболието предизвиква актуален интерес като широко разпространен проблем, свързан с начина на живот на съвременните хора, факт е, че са открити следи за големия интерес и на древните хора към проблема с болката в главата и неврохирургията от преди 7000г. пр.н.е., за което свидетелстват множество намерени черепи, чиято трепанация вероятно е била извършвана с цел да се изгонят демони или зли духове от главата на човека, за които античният човек е вярвал, че причиняват главоболие, лудост, епилепсия и др. Трепанацията е била препоръчвана и от някои лекари през 17 век за лекуване на мигрената. През 400 г.пр.н.е. самият Хипократ описва за първи път визуалните симптоми на мигрена, както и взаимовръзката между главоболието и различни дейности като спортуването и сексуалния живот. Преди 2000г. римският лекар Гален свързва главоболието с увелично количество жлъчен сок в стомаха, а мигренозните пристъпи са наричани още “жлъчни атаки”. Едва през 1672г. Thomas Willis въвежда термина “неврология”, прави точен анализ на мигрената, както и въвежда съдовата теория за произхода на главоболието. След това в края на 1770г.  Erasmus Darwin (дядото на Чарлз Дарвин), воден от идеята, че главоболието е причинено от вазодилатация (разширяване на кръвоносните съдове) предлага нестандартното “лечение чрез центруфугиране” с цел да се “оттече” кръвта от главата към краката. William Gowers, известен като един от основателите на модерната неврология, препоръчва марихуаната като средство за облекчаване на острите атаки на главоболие. 

   Оттук можем да заключим, че човечеството от край време е водено от стремежа да открие начин за справяне с болката в главата, както и, че главата винаги е представлявала особена ценност, дори с нуминозно значение, както е било при древните хора. С развитието на съвременната медицина и в частност психосоматиката, все повече започва да се обръща внимание на психогенната природа на главоболието, неговата взаимовръзка и обусловеност от чисто психични и емоционални фактори. 

Симптомът "Боли ме глава" 

      Болката  е  фундаментално човешко преживяване, което може да има своя физиологична причина, но може и да е „символичен“ отговор на определено психично преживяване. Понятието „главоболие“ в медицината се описва като болков синдром или дискомфорт в областта на главата или шията. Най-общо главоболието се разделя на първично и вторично, като към първичните видове главоболие спадат тензионното, мигренозното и клъстърното. Вторичните главоболия най-често са причинени от органични причини.  

     Костните структури на главата и паренхима на главния мозък са нечувствителни към болка, но целия останал апарат на главата и шията е чувствителен към различни болкови стимули като може да се каже, че най-чувствителни са стените на артериите, поради което измененията в кръвоносните съдове се проявяват като силна тъпа болка. Според някои автори мозъчната тъкан сама по себе си не е чувствителна към болка, защото няма болкови рецептори и по-скоро болката е причинена от нарушена чувствителност на мозъчните структури около мозъка. Има девет чувствителни към болката структури по главата и врата- черепа, мускулите, нервите, артериите и вените, подкожната тъкан, очите, ушите, синусите и лигавиците. Оттук можем да заключим, че разбирането на същността на болката в главата е предизвикателство, изискващо задълбочени знания в областта на медицината и по-конкретно неврологията.

 Кой всъщност страда от главоболие?

    Главоболието е проблематично препятствие за протичането на мисловната дейност и може да се каже, че страдащите от главоболие в повечето случаи са с над средно ниво на интелигентност. Въпреки че не може да се опише с точност типът човек, страдащ от главоболие, може да се каже, че тези които страдат от симптомите често имат в себе си силни тревожни компоненти, амбиция, аспирации да доминират, тенденции към перфекционизъм и резултиращото хронично пренапрягане. В конфронтирането с реални ситуации високите стандарти, които тези хора си поставят водят до тревожност, фрустрация и потисната агресивност. Това може да бъде изразено физически под формата на хронично напрежение. Конфликтът на този тип личност всъщност се състои в това, че той не може да постигне крайните цели, които той счита за желани. В този смисъл може да се каже, че пациентите с мигрена често носят в себе си потиснати чувства, които се описват като смесица от враждебност и завист, насочени към всякаква форма на интелектуални постижения. Мигрената може да се обобщи като средство, което прикрива емоционални конфликти, които пациентът “няма нужда да комуникира”. Тези пациенти могат да придобият вторични ползи от пристъпите, които предоставят възможност за доминиране в семейството и “наказване” на тяхната среда.

