Как да подобрим комуникацията си в група? Фази на груповия процес и какво да правим на практика.

      Наскоро прочетох един цитат с неизвестен автор, който горе-долу гласеше така „Внимавай за думите, които казваш. Веднъж изречени, те не могат да бъдат забравени, единствено могат да бъдат простени...“. Това ме накара да се замисля доколко аз самата преценявам внимателно думите си и значението, което влагам в тях във всеки един момент, както и тяхната по-голяма или по-малка уместност. Комуникацията е необходимост и неизбежност. Например, ние комуникираме дори сами със себе си в т.н. вътрешен диалог, обясняваме си абсолютно всичко случващо се с думи. Общуването е необходимо, за да могат хората да обменят идеи, чувства, нагласи, оценки и обратна връзка в процеса на съвместната си дейност. И не само, дори и привидният отказ от комуникация чрез мълчание или избягване, отново е комуникационен жест. В този смисъл не е възможно да не се комуникира.

     Комуникацията е могъщо средство за свързване между хората, но в някои случаи може да се превърне в източник на недоразумения, неразбиране, несъгласия и конфликти. Умението да общуваме не само вербално, но и невербално може да се повиши по много начини, например по-голямо себеопознаване, повишаване на уменията за изслушване, ясно изразяване на идеите, емпатия, сътрудничество, за която цел са създадени тренинговите групи. От друга страна, във всяка терапевтична група или такава за личностно развитие, независимо от направлението, се случват процеси, в които основен източник на корективно-формиращо въздействие е именно интензивното общуване между груповите членове, което включва активна комуникация, социално взаимодействие и възприемане на другия.

Защо комуникацията е толкова важна?

     Най-общо може да се каже, че комуникацията е феномен, чрез който човека се вгражда в обществото, формирайки социални нагласи, мнения, настроения, оценки. От друга страна, човек комуникира чрез самата комуникация, т.е. всичко в човека е комуникация, както вече споменах,  дори и неговото мълчание. Функцията на вербалната комуникация е да  информира, давайки или търсейки оценка, но и да подтиква за извършване на определени действия. Вербалното съобщение може да бъде директно, напътстващо, заповедническо, както и да се различава спрямо интонацията, тембъра, силата на гласа и самата емоция, вложена или не във вербалното изказване.

  Посланието - поглед отвъд думите.

   В комуникацията от особено важно значение всъщност е посланието, което изразява интенциите на участниците. То може да бъде изразено с думи или без думи, с жест, с поглед, с усмивка, докосване и винаги е предназначено да бъде разбрано от другия. Посланието винаги има контекст, който в повечето случаи остава неосъзнат от участниците. Контекстът има много значения, което прави разбирането безкрайно сложно, например думите и действията получават различен смисъл в различните видове контекст. В този ред всяко неразбиране е свързано с контекста, който често се явява като бариера. Могат да се обособят времево-пространствени бариери, каквито могат да бъдат уличният шум, голямото разстояние, затъмненото пространство, избледнелият спомен. А също и ментални такива като вярванията на участниците в комуникацията, мненията, нагласите, преживяванията, традициите, предрасъдъците и много други.

     Понякога това, което казваме  с думи не съответства на посланието, изразено без думи. В тези случаи невербалното послание се приема за по-истинското, за по-вярното. Причината за това е, че посланията се разменят на несъзнателно равнище, т.е. тяхното възприемане, както и чувствата, които предизвикват не се осъзнават. Вербалните и невербалните послания образуват цялости и когато искаме да премълчим истината се появява противоречие между двата вида комуникация и това на практика издава.

  Защо трябва да се подобри разбирането в групата?

  Думите са източникът на енергия и активация в груповото взаимодействие. Дори, когато комуникираме невербално, ние си „превеждаме“ видяното в думи, в мисли, впечатления, образи. В груповата среда думите трябва да бъдат конкретни и ясни в значението си, а не абстрактни, защото неяснотата би затруднила значително разбирането. Има ситуации, при които вербалната комуникация между груповите членове е затруднена. Например:

•  Когато един участник говори твърде много и заема прекалено много от груповото пространство за себе си, доверието като цяло в групата спада, т.е. това оказва негативно влияние на комуникационния процес;

•      Когато нито един участник не говори и няма уставен график чий ред е в конкретния момент се създава объркване, което усложнява комуникацията;

•          Надпреварата кой да говори не винаги е с негативен знак, може да изразява ентусиазъм за споделяне и включване в разговора;

     Подобряването на вербалната комуникация и по същество разбирането в групата се осъществява най-вече с деликатната намеса и подкрепа на водещия, чиято задача е да следи груповата динамика и да преценява необходимостта на своята намеса с оглед на груповата необходимост. Наблюдаването за невербални съобщения или знаци, показващи, че някои членове на групата имат нужда от повече информация по конкретен въпрос или, че съобщенията не са достатъчно ясни. Такива сигнални ситуации, изискващи вниманието са:

•       Ситуации, в които някои членове на групата изглеждат сякаш се колебаят дали да зададат въпрос, търсейки уточняване;

•      Когато някой има озадачен поглед или се накланя напред, за да чуе по-добре вербалното съобщение, вероятно не ви е разбрал добре;

•       Ситуации, в които някой е притеснен да се конфронтира с вас директно, може да използва вербалната стратегия „смяна на темата“;

•       Когато някой избягва погледа ви и се държи сякаш е отегчен и много други;

     За подобряване на вербалната комуникация се препоръчва внимателен подбор на думите, както и да се избягват думи, които биха предизвикали силни емоции у другите членове или, които имат негативен преносен смисъл, например етикирането с думи, които могат да се изтълкуват двузначно, може да накара групата да спре да слуша и интересът към комуникацията да намалее. Дори казани по шеговит начин думи със силно емоционално съдържание отвличат вниманието от същността на вербалното съобщение. Задължително трябва да се свързват вербалните съобщения с коментарите на другите. Всичко това наистина изисква от нас да отделяме сериозно внимание на цялостния контекст и на много детайли относно вербалното и невербалното комуникационно поведение на всеки един участник в групата. Според много автори първата група, в която се учим да общуваме, това е семейството и на по-късен етап сме склонни да използваме комуникационни стратегии , заучени именно там. Много често те или не са достатъчно добри, или са погрешни. За тази цел се създават тренинги и групи за личен опит. 

