БАЩИ И ДЪЩЕРИ: важността на бащите за изграждане на здрава самооценка

   Пиша тази статия, провокирана от историите на жените, които имам щастието да срещам по една или друга причина в живота си, както и въз основа на личния си опит. Ще разглеждам самооценката и вътрешната сила както в психологически аспект, така и по отношение на системата на чакрите. 

  Акцентът в статията е върху взаимоотношенията баща-дъщеря, но много от описаните характеристики се отнасят и за взаимоотношенията баща-син, тъй като взаимоотношенията с бащата определят самооценката, вътрешната сила и волята при двата пола. Взаимоотношенията на жената с бащата се дискутират сравнително по-рядко, а те са с огромна важност за формирането на идентичността й. Може да се каже, че именно бащата е този, който учи малкото момиче да вярва в себе си, в своите способности, да се бори в живота, да реализира мечтите си. 

  Малкото момиче започва да се доверява на себе си и да действа за осъществяване на мечтите си, когато има баща, който я окуражава и в същото време е състрадателен и любящ. То вижда себе си през очите на баща си и черпи огромно количество сила от гордостта и приемането, които вижда отразени в тях. Много жени изпитват неудобство и известни трудности да говорят за бащите си и за начина, по който неговата личност и връзката с него са формирали живота им. Емоциите и чувствата към бащата са много по-силно потиснати, отколкото тези към майката. Затова често на дневен ред излизат конфликтите и недоразуменията с майката, защото взаимоотношенията с нея представляват един много по-безопасен "терен" за заявяване на автономност. Но единствено след като жената обърне внимание и разбере как връзката с бащата е оформила живота й, тя може да посрещне предизвикателството да приеме своя живот (и баща си) и да се заеме със предизвикателната задача да стане ЖЕНАТА, КОЯТО действително ИСКА ДА БЪДЕ! 

Развитие на усещането "АЗ МОГА" 

    Самооценката ни е базирана в областта на слънчевия сплит или т.н. енергиен вихър на МАНИПУРА чакра.   Формирането на МАНИПУРА става между 2-рата и 4-тата година от живота на детето и именно това е периодът, в който започва формирането на връзката баща-дъщеря. Може да се каже, че най-сензитивният период за изграждане на тази връзка, с изключително значение за развитието на волята и самооценката, е точно периодът между две и четири години. Естествено този процес продължава през целия живот на жената. 

Някои от основните въпроси в развитието на МАНИПУРА чакра на детето, на които трябва да се обърне внимание през този период са: 

~ Ок ли е да бъда Аз, такава, каквато съм? 

~ Аз достатъчна ли съм, такава каквато съм?

~ Свободна ли съм да изучавам и експериментирам в тази нова среда?

~ Имам ли правото да действам в тази среда? 

     Ако родителят позволи на детето си да бъде независимо, да изследва, да бъде упорито в действията си детето ще изгради в себе си чувство за автономност, усещането "АЗ МОГА САМ/А". Но ако бащата изисква твърде много или несъразмерно с възможностите на дъщеря си на тази възраст, игнорирайки едва зараждащите се нови умения и възможности, тя ще развие чувство за некомпетенстност и не-справяне, както и едно вечно съмнение, съпровождащо абсолютно всичко, с което се захване в бъдеще. Тези негативни последици се появяват и у дъщери, които са израснали без бащи или бащите им са били отсъстващи. При тях МАНИПУРА остава недостатъчно развита, съответно волята и вътрешната сила не се захранват с енергия и не се проявяват в света навън, а самооценката е крехка. Това изисква изработване на компенсаторни механизми и целенасочено развиване на вътрешния център на силата у жената. 

    Можем да забележим у децата си реплики като "Не мога да направя това или онова", "Помогни ми... (когато става дума за действия, с които детето може да се справи и само) и т.н. Важно е да разпознаваме кога детето наистина не може и кога не вярва, че може. В единия случай ние трябва да се отзовем и помогнем, а в другия да насърчим автономността на детето като самите ние вярваме, че то ще се справи. Няма по-добро поощрение от това да вярваме в способностите на детето си! 

Как да помогнем на дъщерите си да станат УВЕРЕНИ В СЕБЕ Себе си?