Фактори за възникване 

      Когато става дума за факторите, които предизвикват главоболие, трябва да се отбележи, че няма “нормално главоболие”. Проучванията, правени по темата, свързана с главоболието показват, че 90% от всички повтарящи се, хронични главоболия са всъщност или мигрена, или тензионно главоболие. Това определя важността на проблема и необходимостта да се посочат както някои генетични и средови фактори, допринасящи възникването и поддържането на главоболието, така и влиянието на някои специфични ефекти като особеностите и стратегиите на личността, оказващи влияние върху нивото на хроничен стрес.

Главоболието като реакция на хроничен стрес

    Докато оцеляването на първобитния човек е зависело от способността му да определи степента на заплаха в определена ситуация и да реши дали да се бие или да бяга, съвременния човек трябва да потисне тази инстинсктивна “борба или бягство” реакция в ситуациите, изискващи самоконтрол и социална адаптивност. Нервната система е устроена така, че ако човек в стресова за него ситуация побегне или се сбие, стресът няма да му нанесе вреда, защото индуцираното от стреса напрежение ще бъде освободено. Но когато тази реакция не получи “разтоварване”, в организма започват да се натрупват отрицателните ефекти на хроничният стрес, който както вече е признато е отговорен за възникването на психосоматичните болести. Така стресът е един от факторите, отговорни за отключването и появата на главоболието, но са направени множество изследвания, целящи да се открие причината, поради която едни хора страдат от главоболие, а други не, при еднаква генетична предразположеност.

Главоболието като генетично унаследено разстройство

    Първичните главоболия могат да имат генетичен компонент, което означава, че ако някои от семейството страда от определен тип главоболие, следващото поколение има предразположеност да страда от същия тип. Мигренните главоболия се предават в семействата и изследванията, които се провеждат се опитват да установят тази взаимовръзка. При близнаците често се срещат мигрени и при двата индивида независимо дали са отглеждани поотделно или заедно. Някои проблеми с кръвоносните съдове в мозъка се предполага, че са наследени и могат да допринесат за наличието или преобладаването на мигренно главоболие. Според Alexander Mauskop мигрената е генетично заболяване с двоен риск за поява на мигрена при родителите,  сиблингите и децата на страдащия, когато мигрената е без аура, а риска е 4 пъти по-голям, когато тя е с аура. Някои генетични изследвания показват промени в хромозомите при пациентите с мигрена. Според Mauskop мигрената и с аура, и без аура е предизвикана от множество генетични аномалии. Логично е да се предположи, че важните определящи фактори за прага на болка и болков толеранс са генетично определени, но въпреки това доказателствата  за това все още са доста разнопосочни.

Главоболието като защитен механизъм

    Съществуват хипотези, произлизащи от психодинамичното направление, че за някои хора болката може да е начин за разсейване от индиректното изразяване на някаква неприемлива емоция, т.е. т.н. защитен механизъм потискане. Чрез този несъзнателен механизъм неприемлива мисъл, образ или спомен бива задържан далеч от полето на съзнанието. И все пак потискането не може да промени в такава дълбочина възприятията, както прави отричането, т.е. потиснатият материал все още се появява – в сънища, във фантазии, в симптоми, но не се осъзнава напълно. Между симптомите, които потискането може да предизвика се намира конверсията, т.е. превръщането на потиснатия материал във физически проблем или болест. Така може да се каже, че болката е последица от изпитвана вина, автоагресия или от преживяна емоционална травма.