 Кои са фазите на груповия процес в условия на интензивно общуване?

- Фаза на ориентирането, в която всеки учaстник има определени очаквания за тренинга и привнася своя опит от предишни ситуации на групово общуване. Характерно е амбивалентното отношение на участниците, доминират потребностите от защита и принадлежност към групата. Преодоляването на несигурността често става чрез прекомерен контрол над собственото поведение. Често ползвани са техниките за себепрезентация, които целят повишаване на собствения социален статус и престиж. Повечето участници не са особено активни, изчакват и проявяват защитно поведение. Постепенно настъпва разбирателство по отношение на груповата задача. Постепенно се осъществява  разгръщане на индивидуалността на участниците. Тази фаза се характеризира най-общо с ориентиране в груповите норми, приетото поведение в  групата.

- Фаза на сблъсъка, за която са характерни готовността за експериментиране на участниците, за проява на лично отношение, изоставяне на нереалната презентация на себе си и показване на привички от всекидневното поведение. Проблемите на авторитета стават основни (поставя се под въпрос компетентността на ръководителя и ефективността на метода). Осъществяват се динамични промени в групата, т.е. разпределяне по роли (лидери, аутсайдери). Формират се съюзи и подгрупи. Появяват се различни форми на съпротива (защитни мехнизми). Характерен е втрешно-груповият конфликт (агресивни реакции, поляризация на груповото мнение и др.). Участниците показват чрез езиков и невербален израз своите чувства на неудовлетвореност.

- Фаза на съгласието, през която се осъществява промяна на общия емоционален фон, засилва се себеуважението и уважението към партньорите, а комуникацията става все по-открита, желанията и потребностите се представят по-автентично. Нараства толерантността към отклоняващото се поведение, но от друга страна потребността от сътрудничество е водеща. Засилва се споделянето на положителни чувства. Оказва се неосъзнат натиск да не се засягат нежелани теми и враждебни чувства. Някак груповият мир се усеща изкуствен и заинтересоваността спада. Увеличава се междуличностната дистанция, но като цяло преобладава съгласието и сътрудничеството.

- Фаза на интеграцията, която се характеризира с ефективност в изпълнението на груповата задача. В тази фаза личните потребности и изискванията на задачата са интегрирани, а групата съзнателно приема ограниченията, стандартите и правилата. Тук груповата задача е най-тясно интегрирана с междуличностните отношения.

  Как може да се подобри комуникацията  на практика?

 Съответствието между интрапсихичните феномени (мисли и чувства) и тяхната екстернализация или изявата им в контакта с околните изисква познаване и осмисляне на процеса, при който вътрешната психична реалност преминава във реалността на междуличностните отношения. Информацията за емоционалното ни отношение, която даваме на другите и получаваме от тях протича по вербалния и невербален канал за комуникация. Но докато вербалният канал се подава много лесно на самоконтрол и манипулация, то за невербалният е характерна спонтанна естественост.

     Съществуват голям брой техники за подобряване на комуникационните умения, които могат успешно да се приложат в група независимо от характера на тренинга или теоретичната рамка. Примерни техники са:

ü Техника „Изобразяване на различните емоционални състояния“: всеки от участниците си избира листче, на което е описано някакво чувство и задачата му е да го представи пред останалите само с езика на тялото си;

ü   Техника „Изобразяване на понятие“: групата се разделя на две подгрупи, всяка от които измисля някакво понятие, което се съобщава само на един член на другата група. Той трябва да го изиграе пред другите под формата на пантомима;

ü  Техника „Молекула“: групата образува кръг като отделните участници плътно се обгръщат един друг. Вън от кръга остава само един участник, който трябва да опита да пробие кръга и да се включи в него. Накрая има обсъждане;

   Емпатията – вълшебното ключе на добрата комуникация.

  Добрата комуникация изисква не само да умеем да използваме добре и на място думите и да излъчваме правилните сигнали, но и умението да чуем, изслушаме, приемем думите, сигналите на включените в комуникацията. Не просто да чуваме или да слушаме, а да слушаме с емпатия. Емпатията е разбиране и уважение на това, което другите споделят и преживяват, тя се появява там, където изчезват всички предрасъдъци, предположения, част от т.н. бариери, които по-горе споменах. Емпатията изисква присъствие, т.е. да обърнем цялото си внимание към посланието, което ни изпраща другият човек. Това ще рече, да му дадем времето и пространството, които са му нужни, за да се изрази и да се почувства изслушан и разбран. В този смисъл е добре да се разграничава емпатията от симпатията, която отразява съпреживяване на чувствата.