   ~ Покажете на дъщеря си, че я обичате безусловно. Много проучвания по темата показват, че самооценката на жените е директно свързана с позитивната афирмация и безусловно приемане, получени от бащите им. Уверявайте ежедневно дъщерите си, че ги оценявате и приемате, такива, каквито са с дума или действие. Например, кажете й, че е красива. Много от жените в зряла възраст се чувстват непривлекателни дълбоко в себе си и открито или не НЕ ХАРЕСВАТ себе си. Много често запитани - „Като малко момиче, някой казваше ли ти, че си красива?”, отговорът им е отрицателен. Момичетата имат нужда да чуват, че са хубави и красиви такива, каквито са както от баща си, така и от майка си. От това зависи изграждането на любов и приемане на себе си и своята външност. За което дъщерите ви ще ви бъдат много благодарни в бъдеще! Но далеч по-важна афирмация всъщност е поощряването и оценяването на вътрешните качества на момичето – нейна упоритост, борбеност, желание да изследва света, любознателност, нейния ум и способности. Т.е. всичко, което изгражда нейното усещане за лична стойност.

  ~ Избягвайте да изграждате у дъщеря си синдрома „принцеса”. Това е една от най-често срещаните грешки, които бащите допускат, естествено с най-добри намерения и желание да са „добри бащи”. Ако се отнасяте с дъщеря си като като към безпомощно момиченце и й помагате за всичко, така подценявате несъзнателно нейния капацитет да се бори, да постига нещата сама и да се защитава. Ако искате да видите дъщеря си като една СИЛНА ЖЕНА в бъдеще поощрявайте нейната самостоятелност, т.е. да взима решения сама, да изразява мнението си и като цяло да бъде капитан на своя собствен живот.

   ~ Научете дъщеря си как да се справя с проблемите си, а не решавайте проблемите й вместо нея. За целта говорете с дъщерите си, идентифицирайте проблема - от къде идва и какви решения могат да се вземат. Когато тя е малко момиче може би проблемът ще бъде как да се нареди пъзел или как да се сглоби играчка. Стимулирайте дъщеря си да мисли как да се справи сама, вместо да правите нещата вместо нея. Може би ще ви отнеме повече време да говорите с нея, но така наистина й помагате да развие самооценката си. Само така тя ще изгради увереност в себе си и това ще стане на база увереността, която вие имате в нея. В другия случай, вашата неизменна и добронамерена помощ ще изгради у нея вярването, че "винаги имам нужда от помощ" или "някой друг ще свърши това по-добре от мен". И това ще стане база за една слаба самооценка и липса на вяра в собствените способности.

      ~ Покажете й, че половите стереотипи съществуват, но ТЯ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ВСИЧКО! Покажете й, че жените заслужават уважение не само уважавайки нея самата като личност, но и уважавайки и всички жени около нея. Показвайки това отношение вие учите малката си дъщеря, че заслужава именно това отношение и не трябва да допуска някой друг да се държи лошо с нея, т.е. учите я да поставя граница, да има знание за собствената си стойност и да се защитава сама.

     ~ Окуражавайте я да пробва нови неща! Бащата помага много за развитието на МАНИПУРА, чакрата на действието. Именно окуражавайки дъщеря си да действа, да пробва, да опита, да опита пак и пак. Вие като бащи имате изключителна важност за формирането на капацитета на действие на вашата дъщеря. Дали ще бъде смела и успешна в бъдеще, зависи до голяма степен от вас. Точно сега! 

   Дъщерите виждат своята стойност в голяма степен през очите на бащите си. Много често отчитаме единствено силното влияние на майките върху личността на дъщерите и забравяме да говорим за важността на връзката на жената с баща й. Не само това, бащите много често не присъстват психологически, емоционално и дори физически в живота на жените в детска възраст. Това е възрастта, в която жените най-много се нуждаят от подкрепа на самостоятелността от бащите си. Докато майките сравнително трудно "пускат" дъщерите си в това да станат самостоятелни и независими (Тази тема ще стане обект на една от следващите статии!), бащите са тези, които трябва да ги стимулират и насърчават да се оттласнат от етапа на детството към етапа на зрелостта.  Това може да стане чрез утвърждения, подкрепа и насърчение! Научете ги да вярват в себе си и да бъдат капитани на собствения си живот! Това зависи от ВАС! Сега! 

Екатерина 💓

Гледайте това видео!!! ⇒ Dads Write Powerful Affirmations for Their Daughters 💎

Първа чакра: да се свържем с корена си чрез заземяващо хранене

   Всички сме чували за мантри, медитации и асани, които балансират нашите чакри, но е важно да знаем, че храната, която поемаме също оказва влияние върху състоянието на нашите чакри.  В тази статия ще разгледаме как с помощта на храната да върнем нашата първа чакра в състояние на баланс. Но първо нека кажем няколко общи неща за Муладхара чакра.