Методи за повлияване на главоболието

    Често срещано е хората да определят за източник на главоболието стреса, но няма официална класификация на “главоболие от стрес”, въпреки че той със сигурност играе роля в причиняването или изострянето на главоболието. През стресови моменти определени химикали в мозъка се освобождават, за да се преборят със ситуацията. Освобождаването на тези химикали може да провокира съдови промени, които могат да предизвикат или изострят главоболието. Научаването на техники за релаксиране може да помогне за справянето с главоболието чрез модифициране на болката и/или на честототата на главоболията и да предотврати това те да станат по-тежки. Важно е семейството на пациента да не подценява стойността на немедицинските стратегии за справяне с главоболието. В много случаи ефективността на тези техники е добре документирана и надминава тази на стандартните медикаментозни режими. Важно е да се знае, че много от тези немедикаментозни стратегии често се комбинират със стандартни медикаментозни терапии. Известни са методите за релаксиране и намаляване на стреса, които широко се използват за справяне с болката.

·   Дихателни упражнения (ритмично дишане; дълбоко дишане; визуализирано дишане). Тези упражнения се състоят от техники за промяна на техниките за дишане с цел релаксация и намаляване на болката и тревожността. Начина на дишане се влияе от емоционални промени, например при тревожност дъхът се задържа и се говори с по-висок глас при издишане. При депресия, например, се въздъхва и се говори с нисък глас при издишане. Тези дихателни упражнения изискват подходяща тиха атмосфера, комфортна позиция на тялото и спокойно съзнание. Целта на ритмичното дишане е забавяне на дишането с цел постигане на релаксация. Дълбокото дишане цели също дълбока релаксация, което се постига, когато кислород и други химикали бавно повлияват на нервната система и съответно на комфорта на индивида. При визуализираното дишане се комбинира забавеното вдишване с представяне на релаксиращи картини.

· Прогресивно-мускулната релаксация е техника, която учи на концентриране за релаксация на всеки мускул в тялото. Редуцирането на мускулното напрежение води до редуциране на болката. Този процес се състои от две стъпки. Първо, напрежение се прилага върху конкретни мускулни групи и след това напрежението се освобождава и вниманието се насочва към това да се проследи как мускулите се отпускат и напрежението изчезва.

· Визуална релаксация е доказана форма на фокусирана релаксация, която помага за създаването на хармония между ума и тялото. Този метод учи на това да се създаде спокойна и релаксираща картина във въображението, т.н. ментално бягство. С този метод пациентът си представя приятно изживяване или някаква изключително комфортна среда. Концентрирайки се в създаването на колкото може повече детайли в тази картина, съзнанието е погълнато от задачата, което спомага за намаляването на стреса и болката.

·   Biofeedback е техника за научаване как да се релаксира и справя с болката и стреса чрез промяна в поведението, мислите и чувствата. По-конкретно използват се електронни апарати, за да се измерят физиологичните процеси като дишане, пулс, температура на кожата, мускулно напрежение и др. Специално устройство обработва електронните сигнали и предоставя информацията в разбираем вид под формата на звуци или графики на компютърен екран. Този метод помага да се научи как тялото реагира в стресови ситуации, как да се поеме контрола върху конкретни физиологични функции, които предизвикват напрежение и физическа болка, и как да се създае състояние на пълна релаксация на тялото. Ако главоболие, като напр. мигрена, започне бавно може да се използва този метод преди пристъпа да се разрасне сериозно.

·   Психотерапията дава светлина върху източниците на стрес и на други фактори в развитието на главоболието. Чести източници на стрес при младежите и децата включват проблеми вкъщи, фамилен конфликт, прекалено позволяващи или твърде рестриктивни родители, недостатъчен сън, отхвърляне или тормоз от страна на съученици, липса на близки приятели, трудности в учебния процес, участието в прекалено много извънкласни дейности и сексуален, физически или емоционален тормоз. Психотерапията по отношение на главоболието най-често се състои от три стъпки. В първата консултантите помагат на пациентите да разпознаят негативните мисли, свързани със стресорите. Втората се състои в пораждането на инсайт спрямо негативните мисли и предизвикване на вярването, което съдържат и третата – в това да се заменят негативните мисли с позитивни такива и/или да се научи пациентът да се разсейва, така че да има повече приятни мисли.