  Емпатията включва в себе си способността ни да се вслушаме в наблюденията, чувствата, нуждите и молбите на другите и след като открием тези елементи в комуникацията евентуално да разкажем какво сме разбрали, но парафразирайки. Когато сме разбрали правилно посланието на другия парафразирането ни ще го убеди в това, а когато не сме, той има възможността да ни поправи. От друга страна, по този начин другият има възможност да премисли и да вникне по-дълбоко в собствените си думи. Когато задържаме вниманието си върху това, което казват другите, ние им даваме възможността да иразят и изследват себе си на по-дълбоко ниво, да стигнат до своите по-дълбоки чувства. Когато партньорът ни е получил достатъчно емпатия, потокът му от думи се изчерпва и той видимо се успокоява, чувства се облекчен. Но истината е, че за да дадем емпатия на другите, първо трябва да я дадем на самите себе си. В тези случаи е необходимо да се вслушаме в себе си със същото внимание и присъствие, с което се вслушваме в другите.

     Емпатията е разбиране и уважение на това, което хората срещу нас преживяват. Понякога вместо да изразим емпатия сме склонни да даваме съвети, да успокояваме или да споделяме собствените си мисли и чувства. Емпатията изиксва от нас да изпразним умовете си и единствено да присъстваме, изслушвайки другия.

     В статията разгледах важни, според мен, опорни точки по темата за вербалната и невербалната комуникация в група, която тема е изключително обширна и пространна. Комуникацията сама по себе си е тема, която никога не може да се изчерпи и винаги може да се каже нещо повече, най-малко като резултат от още един акт на комуникация. За мен бе изключително важно да включа закономерните фази на общуването, които се проявяват в груповата динамика и не на последно място да подчертая, че изграждането на уменията да говорим, разчитаме сигналите и слушаме не са достатъчни ако липсват елементите на емпатияното присъствие, без което няма да успеем да постигнем автентичност към себе си и другите. А не е ли това една от важните цели на всяка една група, именно приемането на себе си и другите?

Екатерина Кьосева,

Психолог

ekaterinakioseva@gmail.com

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/ 

·        Литература:

1.     1. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., УИ „Св. Климент Охридски
2. Алексиева, С. (2006). Бизнес комуникации. С., НБУ
3.  Дени, Р. (2006). Печеливши комуникации. С., СофтПрес
4.  Игнатов, М. (1990). Интензивно общуване и личностна промяна. С., Издателство на българска академия на науките
5. Кръстева, А. (2005). Тренинг за общуване в екип. Велико Търново, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“
6.  Пенчева, Е. (1995). Методи за работа в малка група. С., УИ „Св. Кл. Охридски“
7.  Розенберг, М. (2007). Общуване без агресия. С., Кръгозор
8.  Стаматов, Р., Минчев, Б.(2005). Психология на човека. Пловдив., Хермес
9.   Йорданов, Н. ((2006). Психология на комуникацията. С. Военно издателство
10. http://global.oup.com/us/companion.websites/9780195183436/about/samplechapters/CHAP02.pdf

Йога, хранене и детоксикация

    

    Източната древна наука за хранене се нарича АЮРВЕДА. Накратко тя учи как да се храним според личната ни доша или комбинация от най-високо преобладаващи елементи. 

  Трите доши са Вата, Пита и Кафа. Вата е комбинация от елементите въздух и етер (пространство). Пита е съставена от огън и вода, а кафа - от вода и земя. Нашето съществуване е танц на трите доши, тяхното преминаване и преливане едно в друго, равновесие и дисбаланс. Когато има дисхармония между елементите в тялото се появява болестта. Нашата първоначална комбинация и потенциал се нарича ПРАКРИТИ. Една от трите доши се явява преобладаваща при всеки човек и това определя неговия психотелесен тип. Аюрведа се занимава с комбиниране на различните храни според качествата им и съответните елементи, които преобладават в тях с цел балансирането на недостатъчните елементи в тялото да бъдат възстановени или прекомерното струпване на елементи да бъде уравновесено и намалено.

Трите свойства, трите гуни  

    В нашата вселена енергията има три свойства наречени на санскрит "гуни". Сатва, раджас и тамас. Сатва се води най-високата вибрация от всички и представлява спокойствие, баланс и чистота. Раджас ни кара да бъдем активни, страстни и динамични, а тамас е състояние на застой и мързел. Според йога, всичко в природата се  състои от тези три качества. Мислите ни и действията ни са под влияние на гуните. Храните също се делят на сатвични, раджастични и тaмастични.

  Сатвичните храни са сурови, непреработени и най-близо до естествената си форма в природата. Те са богати на хранителни микро- и макроелементи. Фактът, че не са подложени на термична обработка означава, че основните им компоненти са запазени и достигат до клетките като ги зареждат с алкални елементи, витамини и минерали.

Към сатвичните храни спадат - пресните плодове и зеленчуци, ядките, семената, чайовете, бобовие и зърнени култури. Като най-сатвичните храни са тези, които не са били преработени или топлинно обработени.

  Раджастичните храни са превъзбуждащи. Водят до напрежение, безпокойство  и бурни емоционални реакции. Такива храни са люти или много горчиви, например - кафе, лук, чесън, тютюн, люти чушки и т.н. Раджастичните храни водят до състояния на крайност и подем в настроението, но също така, до спадове и резки покачвания.

   Темастичните храни са силно преработени или претърпели ферментация, в тях няма почти никакви микроелементи като магнезий, калции и други, защото при термичната обработка веществата се губят. Към тамастичните храни спадат и престояли продукти и като цяло такива, които не са пресни.

Основни факти, свързани с храненето

   По западния начин може да наречем храните: алкални, неутрални и киселинни. Храните се състоят още от белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерали и витамини.