Когато основното право на първа чакра ДА ИМАШ  е нарушено това води до фиксация в „нямането”.

  Наречена още МУЛАДХАРА на санскрит, първа чакра се свързва с оцеляването, заземяването, парите, дома, усещането за сигурност и приетост в света, както и с ДОВЕРИЕТО. Намира се в основата на гръбнака, в областта на т.н. перинеум. Тя включва областта на целите крака, коленете, глезените, бедрата, както и дебелото черво. Проблеми в тези зони като болка, дискомфорт, запек, хемороиди, артрит, ишиас сигнализират за дисбаланс в първа чакра. МУЛАДХАРА е свързана най-много с материалното и с материализацията като цяло. Каквото се зароди в шеста чакра се материализира в първа. Затова домът, земята, парите, храната, тялото за ценности именно на МУЛАДХАРА, защото те са свързани с нашето физическо оцеляване. Съответно когато един човек има дисбаланс в тази чакра, той най-често се отразява именно върху тези основни ценности. Първа чакра е много базисна чакра в развитието на човека като цяло, затова поддържането й в баланс изисква усилия през целия живот. От нея зависи стабилността на цялата чакрична система.

Недостатъчност на МУЛАДХАРА чакра

   При недостатъчност на първа чакра ние съответно имаме проблеми с материализацията на идеите си, имаме проблеми с храненето (анорексия и булимия), имаме проблеми с финансите си (трудности да материализираме), с дома (нямаме постоянно жилище), както и изпитваме много страхове за нашата сигурност. Тревожността ни съответно е много силна. Това най-силно се отразява на храносмилателната система и дебелото черво, което служи за контейнер на нашите страхове и неизразени емоции. Съответно хората, страдащи от проблеми с храносмилането най-вероятно имат дисбаланс в първа чакра в съответните й измерения.

Прекомерност на МУЛАДХАРА чакра

   При прекомерност има прекалено вкопчване в материалното, страх от промяна, фиксация върху трупане и пестене на пари и предмети, т.н. презапасяване. Ригидност, която ограбва радостта от живота. Може да има прекомерно затлъстяване, защото храната е свръхценност, която отново се „трупа”, т.е. символично се складира в тялото.

   И прекомерната, и недостатъчната първа чакра са израз на нарушено чувство за сигурност в първите години от живота, което води до дълбоко вътрешно усещане за недостатъчност, недостиг, недоимък в този свят и съответно компенсацията се изразява или в презапасяване, или в отказване от материалните блага чрез саботаж и невъзможност да се материализира „навън”. 

Здравословни проблеми, свързани с дисбаланс на първа чакра:

·       Прекомерна загуба/качване на тегло

·       Анорексия/булимия

·       Запек

·       Анемия

·       Слаба имунна система

·       Депресия

·       Липса на енергия

·       Страхове

Как да балансираме коренната си чакра с помощта на храната?

   Може да се каже, че много хора не са свързани с телата си и не получават сигнал от тях си кога трябва да ядат и от каква храна точно имат нужда. Затова трябва да се опитаме съзнателно да слушаме сигналите на телата си, за да разберем какъв е естественият им ритъм вместо да се придържаме към конкретни хранителни режими, диети и т.н. Слушайте тялото си, защото то най-добре знае от какъв тип храна се нуждае в момента. Упражнявайте се да се доверявате на вътрешните си нужди. И забелязвайте кога даден тип храна ви кара да се чувствате „заземени” и кога – точно обратното.

  Тъй като цветът на МУЛАДХАРА  е червеният всички храни в червен цвят осигуряват вибрацията и хранителните елементи, балансиращи нашата първа чакра. Червените храни обикновено имат високи нива на витамин Ц, който се усвоява от костите, зъбите, кожата и надбъбречните жлези или с други думи от органите на първа чакра. Това са домати, ягоди, червени ябълки, нар, череши, червено зеле и други.

Протеини

  Приемът на протеини заздравява нашата връзка със земната вибрация като ни помага да се върнем към своите корени. Протеините ни карат да се чувстваме тежки и да се движим бавно. Животинските протеини (месо, яйца) са изключително заземяващи, защото те произхождат от едни много свързани със земята създания, каквито са животните. Растителните протеини са идеални за вегетарианците. Приемът на твърде много протеини обаче може да доведе до обратен ефект и да създаде усещане за ригидност и скованост в тялото. Тук са всички храни, богати на протеин като яйца, месо, боб, ядки, соеви продукти, фъстъчено масло и други.

