Есенен ритрийт за тялото с принципите на аюрведа

      Есента вече не само почука на вратата, но и щедро се разположи на дивана. Телата ни първи усетиха промяната. Застудяването  и очакването на слънчевите лъчи в следобедните часове. Вятърът, който започна да изсушава кожата ни и промяната в цветовата палитра наоколо. Красивата и леко меланхолична есен вече е тук!

    Едно от най-характерните неща за аюрведа е нейният холистичен подход към здравето. Човекът се разглежда като едно цяло, а здравето и болестите са просто вторичен продукт на всички останали аспекти от живота като хранене, нагласа към живота, социални контакти, работа и т.н. Затова аюрведа съветва да се грижим за всички области на живота, за да поддържаме вътрешния си баланс по един цялостен начин. Аюрведа също така ни помага да поддържаме здравето си като използваме природните средства и най-вече като наблегнем на превенцията, на поддържането на доброто здраве в ежедневието си, за да не се стига до дисбаланс и съответно до болест. Един от начините да се погрижим за тялото си е като следваме сезонните промени и съветите спрямо тях, които тази древна наука за здравето предлага. Чрез тях ще балансираме себе си в хармония с промените на природните цикли.

    За разлика от летните месеци, в които климатът е повече в съответствие с Пита доша (Огън) и спокойно се наслаждавахме на повече сурови храни като салати и плодове, без да натоварваме храносмилането си прекалено, през есента  принципът на Пита започва постепенно да стихва. Нуждите на тялото се променят и то има нужда от повече готвени храни и топли супи. Природата  помага за балансиране на нуждите на тялото и каквото земята ражда през есента е идеално за прием, за да възстановим хармонията на тялото отвътре.

     Есента се асоциира с Вата доша в аюрведа традицията, което означава, че присъствието нейните елементи - въздух и пространство започват забележимо да се увеличават не само около нас, но и вътре в нас. Независимо каква е нашата доша (Пита, Вата или Кафа), всеки елемент може да бъде изваден от баланс от промяната в сезона, начина на живот, диетата, различни стресови събития и т.н. Така че балансирането на Вата е полезна практика за всички доши при смяната на сезоните. Някой от симптомите, които сигнализират, че нашата Вата се нуждае от балансиращи техники:

• ·         Физически симптоми: запек, образуване на газове или подут корем; умора; схващания, болка в ставите (т.н. пукания на ставите), болки в тялото; сухота на лигавиците (очи, нос, също така кожа), лиспа на апетит, прекалено движение (прекалено мислене, жестикулиране или нервни движения с крайниците);

• ·   Ментални и емоционални симптоми: нервност; нестабилност; тревожност; чувство за замаяност и отнесеност;  невъзможност за концентрация или за завършване на определена задача; нетърпеливост и превъзбуденост; безсъние; чувствителност към студ; прекалено говорене, например забравяте какво ви е довело до това, което в момента говорите и др.

Балансиране на диетата

     Есента, според аюрведа, не е сезонът на суровата храна като салати и прясно изцедени сокове. За да успокоим Вата доша в тялото ни, трябва да започнем деня си със заземяваща закуска от зърнени храни, например овесени ядки, лимец, киноа. Готвенето с гхи или пречистено масло е препоръчително през този сезон. Характерно за Вата е, че те се хранят хаотично, затова за да върнем нейният баланс в себе си е добре да опитаме да хапваме по едно и също време на деня. Трябва да слагаме на масата си всички сезонни продукти, които са характерни за нашия регион, например картофи, моркови, зеле, зелен боб, тиква и други, и да приготвяме от тях вкусни топли яхнии и ястия. Природата ни предлага много натурални лекарства, които растат в земята.

Какво да правим?

• ·        Топла и мазна сготвена храна (яхнии, супи, варива, каши);
• ·        Повече кисели и сладки вкусове;
• ·        Хранене в спокойна обстановка;
• ·        Прием на топла вода през деня;
• ·        Задушени ястия вместо пържени;
• ·        Спане през деня за половин-един час;
• ·        Избягване на прекалени стимули (телевизия, компютри и т.н.);

Балансиране с джинджифилов чай

    Само една от множеството ползи на чая от джинджифил е неговия силно сгряващ тялото детокс ефект. Той подобрява функциите на цялата храносмилателна система.  Обелете няколко резенчета пресен джинджифил и го залейте с вряла вода. Оставете 15 минути да се запари, след което можете да го пиете на малки глътки през деня (препоръчително до 16ч. следобед), както и да направите тази прекрасна стопляща напитка за цялото си семейство. Чаят е подходящ при болки в гърлото и хрема, както и за затопляне при простуда. Подсилете лечебния ефект като добавите лимонов сок, парче лимон и мед по желание, но едва когато чаят е станал хладък, за да запазите полезните свойства на меда. 