•       Белтъчините са изградени от аминокиселини и изграждат мускулната тъкан. Съдържат се основно в месото, млечните, бобовите и зърнените култури. Преминаването на вегетарианска или веган диета крие рискове ако се подходи неинформирано, защото не всички растителни храни имат пълен аминокиселинен профил. Така може да се получи недостатъчност и тялото да започне да изцежда нужните вещества за процесите от други части на тялото.

•       Въглехидратите са основен източник на енергия. Нужни са за осъществяването на всички жизнени процеси. Има бързи и бавни въглехидрати, сложни и прости. Бързите въглехидрати качват нивото на инсулин, което повишава усвояването на аминокиселините в мускулите. След тежко натоварване е добре да се приемат бързи въглехидрати. Бавните доставят по-дълъг и равномерен приток на енергия, затова ако сте на режим отслабване или детоксикация може да замените белия ориз с кафяв; белия хляб с черен и т.н.

•       Мазнините също са източник на енергия. Участват в състава на клетката и подпомагат усвояването на някои витамини. Те поддържат тялото ни топло. Мазнините в съединителната тъкан предпазват органите от наранявания и сътресения, и  действат като буферен слой в междуклетъчното пространство, както и защитават клетката от нападения на чужди частици. Съществуват наситени, ненаситени и полиненаситени мастни киселини. Наситените мазнини присъстват  предимно в животинските продукти и прекомерната им употреба може да затлачи организма. Полиненаситени мастни киселини са най-полезни. Това са Омега 3 и 6. Източници на полиненаситени мастни киселини са слънчогледовото, соевото, ореховото, фъстъченото и царевичното масло; рибите и ядките на черупковите плодове. Ако сте веган или вегетарианец и не приемате достатъчно мазнини през студените месеци, телесната ви температура ще пада доста бързо и самите клетки няма да имат достатъчно защита от нападатели вируси и бактерии. Ще ви е студено и ще се разболявате лесно. Ще се чудите "нали водя здравословен начин на живот, защо съм болен?".

•       Минералите са микрочастици, които присъстват в много малки количества в храните, особено в днешно време. Отглеждането на растенията в наши дни е изкуствено и почвата е заредена с минимално количество минерали, затова имайте предвид, че минералния състав на едно растение в наши дни е поне на 70 процента по-малък от  това преди 20 години. Затова повечето хора си мислят, че яденето на големи количества плодове и зеленчуци е много полезно, но често се създава обратен ефект, защото в тях има малко количество мазнини и белтъчини, малко минерали, което може да доведе до неусетен спад на имунитета. Минералите участват в много метаболитни процеси в организма, както и предаването на импулси в нервната система и мускулните реакции. Някои минерали действат като антиоксиданти и отвеждат свободните радикали вън от тялото.

•       Витамините са нужни в много малки количества, за да се осъществяват нормално жизнени процеси в тялото. Участват в синтеза или активирането на клетъчните ензими.

Фактори за оптимално хранене

     За да запазим нашето здраве и да поддържаме тялото си заредено, енергично, изчистено и добре захранено е нужно да се съобразяваме със следните фактори:

•  Да се храним разделно

   Да комбинираме така храните, че да няма противоречиви ензимни изисквания за тях в стомаха ни. Изброявам най-често съчетавани неподходящи комбинации: месо с хляб, месо с картофи, месо с ориз, месо с плодове, месо с млечни продукти; хляб с картофи, хляб с ориз; ядки с млечни и т.н. Можем да смесваме зеленчуците с почти всички храни, както и ядките и семената. Изобщо да смесваме по-малко храни на веднъж, да не пием течности по време на консумация, освен в малки количества.

• Да се храним бавно

   Да се храним бавно и да дъвчем храната достатъчно дълго, така че да помогнем с храносмилането на стомаха си. Началото на преработката започва от устната кухина, в която се отделят първите ензими.

• Да не преяждаме 

    Да се храним с благодарност. Да ядем местна и сезонна храна. Да избягваме ледени и студени напитки, защото те действат загасяващо на храносмилателния огън.

• Да ядем каквото чувстваме, че тялото ни има нужда

   Прекаленото фиксиране в диети и "здравословен" начин на живот е нож с две остриета, защото мисленето постоянно "за храна" и "кое е вредно, и кое не" точи от енергията и фокуса ни от по значими и важни неща за нас. Ако много мислим за храната си, значи сме с фиксация в първа чакра. Определено в живота ни има период, в който преобразуваме моделите си на хранене и това е нужно, за да се информираме и създадем нови навици. Но ако осъзнаем, че прекалено дълго стоим на тази тема, значи е време да се отпуснем и да се насладим на живота в голямото му разнообразие. Понякога даже имаме нужда да ядем нездравословно, за да забавим развитието си и да не претоварим организма си в следствие на т.н. "квантов скок" в клектите ни след големи осъзнавания и трансформации.

• Да пием достатъчно вода

Приемането на достатъчно вода на ден подпомага изхвърлянето на токсините от тялото (2л. вода на ден минимум).

Как да се детоксикираме?

  Последното ни ядене да бъде до 7ч., ако искаме да се детоксикираме. Тялото, също така, влиза в режим на детоксикация в периодите на глад. Тогава се отделят ензими, отговарящи за пречистване на организма от токсини. Когато се храним, ние влизаме в режим зареждане, а в промеждутъците време на глад влизаме в процес на изчистване. Препоръчително е между храненията да има кратък период на гладуване. В зависимост от случая и нуждата от детоксикация интервалът може да бъде по-дълъг или по-къс.