Кореноплодни зеленчуци

 Зеленчуците, които растат в дълбоката, тъмна и тиха земя абсорбират нейната енергия в огромна степен. Кореноплодните ни помагат да се приютим в своя вътрешен център и да се почувстваме комфортно в неговата тъмнина. Кореноплодни, които можем да добавим в диетата си са червено цвекло, картофи, моркови, ряпа, чесън, лук, пащърнак, джинджифил.

Подправки

  На същия принцип за балансиране на МУЛАДХАРА чакра е добре да ползваме подправки, които са абсорбирали достатъчно земна енергия като репей, карамфил, глухарче, розмарин, хрян, червен (лют) червен пипер, черен пипер и други.

  Коренната ни чакра е свързана също така с енергията на групата, на обществото и социалния ни кръг. Когато не се чувстваме в безопасност или подкрепени от групата, ние най-вероятно няма да се чувстваме комфортно да се храним на обществени места или дори на масата на собственото ни семейство. В резултат, т.н. „социално хранене” може да се превърне в доста стресиращо преживяване. Ако имаме подобни опасения можем да опитаме да ги превъзмогнем като създадем свои собствени традиции, например да си поръчаме ястие включващо заземяващи съставки или просто нещо, което ни кара да се чувстваме комфортно. Много е важно да работим със собствените си вярвания по отношение на храната и храненето като процес. Както и да създадем традиция поне веднъж седмично да се храним на обществено място с хора, които чувстваме близки.

  Също така качването на прекалено много килограми е свързано с нашето собствено усещане за сигурност. Ние несъзнавано започваме да се крием зад сянката на натежаващото ни тяло. Създава се илюзията, че като „натежим” повече ние се заземяваме посредством тялото и неговата собствена тежест. Но това е избягване на проблема, а не неговото решение. Затова е важно да си задаваме въпросът: Каква нужда на тялото ми издава копнежът към определен тип храна? Отговорът на този въпрос е един от най-важните, защото тогава храната ще спре да има компенсаторната функция, която й придаваме. Тялото ми има ли нужда от тази храна или искам да компенсирам някаква вътрешна липса чрез нея? Бъдете смели и се осмелете да си отговорите на този въпрос, преди да посегнете към храната. И след това се погрижете за вътрешните си потребности, които могат да бъдат потребност от любов, от докосване, от прегръдка, от близост и т.н. Погрижете се за тялото си и за нуждите му, но без да скривате нуждите на душата си зад прекомерно или недостатъчно хранене.

Очавайте още статии за балансиране на чакрите в нашия блог! Намерете ни във фейсбук тук:  ➻https://www.facebook.com/BlissfulShreya/

Екатерина 💖

Настройване към настоящето или как да бъдем "тук и сега"

    Да бъдем  „тук и сега”, присъстващи и цялостни, е най-висшата ни мисия в живота. Но измерението, в което живеем е плътно, бавно и инертно, и все пак имаме цели за постигане, планове, визии и желания, които ни тласкат към това да мислим за бъдещето, да работим и действаме СЕГА, за да осъществим плановете си.

    Така в съвременните хора се появяват въпросите: „На момента ли съм сега или само фантазирам в главата за бъдещето?”; „Живея ли наистина СЕГА и наслаждавам ли се на този момент?” Тези въпроси могат да бъдат по-вредни и от това да живеем единствено в  главата си, в мисли за бъдещето, защото се поставяме в огромно притоворечие, което ни тегли постоянно в две посоки. Хубаво е да не забравяме, че постоянно се учим и да си позволяваме да живеем, както в миналото, така и в бъдещето. Да фантазираме, понякога да бъдем и негативни, защото това е, което ни прави хора. Но това означава да бъдем ТУК И СЕГА - да се приемаме такива, каквито сме, независимо какви сме според някакви духовни или морални норми. Да се оставим и просто да съзерцаваме уникалното си проявление, което винаги е "тук и сега".

Какво означава да ПРИСЪСТВАМЕ?

    Да присъстваме качествено означава да бъдем осъзнати за това, което ни се случва и да го оставим да потече през нас. Да кажем „Да, ядосан съм!”, „Да, тъжен съм и ще го изживея, без да го потискам или осъждам.” Много често ние отхвърляме емоциите и състоянията, в които сме като си казваме, че не е редно да ги изживяваме. Например, чувстваме се потиснати, но не виждаме причина за това и  смятаме, че след като не знаем причината трябва да го скрием, което моментално ни изважда от момента "тук и сега”. Защото така отхвърляме реалността и ставаме вътрешно разединени. В този случай разделяме чувствата от мислите. Когато, например, пишем на компютъра ние разделяме мислите от тялото, от краката, които изцяло забравяме, докато седим. В днешно време това е неизбежно, за това е нужно да отделяме специално време за центрирането ни и свързването на всичките ни части. Така с нашата лична практика и повишаването на нивото ни на осъзнатост ще можем да бъдем все по цялостни дори в ситуации, в които няма връзка между активностите на мозъка и тялото. 