Балансиране чрез масла

    Много важно през есента е хидратирането на тялото с масла. Въздухът става все по-сух и студен и кожата изсъхва и започва да се лющи. Тя се нуждае от бърза хидратация и много бързо ще абсорбира маслата. Някой хора предпочитат да се намажат с масло около час преди къпане, докато други с по-суха кожа (като хората с Вата доша) може би ще е по-добре да се намажат с олио след като вземат душ, защото тяхната кожа има нужда от екстремна хидратация. Сусамовото, бадемовото масло, както и зехтинът се препоръчват през този сезон. Кокосовото масло в неговите множество приложения също е препоръчително.

Балансиране чрез цветовете

   Според аюрведа носенето на определени цветове възвръща баланса в тялото. Всичко в света  е енергия, която вибрира и има различни цветове. Така през сезона на есента трябва да се балансираме като избягваме носенето на черно, кафяво и сиво. И вместо това да наблегнем на затоплящите, наситени цветове като златно, жълто, оранжево или червено. Или с всички цветове, с които самата есен ни очарова!

Балансиране чрез звуци

   За разлика от летните месеци, когато се наслаждавахме и успокоявахме със звуците на вълните в морето или тези на реката в планината, то през есента трябва да се наслаждаваме на повече заземяващи успокояващи тонове. Например, класическа музика или успокояваща медитативна музика и като цяло меки, нежни хармонични звуци. Един прекрасен вариант е да отидете в гората ако имате възможност и да послушате звуците, които природата създава!

Балансиране чрез ароматерапия

    Аромати като босилек, канела, цитруси, лавандула, ванилия, бор, градински чай ще помогнат за балансирането на Вата през захлаждащата есен. Също така се препоръчват ароматите на мускус, камфор и сандалово дърво. Можете да поставите маслата в ароматизираща лампа, да си направите спрей като добавите етерични масла към вода в пулверизатор или в зависимост от вида масло да го поставите на пулсовите точки по тялото.

Балансиране чрез упражнения

     Според Аюрведа през есента трябва да намалим интензивността на нашите тренировки и упражнения. Това е най-подходящият сезон да се върнем отново към йога упражненията, да практикуваме пранаяма дихателни упражнения, да прекарваме повече време в медитация и саморефлексия, както и да си правим успокояващи разходки сред природата, не само през деня, но и вечер на лунна светлина. Препоръчва се изпълнението на бавен и ритмичен Сурия Намаскар (Поздрав към слънцето), както и практикуването на контактна йога.  Контактната йога има освен редица физически ползи за тялото, и прекрасен заземяващ ефект. Чрез нея нежно развиваме доверието си, учим се да се свързваме с другите, с енергията на природата и да се наслаждаваме на процеса.

      През есента Пита доша (огънят) все още е завишена в тялото, това е причината да сме чувствителни към застудяването и да го усещаме по-интензивно, отколкото всъщност показват градусите навън. Имайки предвид този момент е добре винаги да имаме в себе си нещо топло и сгряващо като топла жилетка или шал. Силно препоръчителни през есента освен разходките на природа и готвенето на домашна питателна храна, са топлите прегръдки и усмивки, които да подаряваме на себе си и на другите. За една красива уютна есен! 

Екатерина Кьосева

Психолог

ekaterinakioseva@gmail.com

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/ 

Източници:

1. Маникантан, Д-р Н. (2012). Въведение в аюрведа. Комплексът ум-тяло. С. Shankara Europe

2.http://blog.ayurvedapura.com/?page_id=262

3.https://www.banyanbotanicals.com/info/blog-the-banyan-insight/details/balancing-vata-during-the-fall-season/

4.http://www.mindbodygreen.com/0-3290/3-Ayurveda-Tips-to-Settle-in-for-Autumn.html

За влюбването, връзките и механизмът на проекция

    
  
    За да се превърнем в зрели човешки същества, трябва да преминем през огъня на любовта. За да станем възрастни, първо трябва да осъзнаем, че – що се отнася до сърцето – често сме все още деца, изпратени в широкия свят, за да грешат и да се препъват във връзките си, учейки се по трудния начин.

   Когато те споходи любовта, когато навлезе в сърцето ти и те завладее изцяло, ти си получил съкровище, което ще остане с теб завинаги. За момент, който може да трае само миг или може би вечност, ти ставаш цялостен, завършен, удовлетворен. Ти си Видян. Така започва любовта. С копнеж, надежди и с очакването, че най-сетне сме намерили Другия, който ще ни излекува, ще ни допълни, ще направи живота ни по-смислен и красив. Надеждата, че намерим ли сродната си душа всичко в любовта от само себе си ще се подреди. Но става ли така в действителност?