   Храненето преди лягане е непрепоръчително, защото организмът се подготвя за почивка, а когато се нахраним го натоварваме с още задачи за през нощта. През деня сме в катаболен режим, а през нощта в анаболен. Тоест, през деня е по-активна огнената слънчевата енергия, която изгаря и преработва, а през нощта - лунната, пасивната и отговарящата за растеж енергия. Първо изгаряме през деня, а след това възстановяваме през нощта. Ако все пак ядем преди лягане е препоръчително храните да бъдат с нисък глигемичен индекс. Храни за избягване преди лягане са бял ориз, хляб, захарни изделия и бързи въглехидрати.

Упражнения и техники за изчистване

    За да подпомогнем детоксикацията на храносмилателната и отделителната ни система можем да правим следните упражнения и техники: 

• удиана бандха - гълтане на корема навътре с вакуум - масажира вътрешните органи и стомаха като изцежда токсини и снабдява с кръв; 
• усуквания на тялото; 
• кунджал крия - техника за промивка на стомаха. Спомага освобождаване на натрупани емоции и токсини. Изпиваме 6 чаши води на гладно със сол и си бъркаме в гърлото, докато не повърнем цялата вода (изисква консултация със специалист);
• промивка на червата - шанкхапракшалана. Пием топла подсолена вода на гладно и правим определени асани, които да  ни прокарат;
• естествена детоксикация също е и изпълнението на асани, които раздвижват лимфата, кръвта и потока на хранителни вещества до клетките, което изкарва токсините, застояли в организма ни. 
• практики за 3-та чакра манипура;
• Други прочистващи методи: клизма, антиоксидантни добавки, обилно потене (сауна). Други алтернативни методи (йонен детоксикатор; запер); масаж; приемане на фибри;
• Редуване на топъл и студен душ;
• Джала Нети - пречистване на синусите с каничка; 
• Прием на антиоксидантни добавки;

     След като тялото е прочистено е нужно да го заредим и да го надградим. Това може да стане с минерални добавки, ензимни добавки и пробиотични добавки, за да балансираме флората в червата след изчистването им. Да пием пречистена вода, йонизирана или алкализирана чрез уреди, филтри или минерали. Да се храним с пресни непреработени храни и да живеем релаксирано, без стрес. Стресът е състояние на постоянна превъзбуда и тревожност, която кара тялото да е постоянно нащрек за някаква опасност и това пречи на усвояването на веществата, защото в  тялото ни се отделя  адреналин.

     В днешно време детоксикацията е нужда, за да се справим с огромния брой замърсители и изкуствени вещества, които тялото ни волно или неволно приема в бързината на ежедневието. Например, претрупани сме с работа и нямаме време да отделим за подходяща храна и правилна пропорция от вещества. Умът ни е забързан и не успяваме да чуем вътрешния си глас- кое е подходящо за нашия организъм и кое не. Вкусовите ни навици са променени и едва усещаме вкуса на натуралната храна. Рецепторите ни са станали жадни за екстравагантни вкусове и смески. Чрез йога може да изчистим не само тялото, но и ума, защото ставаме по-сензитивни към вътрешния си глас и можем да разбираме по-лесно кое е добро за нас и кое не.

Георги Ранчев,
Йога инструктор

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/ 

За женското начало, приемането и как да привличаме всичко, което пожелаем

       Какво представлява женската енергия? Защо е важно да бъдем жени не само на повърхността, но и дълбоко под кожата си, и да го излъчваме? Как да стане това и какво ни блокира? 

    Качествата на женската енергия не отговарят съвсем на идеалите на модерното общество, в което високо се цени действието, амбицията, неуморимият стремеж, т.е. все съответствия на мъжкото начало.  Още от малки ни учат, че трябва да бъдем пробивни, да успеем, да бъдем независими и да успеем в живота, все прекрасни качества, разбира се, ако не са за сметка на загубата на женската ни идентичност. Не е учудващо, че повечето жени смятат, че собствената им женска енергия е „по-нисша” от тази на мъжете, така както е по-добре да си активен вместо пасивен, да отстояваш себе си, отколкото да отстъпваш. Много често чуваме фразите „Бъди мъжко момиче” или „Тя е силна жена”, без дори да се замисляме от натиска, който тези социални шаблони оказват върху жените и това, че тихомълком ги лишават от женската им идентичност. И не само, социалното чувство „вина” свива гнездо в женските души и държи затворени чувствата им, уязвимостта им, женските им инстинкти и нужди. Така например, току-що родилата жена се чувства притисната веднага да започне работа (Ян-принципът), вместо да се отдаде на грижата за детето си, което в конкретния период е истинската й задача. Ако ние, съзнавано или не, не се чувстваме комфортно в кожата си на жени, в пола си и тайничко желаем да бъдем мъже, как би могъл един мъж да се чувства комфортно в нашата енергия? Както и ако смятаме, че женствеността е по-скоро нещо, от което искаме да избягаме, нещо, което ни пречи да успеем в живота (по-точно в обществото), как да очакваме, че един мъж би искал да се задържи край нас?

    Получава се така, че или не можем да получим това, което искаме, колкото и да се борим, или го получаваме, но все не ни е достатъчно. Оплакваме се от липса на истински мъже, които да ни накарат да се чувстваме ЖЕНИ. Не се чувстваме уверени в себе си и това се отразява на взаимоотношенията и социалните ни контакти. На моменти ни въвлича вълна от негативни емоции и цялостна неудовлетвореност, напук на професионалните ни успехи. За да ни напомни, че имаме нужда да се върнем... към себе си. 