Например, когато сме седнали в университета или в училище тялото ни е изключено за сметка на мозъка и създаваме едно разделение, което е остава в живота на човека и по-късно. Разделяме интелекта от спорта, тялото от интелекта, чувствата от интелекта, както и тялото от чувствата. Защото ако изразим чувствата си с тялото си ще бъдем неприемливи за обществото. Не сме били научени да живеем „тук и сега” и това ни се отразява на усещането за щастие. Учили са ни да преследваме цели. Например: Като станеш на 18 ще те пускаме на дискотеки. Ставаш на 18, можеш да ходиш на дискотеки, но нямаш пари. Като започнеш да работиш ще можеш да си позволиш да харчиш, но първо завърши университет. И така се насаждат убежденията, че нищо не се случва „тук и сега”, нищо не става просто така.

Йога. Присъствие и единение. 

   Системата на йога е точно такова учение. Всяка практика на йога е за да ни настрои към момента „тук и сега” и вътрешното ни усещане  за цялостност. Самата дума йога означава ЕДИНЕНИЕ. Обединяване на всички наши части, нива и чакри. Свързваме крайниците с дъха и движенията с ума. Придобиваме знание за тялото си и по-добра координация и контрол върху действията. Например, когато гледаме филм тялото ни е статично, но умът е превъзбуден. Емоциите, които изпитваме, гледайки филма, се отразяват на тялото ни и ние неволево стягаме тялото като реагираме на сигналите от ума и напрягаме мускулите. Когато седим в автобуса и мислим за предстоящо събитие или минала случка, тялото ни отново неволево стяга мускули, а това води до напрежение и болки в тялото, които не знаем от къде са се появили. Това е в следствие на разединението на нашите части. За това е добре да отделяме време за такива лични практики от модерен или древен произход, в които да свързваме отделните ни елементи и постепенно ще интегрираме пълното присъствие в живота си.

Как да присъстваме в момента „тук и сега”?

• Съзерцание. Оставяме се просто да усещаме, без да съдим и  даваме оценки. Просто наблюдаваме усещанията си.
• Дишане. Наблюдаваме дъха си и държим фокуса върху него.
• Изследване на сетивните усещания в тялото.
• Йога. Изпълняване на йога пози в съчетание с дишане. Бавни движения с осъзнаване върху усещанията.
• Изразяване на емоции без задръжки, например викане, удряне, плач, смях.
• Визуализация - осъзнато да насочим лъча на въображението си като държим фокуса  в определена картина в ума ни, която ни носи блаженство.
• Прошка - за освобождаване от миналото.
• Приемане на бъдещето и на това, че всичко което ни се случва е за добро и се доверяваме на вселената.
• Правене на любов. Свързвайки се с любимия човек, всички сетива, тялото, умът и емоциите се сливат и се случва усещане за пълно блаженство.
• Споделяне. Разговор с близък човек за истинските неща от живота. Така се настройваме към нашата истина и изкарваме неща от миналото или визията ни за бъдещето в настоящето. Така се синхронизираме с настоящия момент.
•  Пеене. Когато пеем много силно се центрираме в настоящето, защото се включват всички сетива заедно с действие.
• Танцуване. Когато танцуваме активираме всички части от тялото си , ума ни се настройва към ритъма и изцяло спира мисловната дейност.
• Наблюдаване на мислите. Запомнете! Вие не сте мислите си!Повечето неща, които си мислите или предполагате най-често се разминават с реалните факти.
• Фокусиране в настоящето. Да се огледаме около нас и да видим възможностите, които са в настоящата ситуация и да оценим какво имаме, както и да благодарим на живота.
• Да си водим дневник и да записваме идеите и мислите си.
• Преди всяко начинание да се центираме и да отправим точното намерение-какво искаме да постигнем, какво искаме да преживеем и защо извършваме дейността. През целия процес да си припомняме намерението ни и да се синхронизираме с него.
• Да превърнем обичайните или по - специалните дейности в ритуал.