      Освен тези стратегии за релаксация и намаляване на стреса има алтернативни подходи за справяне с главоболието. Някои от следните подходи, макар и с недоказана ефективност, повлияват по положителен начин главоболието. Те включват физиотерапия, терапия с масажи, хипноза, акупунктура, ароматерапия, йога, приемане на определени витамини, минерали и билкови продукти, магнезии и рибофлабин, коензим Q10 и други.

        Би било погрешно главоболието да се лекува чисто симптоматично само с обезболяващи, когато у пациента са налице напрежение, тревожност и други негативни емоции. Вниманието и лечението трябва да бъдат насочени към вътрешния конфликт, който пациентът преживява. Това може да бъде постигнато чрез различни форми на  психотерапия. И фармакотерапията, и психотерапията могат успешно да се съчетават с физиотерапията, както и с обучение на пациентите по отношение на  начините за саморелаксация, които вече бяха споменати. Комплексен симптом, какъвто е главоболието предполага също толкова комплексно лечение, като психотерапията би могла не само да помогне на пациента да започне да се вслушва в сигналите на тялото, да прави връзка между емоции, когниции и соматика, но и да промени определени свои нагласи, стереотипи и като цяло отношението си към света като своевременно значително повиши качеството си на живот.

Обичайте се!
Екатерина

Използвана литература:

1.      Николкова, С., Маринов, П. (2009), Психиатрия, психология и психотерапия, С., ГорексПрес

2.      Песешкиян, Н. (2003), Психосоматика и позитивна психотерапия, Варна, Славена

3.      Стамболова, С. (1999), Психосоматични разтройства в детска възраст - В: Практическа психосоматична медицина. Под ред. на Вл. Иванов. С. , Знание, 1999

4.      Саймънтън, К., Матюс-Саймънтън, С., Крайтън, Дж., (2009). Личност, болест, стрес и здраве, С., Сиела

5.      Узунов, Н., (2000), Стрес и психотравма, С., Знание

6.      Pschyrembel, W., (1989), Klinisches wörterbuch, De gruyter, Berlin, New York В: Песешкиян, Н. (2003), Психосоматика и позитивна психотерапия, Варна, Славенa

7.      Luban-Plozza, B., Poldinger, W., Kroger, F., (1992), Psychosomatic Disorders in General Practice, Berlin, Springer-Verlag

8.      Mauskop, A., (2013), Migraine and headache, Oxfort, Oxfort University Press

9.      Borkum, J., (2007), Chronic Headaches: Biology, Psychology, and Behavioral Treatment, Mahwah, Erlbaum

10.  McKee, G., M., (2014), Relaxation and Other Alternative Approaches for Managing Headaches.Извлечен на 02 януари 2014 от http://my.clevelandclinic.org/health/diseases_conditions/hic_Overview_of_Headaches_in_Adults/hic_Relaxation_and_Other_Alternative_Approaches_for_Managing_Headaches

11.  Green, M., Green, L., Rothrock, J., (2005), Menaging your headaches. New York, Springer

12.  Singh, М., (2013). Muscle Contraction Tension Headache. Извлечен на 02 януари 2015 от http://emedicine.medscape.com/article/1142908-overview#a0101

13.  May, A., (2005). Cluster headache: pathogenesis, diagnosis, and management. Извлечен на 02 януари 2015 от http://www.kompetenznetz-parkinson.de/dienstag_1100_3_CK_-_Ubersicht__May_A__2006_.pdf

14.  Янкова, Д-р Диляна (2009), Главоболие. Извлечен на 02 януари 2015 от http://spisaniemd.bg/md/2009/11/glavobolie

15.  Alexander, L (2009), History of headache. Извлечен на 02 януари 2015 от http://headacheaustralia.org.au/what-is-headache/12-history-of-headache

16.  Halker, R., (2011), Tension-type headache. Извлечен на 02 януари 2015 от: http://www.medmerits.com/index.php/article/tension_type_headache/P1