Женска и мъжка енергия

      Според източните учения силите на Небето и Земята са двата основни принципа, които проникват във всичко. Индуиското учение ги нарича Шива и Шакти, даоизмът съответно Ин и Ян, а в Тибет те са известни като Яб и Юм. Така слизането на Ян-енергията от небето създава обърнатата навън форма на мъжкия полов орган, наричан в традицията лингам, а с изкачването нагоре земната енергия Ин създава обърнатата навътре форма на женския полов орган, йони. Женската и мъжката енергия всъщност са двете сили, движещи живота. Те се нуждаят една от друга, за да съществуват. Нито едната от двете не е повече или по-малко от другата, а се взаимодопълват. Много важно е да се уточни, че както в мъжа има Ин енергия, така у жената –Ян, но едната е преобладаваща.

   Женската енергия или женското начало по същността си е пасивна, приемаща и взимаща. Нейни основни характеристики са пасивността, влажността, студът, водата и Луната. Жената носи в себе си един неизчерпаем източник на Ин енергия, която се активизира чрез сексуалната възбуда. Според Мейбъл Ям („Сексът и съвършеният любовник”), женският оргазъм укрепва жизнената енергия, подобрява здравето и удължава живота на жената.

     Мъжката енергия от друга страна е свързана с действието, постигането на целите и даването. Мъжкото начало се асоциира с активността, денят, сухотата, Слънцето и огънят. Според Ям мъжката сперма е носител на мъжката жизнена енергия и физическо здраве и е нужно тя да бъде компенсирана с еквивалетно количество Ин енергия от жената, за да не отслабне. Така в удовлетворяващи сексуални отношения мъжът ще укрепи своята жизнена същност, а жената ще стимулира своята ин същност.

Когато мъжката Ян сила и женската Ин сила се обединят, те създават живота във Вселената.

Мейбъл Ям

     Така докато женската енергия е пасивна, приемаща и обгръщаща живота като вода, мъжката енергия е активна, амбициозна и контролираща. Тези две жизнени енергии трябва да се балансират една друга, защото всяка крайност е разрушителна. Ако мъжът е с дебалансирана Ян енергия, той е обладан от стремеж за постигане на цели и амбиции, но никога не е удовлетворен. Това е стереотипът на работещият твърде много бизнесмен, който не може да се отпусне и да релаксира. От друга страна, при жената дебалансираната Ин енергия води до хедонизъм, присъствие в настоящето, но без цели и посока в живота. Например, двайсетгодишното момиче, пристрастено към купони, дрога и зависимо от хората около себе си.

     Това, което не забелязваме все повече в себе си и около нас е всъщност размяната на доминантната енергия между половете, което създава други два модерни стереотипа: на „независимата работеща жена” и на „твърде емоционалният зависим мъж”. Работата на стереотипите всъщност е да ни конролират и да ни затварят в предвидими модели. Опитвайки се да отговорим на социалните очаквания към нас, ние пропускаме важни аспекти от себе си. Не-приемайки и не-развивайки личността си и изграждайки един Фалшив-Социално-Угоден Аз, не е учудващо, че не успяваме да изградим удовлетворяваща връзка нито със себе си, нито с другите.

Добрата новина е, че това е поправимо. По всяко време. На всяка възраст. Винаги.

Сексуална полярност

     Всеки е чувал изразът, че противоположностите се привличат. А дали това е поредният стереотип? Естествено. По отношение на енергийния поток обаче съществува известно припокриване с истината. Във взаимоотношенията, мъжете, които са в хармония с Ян принципа се стремят и биват привлечени от жени, които са на другия полюс, т.е. „са различни от тях”. Това са жените с балансирана женска енергия. И обратното. Мъжете с дебалансирана Ян енергия ще изберат жена с преобладаваща Ян енергия или да бъдем по-точни, те ще чакат жената да направи първата стъпка и да ги избере. Това се отнася еквивалентно и по отношение на жените.  Поради сексуалната полярност. Противоположностите в този конкретен случаи наистина се привличат. Полярността е от съществено значение за появата на сексуалния магнетизъм, с чиято енергия започва всяка връзка. Ако една жена е твърде в мъжката енергия или настоява прекалено "да се оправя сама" (стереотипът на независимата жена), мъжът постепенно става не особено заинтересован. В последствие жената ще засили своята Ян и ще стане още по-настъпателна, а мъжът още повече ще се отдръпне и интересът му постепенно ще намалее драстично (стереотипът на страхуващия се от обвързване мъж). И това не е, защото мъжете са слаби или уплашени от т.н. „силни жени”, както в послените години е прието да се казва (може би благодарение на феминизма). Просто енергийно мъжете се привлечени от женствеността, както положителния полюс е привлечен от отрицателния. И това е в синхрон с естествения енергиен поток, както и със самата природа.

      А дали между тази полярност има някакво средно положение? Това би звучало повече като приятелство без страст, романтика и сексуално привличане.  Дали това е възможно по принцип, е много дълга тема, която не е обект на тази статия. Но по отношение на връзките, това ли е връзката, която наистина искаме? Това е по-скоро риторичен въпрос. Естествено, че не!

Какво се случва с женската ни енергия?

      Повечето жени са забравили за своята женска сила или упорито отказват да я използват. И тук не става дума за т.н. стереотип какво е женственост (например, носене на рокли, високи обувки; бездейност, неинициативност и т.н.), защото това е крайност на преобладаване само на женската енергия у една жена, както споменахме по-горе.  