·       
        Да спираме за момент и да се запитаме "Къде съм сега и какво правя?" Когато ходим по улицата можем за няколко минути да присъстваме изцяло в усещанията в стъпалата ни и правилната поза. Когато се храним изцяло да се потопим в сетивата и усещането за вкус в устата си и така аналогично със всички дейности.  И все пак да пребиваваме "тук и сега" не трябва да се превръща в някаква прекалено сериозна цел за нас, която да ни извади от момента. Трябва да знаем, че времето, в което ще сме в пълна осъзнатост още не е настъпило и финал за това няма. Има само път и трябва да му се наслаждаваме. Да си "тук и сега" може да се нарече да бъдем повече в женската енергия, да се оставим да приемаме и получаваме удоволствие и сладост от живота. Мъжката половина от нас е по-скоро ориентирана към бъдещето и действието. Магията на това да сме центрирани в настоящия момент е да бъдем в средата и да се наслаждаваме на този водовъртеж от блаженство, наречен живот.

Георги Ранчев

Йога инструктор и тай-терапевт

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/BlissfulShreya/?ref=aymt_homepage_panel

За смисъла на ДОКОСВАНЕТО в контактата йога и в живота като цяло

 

Твърде често ние подценяваме силата на докосването, усмивката, милата дума, изслушването, искреният комплимент, мъничкият жест на грижа, всички от които имат потенциала да преобърнат живота ни...

Leo Buscaglia

   Физическият контакт притежава сила, която е неоспорима, макар и често да не му отдаваме нужната важност в ежедневието си. То ни носи лекота,  спокойствие, грижа, свързване с другите и любов. Ние постепенно се учим да се доверяваме “да бъдем докосвани”, както и да се осмеляваме „да докосваме”. Усещането за физически контакт ни носи усещане за емоционална и физическа подкрепа и най-важното, държи фокуса ни в настоящия момент, прави ни цялостно присъстващи с човека до нас в момента на докосване. Забележете, че когато се отпуснете в нечия прегръдка с доверие, сякаш за момент всички останали мисли и задачи изчезват. Вие се потапяте в една тиха сърдечна медитация, в която сте изцяло присъстващи. Сърдечната ви чакра може би ще се напълни с топла енергия и самото усещане, че сте свързани с някой друг ще ви донесе усещането за вътрешен мир.

Какъв е смисълът на ДОКОСВАНЕТО в нашия живот?

  Самият допир е ключов за чувството ни за безопасност и присъединеност в света. Кожата е орган на Първа чакра и отговаря на чувството ни за сигурност, оцеляването и нашите основни нужди. Колкото повече ни докосват по приемащ начин, потребността ни от позитивен социален контакт се удовлетворява и това естествено води след себе си до усещане за безопасност и приетост. 

   Ние започваме да получаваме тактилни сигнали още преди раждането си чрез вибрациите на майчиното сърце, които се отразяват на амниотичната течност. Точно тези леки докосвания имат решаваща роля във взаимоотношенията родител-дете още от самото зараждане на живота. Докосването е най-важният канал за комуникация за детето с обгрижващите го. То провокира изграждането на привързаност и може да сигнализира „сигурност”, носещо посланието „Ти си в безопасност. Аз съм тук.” Но може и да сигнализира точно обратното. Ако като деца сме свързали докосването с усещане за „сигурност”, най-вероятно като възрастни няма да имаме проблем да докосваме и да се доверяваме. Но не е такъв случаят ако посланието, което сме впечатали в себе си е за заплаха и тревога. Тогава като възрастни най-вероятно ще избягваме физическия контакт, ще създаваме една предпазна защитна стена между нас и другите, което ще доведе до трудности в изграждането и поддържането на връзките ни.

  

Защо ДОКОСВАНЕТО е изключително важно?

1. Докосването прави агресията излишна. Колкото по-малко човек е бил докосван като дете, толкова повече агресия изразява като възрастен. Агресията е символично средство за свързване, само че с обратен знак. Ако не съм научен да се свързвам по друг начин или дълбоко в себе си свързвам докосването с болка, аз съм неудовлетворен, гневен, неумел и тук идва агресията, която е отчаян апел за докосване с обич. 

 Изследвания върху детското развитие показват, че отсъствието на физически контакт или при физическо малтретиране способността ни за свързване чрез физически контакт е поначало увредена, поради негативните смисли, които влагаме в акта на докосване. Но това е поправимо. С достатъчно грижа и любов към себе си, понякога с помощта на психотерапевт и желание за промяна, се изгражда нов модел за света и старите концепции се трансформират в нови и далеч по-удовлетворяващи.