     Не трябва да забравяме влиянието на несъзнавано наследените модели в семейството. Например, моделът за това „каква трябва да бъде жената” получаваме, копирайки цялостното поведение на нашите майки. Това се отнася и за мъжете, които несъзнателно запечатват „мъжкия” модел от бащите си. Така ако майка ни е женствена (и не сме в конфликт на противопоставяне с нея) вероятно и ние сме в естествен контакт със Ин същността си. Ако сме получили от майка си модел с преобладаваща Ян енергия, вероятно това се е превърнало в стереотипа, който се опитваме да следваме в живота си. Има много вариации по отношение на половата идентификация. Например, има много случаи на жени, които са се идентифицирали с Ян енергията на бащите си или искат да бъдат мъже, за да запълнят неудовлетворен родителски копнеж за син и т.н. Примерните ситуации са много. Резултатът един – не сме в синхрон със себе си! 

Можем ли да се доверяваме?

      Ако някога сте танцували салса, кизомба, танго , валс или какъвто и да е друг танц, включващ мъж и жена, движещи се в такт и с определени стъпки, вероятно разбирате идеално за какво говоря. Можем ли да се оставим да бъдем водени? Можем ли да следваме посоката, която ни задава мъжът? Ако се опитваме ние да задаваме посоката или постоянно му правим забележки и се изнервяме от „непохватността му”. Ако ние повеждаме ръката му и инициираме вместо него поредната фигура или комбинация,  ще разберем част от объркването, неразбирането и отчаянието, което изпитват партньорите в една енергийно небалансирана двойка. Можем ли да се доверяваме – на себе си, на мъжа до нас и като цяло на мъжете? Това е тема, която трябва да изследваме в дълбочина в себе си, ако искаме да си върнем обратно баланса и да позволим на мъжа да бъде такъв, какъвто е – мъж.

      Всъщност това умение - да се довериш и да се оставиш да бъдеш водена, е едно от нещата, които мъжете жадно търсят в една жена. Представете си един „нормален” мъж, който иска да води във връзката, т.е. иска да бъде даващ, грижещ се, силен и т.н. Това означава, че жената трябва да бъде приемаща, да позволи на мъжа да я води, т.е. да бъде в съгласяваща се роля. Това в никакъв случаи не означава, че жената не трябва да има  мнение или не трябва да изразява желанията и нуждите си. Напротив, това е изискване пред личностовото развитие и развитието на двойката. Просто няма как и двамата да водят, тъй като вероятността да се отведат в съвсем различни посоки, в следствие на множество конфликти е твърде голяма. Съвсем природно и в унисон с енергийната комуникация,  мъжът няма как да бъде привлечен от жена, която е точно като него, т.е. в Ян енергията. Така да се оставиш да те водят, да се довериш се базира на принципа на любовта, защото в съответствие с женския принцип ние знаем какво наистина е от значение в една връзка – не да бъдеш прав, а да бъдеш щастлив. И разбираме, че много често не можем да имаме и двете.

Можем ли да приемаме?

   Както женствеността, така и уязвимостта, макар да звучи парадоксално, имат изключителна мощ. Мъжката енергия желае да защити и да облужи женската енергия. Най-красноречиво това се изразява в факта, че мъжът иска инстинктивно да направи жената до него щастлива. Много често мъжът в желанието си да даде, т.е. да изпълни функцията Ян, иска да помогне на жената, да я отмени в някои по-силови действия, усещайки и искайки да бъде в услуга на жената. Но съвременната независима жена избира да не приеме неговата помощ, защото „може и сама”. Това полово противопоставяне понякога ненужно обърква взаимоотношенията, тъй като мъжът, чувствайки се перманентно ненужен най-вероятно ще намери друга жена, която ще оцени по-друг начин неговото желание да бъде мъж в Ян енергия. А от друга страна, жената се блокира като не изразява естествения си копнеж просто да бъде жена, която приема от мъжа, и съответно изпитва огромна неудовлетвореност. Но понякога убежденията, които имаме са толкова силни, че ни пречат истински да се отпуснем и да се оставим да бъдем жени. Това изисква допълнителна работа с блокиращите ни убежднения. Може да прочетете повече за това тук: https://thecycleofbliss.blogspot.bg/2016/08/i.html

Можем ли да обичаме безусловно? 

    Безусловната любов съответства на сърдечната чакра в Системата на чакрите. Както жените, така и мъжете могат да имат блокажи, които да възпрепятват достъпа до този източник на светлина и приемане.

    Жена, която е в синхрон със своята Ин енергия е тази, която може да обича безусловно. Не само мъжа до себе си, но и целия свят. Повечето жени обаче просто не го правят. Няма да е грешка да кажем, че светът страда от липса на женска Ин любов. Тя не е лесна за отдаване. Нужно е първо да се научим да обичаме сами себе си, да се отдадем сами на себе си и на собствената си природа, за да може, свързани с този неизчерпаем източник, да се отдадем на мъжа безусловно, на децата си и на вселената. Може да се каже, че една от основните роли на женствеността е да се отвори, да получи и най-вече да отдаде любов. Не винаги това е толкова лесно, колкото звучи. Много от нас не умеят нито да отдават, нито да получават любов. Отварянето за любовта е дълъг път, през който всеки ден учим себе си и другите чрез любовта си, която е наша естествена дарба и лек.

Женската енергия не е свързана с това как изглеждаш

     Енергията не може да бъде видяна. Тя не  е свързана с външната красота или с добре поддържания външен вид. Ако една жена с преобладаваща мъжка енергия се облече с рокля и високи токчета, това няма как автоматично да я направи женствена. Съществена тук  е енергията и мъжете не могат да бъдат заблудени. Те ще усетят настъпателната Ян енергия на тази жена, например в леката агресия, с която говори и се движи. Те ще го усетят във всяка дума и в цялостното й присъствие. И ако една жена се чувства повече като мъж, това няма как да остане незабелязано. Така тя, играейки роля, която не й е присъща, вместо да се чувства в силата си като жена, ще се чувства изтощена, по-малко привлекателна и без контакт със себе си. Това неизменно рефлектира в способността й да привлече и задържи вниманието на противоположния пол. 

     И все пак, промяната на външния вид към по-женствен е една прекрасна първа крачка към по-голямата промяна - на приемане на женствеността като цяло. Всички знаем какво първо променя жената, когато се чувства неудовлетворена - прическата, маникюра, гардероба и т.н. Тя често започва от външния вид, защото малките промени отвън наистина започват да ни обновяват малко по малко отвътре. Това е нашето място за експерименти, но не като тези от тийнейджърството, които целяха да отговорят на въпроса "Кой съм аз?" и си бяха чист бунт. Тези експерименти са с цел да открием какво точно ни харесва, какъв е нашия женски стил, какво е посланието на нашата женственост. Отговорът на въпроса какво точно представлява женственият външен вид, може би е различен за всяка жена, така както всяка жена има своите преливащи нюанси и уникална женственост. И по отношение на външния вид не трябва да забравяме, че ние сме флуидни реки и се променяме. Женствеността е излъчване, което идва от приемането на себе си, формите си, кожата, годините си и т.н., но най-вече от любовта към себе си и от радостта, че сме жени в този живот.

Тази радост не може да бъде изиграна, или я има, или не, така че нека искрено се порадваме на този скъпоценен дар!

Как да започнем?

     Може да започнем този дълъг процес с няколко лесни стъпки, които може да правим всеки ден. Така малко по малко ще направим живота си по-цветен, по-смислен и по-щастлив. Много важно в процеса на осъзнаване на женската ни енергия да отделяме по половин час на ден за себе си и да правим това, което сърцето ни иска. Например:

• · Движете се! Ин е плавно и постоянно движеща се енергия. Винаги променяща се и извиваща се. Не случайно танците са толкова вътрешно присъщи на жените. Ние сме създадени да се движим и да танцуваме! Чрез движението на тялото задвижваме енергията си и я усилваме.
•  Свалете панталоните! Панталоните и дънките, които толкова много обичаме всъщност затварят и ограничават женската ни енергия, чиято природа вече казахме, е едно постоянно движение. От друга страна, носенето на дълги поли и рокли ни помага да се свържем с енергията на земята и да увеличим жизнеността си и енергията си като цяло.
•  Поглезете се! Отпразнувайте своята женственост с парче шоколадова торта, дантелено бельо или с посещение на Pole Dance! Глезете вътрешната си Богиня редовно, за да може тя да разцъфти като цвете!
• Правете си комплименти! Забелязвайте малките прекрасни промени, които се случват във вас и се поздравявайте за това, заслужавате най-доброто отношение... от себе си! Интересното е, че променяйки отношението към себе си към по-приемащо и любящо, постепенно ще усетим тази промяна и в отношението на другите! 
• Възхищавайте се на женствеността и на другите жени! Това е естествено последствие от приемането на собсвената женственост  и любовта към себе си! Ако приема Богинята в мен, аз приемам Богинята във всяка жена, защото ние сме Едно! 
• Прекарвайте време само с жени! Споделянето на приятно време с други жени презарежда енергийните батерии, позволява ни да бъдем истински, да споделяме, да даваме подкрепата и обичта си една на друга. И това е страхотно!
• Оргазми-райте! Докато мъжете се изчерпват енергийно от твърде честото еякулиране, при жените е точно обратното. Ура!
• Приемайте! Получавайки любов, енергия, внимание всъщност женската ни енергия се презарежда. Може да приемем енергия чрез секс, но и по много други начини, например чрез масаж, прегръдка или мил жест на някой, който ни обича. Или като приемем комплимент с усмивка, защото знаем, че го заслужаваме!
• Свържете се! Жените се свързваме предимно чрез вербалната комуникация, което прави приоритет общуването за нас. Чрез него повишаваме енергията си!
• ·Създавайте! Творчеството ни помага да се свържем с непознати аспекти от себе си и да ставаме по-автентични и цялостни. Не е нужно да рисуваме или да пеем, може да построим къщичка за птици. Женската ни енергия ще ликува!
• ·  Обичайте! Отделяйте специално време, в което просто да изразявате и дори да съзерцавате в себе си любовта към себе си, мъжа до вас и целия свят! Преставете си любимите хора и оставете енегията на любовта да изпълни сърдечната ви област и постепенно да залее цялото ви тяло! 

     Женската енергия е една от най-мощните сили на земята. Както не винаги този, който крещи, знае истината, така и женствеността притежава не толкова явна, но изключителна задвижваща мощ. Ако желаеш да привлечеш мъжа, съответстващ най-много на душата ти или ако желаеш да получаваш, просто ДА ПОЛУЧАВАШ от живота всичко, от което имаш нужда, тогава трябва да стъпиш върху източника си на женска енергия. Това означава на първо време да започнеш да приемаш, да обичаш, да бъдеш в Ин енергията. Да привличаш това, което искаш, без да правиш активно действие. Това естествено звучи невероятно, но защо не?! Естествено в повечето случаи ни предстои дълъг процес на осъзнаване и промени, на опознаване на собствената ни същност и природа. Понякога този процес започва да изважда наяве страховете и травмите ни. Но резултатът си струва! Със сигурност!

Екатерина Кьосева,

Психолог

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/