2. Докосването изгражда ДОВЕРИЕ между хората. Или казано с други думи, помага за свързването на хората и поддържането на връзките помежду им. Физическият контакт активира орбитофронталния кортекс в мозъка, отговорен за усещането за награда и състрадание. Дори обикновеното докосване предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, наричан още хормон на привързаността. По нашата кожа има множество рецептори, които са свързани с нашия емоционален отговор.

3. Докосване в моменти на криза. Физическият контакт и по-скоро „държането в прегръдка” може да осигури усещане за безопасност и комфорт на наш близък, независимо дали е дете или възрастен, когато е в криза. Кризата е момент, в които всички наши защити за момент се срутват и ние се чувстваме малко или много като беззащитни деца, чиито основи са разклатени. Държането в прегръдка е терапевтично средство, чрез което се внушава усещане за стабилност, защото какво по-успокояващо от това да бъдеш буквално държан от друго човешко същество.

4. Социални ползи. Някои автори говорят за „икономически ползи” от докосването, например физическият контакт сигнализира за безопасност и доверие. Най-обикновеното топло докосване успокоява кардиоваскуларния стрес и активира т.н. нервус вагус, за който се твърди че е пряко свързан с емпатичния отговор.

5.  Докосването е свързано с имунния отговор. Физическият контакт наистина може да намали заболяваемостта. Прегръдките подсилват имунната ни система. Нежният натиск, оказван на гръдната кост предизвиква енергиен обмен и активизира Сърдечната ни чакра. Това от своя страна стимулира тимусната жлеза, която регулира и балансира продукцията на бели кръвни телца в тялото, което всъщност ни предпазва от разболяване.

6. Докосването и работният колектив. Физическият контакт създава чувство за свързаност във всеки колектив. Здрависването или прегръдката предизвиква освобождаване на хормона окситоцин, което увеличава шанса комуникацията да се развие приятелски и да се създаде доверие, макар и да не познавате отсрещния човек. Това спомага бизнес срещата да се развие благоприятно за вас. От друга страна докосването между колеги увеличава сплотеността на колектива и мотивацията към общата задача.

7. Докосване и не-сексуална интимност. За съжаление много от нас свързват докосването единствено със сексуалната интимност и любовния партньор. Това поставя бариери и стени между хората и много обърквания по отношение на невербалната комуникация, защото често чисто човешкото докосване може да бъде разтълкувано като сексуален намек. 
Това зависи повече от нашите собствени нагласи и очаквания, но възприемайки докосването по този начин ние се лишаваме от множеството му лечебни ползи. Човешкият контакт има изключително влияние върху нашите емоции, здраве и усещане за свързаност с другите и това далеч надхвърля особеностите на сексуалната интимност.

8. Докосването и обучението. Физическият контакт създава по-добра ангажираност на учениците по отношение на учебния процес. Например, когато учител прецени да потупа ученик по рамото, това окуражава изключително неговата мотивация за учене и постижения най-вече чрез усещането за приетост и валидизация.

9. Докосването и цялостното усещане за щастие. Да бъдеш докоснат и да докоснеш са основни човешки нужди, не случайно много хора се обръщат към професионалисти като масажисти, хиропрактици, и т.н. и по заобиколен начин си набавят това докосване, за което тялото им жадува.

10. Докосването и любовта към живота. Докосването освен с усещането за базово доверие е свързано и със способността ни да отворим сърцето си за любовта без условия и взаимозависимости. Да приемаме себе си и другите през очите на любовта означава да се докоснем до смисъла на самото ни съществуване. 

Защо ДОКОСВАНЕТО е толкова важно в Контактната йога?

  Докосването е основното различие между Контактната и идивидуалната йога практика. Именно чрез физическият контакт практиката ни помага да намерим финия баланс в отношенията си с другите и да преживеем откровено процеса на изграждане на доверие, емпатия и чиста човешка интимност. В нашия йога партньор ние виждаме огледало, физическо присъствие, което ни връща към настоящия момент, но също така и ни потапя дълбоко в самите нас. Контактната йога е изкуство, което ни връща към ценността на присъединяването и споделянето с другите. Практикувайки ние ставаме по-автентични и по-свързани със света около нас. Самото докосване между партньорите в Контактната йога „отваря” като цвете доверието към хората и към живота като цяло.

Практики по Контактна йога може да посетите при мен и Георги Ранчев от 6-ти ноември в Йога студио "Мандала". Всяка неделя от 12:30ч. Очаквайте допълнителна информация за предстоящите събития, които ще бъдат тематични, забавни, креативни и НЕ СА ЗА ИЗПУСКАНЕ! 

Споделете статията ако смятате, че е полезна! Харесайте ни във Фейсбук, за да научите лесно кога и къде ще бъде следващото ни събитие!!! ~https://www.facebook.com/BlissfulShreya/~

Бъдете усмихнати и докосващи!!!

Екатерина

За борбата "на всяка цена" и приемането като израз на любов

„Боже, дай ми сили да приема нещата, които не мога да променя. Дай ми решителност да променя тези, които мога. И мъдростта да правя разлика между двете.”

  Всички сме чували тази тибетска молитва. Има ситуации, които ни предизвикват да извадим от себе си цялата си вътрешна сила, воля и енергия. Да защитаваме хората, които обичаме. Да се борим за истината. Да отстояваме себе си. Да не се отказваме. Това са и моментите, в които се активизира симпатиковата ни нервна система, подаваща сигнали за цялостна мобилизация на тялото за справяне с потенциални опасности. Потенциалните опасности могат да бъдат различни при всеки човек в зависимост от какво ни е страх. За едни това може да бъде нападение от противник, за друг-потенциално унижение, за трети-загубата на любим човек. И няма значение дали опасността е реално застрашаваща или въображаема (без аналог в реалността), се активира стресовата реакция „борба или бягство". Стресът от една страна е жизнено необходим, за да поддържа тонуса и ежедневната ни активност. Но много от нас, загубили баланса между напрежение и отпускане, се намират под непрекъснатото въздействие на стресовите хормони. Много активация без моменти на отпускане. Това наричаме обикновено хроничен стрес. Симпатиковата нервна система е свръхактивна и дори да искаме да си починем и да обърнем процеса ни е много трудно и някак не се получава. Напрежението, вътрешния подтик да направим нещо, да вземем решение, да извършим действие ни завърта в омагьосания кръг на все повече и все повече стрес.

    Но животът ни вкарва и в ситуации, които изискват да оставим нещата да се случват в божествения им ред, да се пуснем по течението и да се предадем. Да активираме парасимпатиковата система, отговорна за отпускането и почивката. И обикновено този тип ситуации ни предизвикват да пуснем това, което вече е било. Да простим. Да приемем себе си, другите и субективната ни реалност такива, каквито са. Да повярваме, че това, което „идва” ще бъде най-доброто за нас. Да приемем, че нещата не винаги се случват, както ни харесва. Да приемем различното мнение, както и решението на другия, с което не сме съгласни. Да се доверим на живота и да позволим на нещо много по-голямо и мъдро от нас да ни води напред. Да позволим на вътрешния мир да ни залее и облекчи. 

Как да разберем в коя от двете ситуации се намираме?

   Да се борим или да се предадем? Как да разберем дали да се опитваме отново и отново или да приемем ситуацията, такава каквато е? Как да разберем дали да мобилизираме цялата си вътрешна сила или да се отпуснем и предадем на безсилието?

 Отговорът може би е различен за всеки. Но е важно да взимаме решенията си и като цяло да живеем от ЛЮБОВ, а не от СТРАХ. Да се борим, да се опитваме на всяка цена и да не се отказваме до крайно физическо и психическо изтощение няма как да е решение от любов. Обичаме ли себе си, че си го причиняваме? Обичаме ли Живота, че не се доверяваме на мъдростта на божествения „тайминг”? Можем ли в състояние на постоянен стрес, придружаващ нашия избор „борба”, да изпитаме чистата, спокойна и безусловна любов?

  Едва ли. На любовта й трябват спокойни води, за да се отрази. А страхът предизвиква бурни течения. Решението „от любов” иска от нас да се запитаме: От любов ли правя това или от страх? Мога ли да се доверя на другите, на ситуацията, на съдбата си и да изчакам? Ако отговорът е „Не” и нещо отвътре ни притиска веднага да предприемем действие, то страхът е този, който решава в този момент.

   Да се научим да взимаме решенията си от сърцето и да изразяваме свободно любовта си е свързано с ДОВЕРИЕТО ни в себе си и в света. А доверието от друга страна е свързано с ТЪРПЕНИЕТО. Да решаваме от любов понякога означава нещата да се случват бавно. Понякога трябва да ПУСНЕМ това, което е било и да се оставим на това, което ИДВА. Да изречем молитва. Да бъдем благодарни. Да се оставим любовта да ни носи по течението си. Така или иначе спокойното и мъдро сърце няма нужда от бързане. То вече има всичко. То е самата любов.

Споделете статията ако ви харесва! И се присъединете към нас във фейсбук тук ~http://www.facebook.com/blissfulcycle/~
Бъдете здрави! Намасте!

Екатерина