    Безметежното щастие от първите моменти на влюбването всъщност съставлява изживяването на фантазията ни за пълно сливане с един бленуван Друг. Сливане, което на клетъчно ниво сме запомнили от вътреутробния си период и все още копнеем да изживеем отново и в зряла възраст. Метафорично това е копнежът за възвръщане на усещането за изчезване на границите с Другия и Единство като това, което вече сме изживели в корема на майка си, както и в първите месеци след раждането си в света.

    Едно от често срещаните недоразумения в момента на образуване на двойката, според Жак Саломе, е неосъществимото вярване, че това регресивно желание за връщане може да бъде задоволено.

 Какво всъщност е проекцията?

    Проекцията е  един от защитните механизми, подробно описани от Ана Фройд в „Егото и защитните механизми”. Защитните механизми най-общо представляват техники, до които индивидът, без да осъзнава, прибягва в неудобни и конфликтни ситуации като те целят избягването на вторичната болка. Така в опитът си да избегне отправянето на обвинение към себе си или да изпита себеунижение или срам, индивидът прехвърля собствените си недостатъци или неморални постъпки върху околните и страстно ги осъжда за това. При проекцията индивидът не признава пред себе си отрицателните черти на характера си, физически и други недостатъци, като едновременно с това ги приписва на други обекти. Проекцията е един от неизбежните защитни механизми, характерни  за интимните връзки от самото им начало. Силата на проекцията лежи именно в нашата неспособност да я осъзнаем. Като несъзнаван защитен механизъм, много често ние сме слепи за нейните маневри и нямаме представа за играта на несъзнаваното ни, в която често се оплитаме.

Проекцията във връзките

     Ние не се влюбваме в който и да е. И тук не става дума за външния вид, нито социалното положение. От значение "тук и сега" дали ще се влюбим или не е дали човекът, който сме харесали на пръв поглед ще успее да хване, удържи и отрази нашата проекция. Или с други думи, дали ще се съгласи да играе ролята, която ни е нужна. Механизмът на този договор се осъществява напълно несъзнавано. Не случайно в момент на криза разбираме, че отдавна играем роля (под влияние на проекцията на партньора ни), без дори да сме подозирали за това. Един от начините да разберем дали сме в капана на проекция е усещането за „без изход”, т.е. усещането, че нямаме верен ход, сякаш сме блокирани в определена ситуация във взаимоотношенията с партньора ни.

Ако има един централен закон на психиката, той е, че това, което е несъзнавано, ще бъде проецирано.

Джеймс Холис

   Проекцията се случва, защото нашата психика се състои от множество отцепени парченца енергия (комплекси, архетипи и т.н.), които са несъзнавани и винаги в готовност за проециране навън. Така всеки човек, в който се влюбваме в живота ни всъщност отразява нашата собствена фантазия (за Магическия друг, според Холис) и всъщност, не е погрешно да се каже, че ние се свързваме с Другия, влюбвайки се в себе си. Постепенно Другият започва да ни показва една непозната и не особено приятна  страна от нас самите и по този начин ни помага да съединим парченцата енергия и да станем по-цялостни. И това не се случва чрез силата на любовта или захаросаната романтика, а с помощта на конфликта, т.е. чрез всичко онова, което ни дразни и вбесява в другия, чрез страховете, които се активират в нас. Ако ме вбесява неговата разхвърляност, може би в момента виждам едно непризнато парченце от мен самата. Ако се страхувам да не бъда изоставена или ревнувам, може би това е информация за моите комплекси, които веднъж активирани, имам шанса да разреша.

     По отношение на процеса на проекция Жак Саломе казва, че понякога търсим не човек, който да задоволи очакванията ни или да им откликне положително, а партньор, който да изяви точно определени отрицателни качества, към които изпитваме несъзнателно влечение. По този начин другият бива избран и обичан, за да смекчи като поеме лошата представа, която обичащият има за себе си. Така човек, който усеща малко или много някакъв недостатък в себе си се чувства облекчен да намери друг, чиито подобен недостатък е по-видим. Така той ще може докато трае връзката да поддържа и заедно с това да осъжда точно този отрицателен аспект.

Да поправим връзката със себе си

      Не е възможно да имаме съзнателна връзка с Другия, когато връзката ни със самите себе си е дълбоко наранена. Защото всичко, което не знаем за себе си, всички тайни фантазии да се излекуваме от раните, произлизащи от нашата култура, семейство или в следствие на различни травматични събития прехвърляме върху нашия любим човек.

Всички комплекси, които съм придобил в живота си на тази земя, ще трябва ти да изстрадаш вместо мен. Как мога да ти причиня такова нещо и в същото време да твърдя, че те обичам? Как можеш ти да ми причиниш такова нещо и в същото време да твърдиш, че ме обичаш?

Джеймс Холис

        

     Изисква се голяма смелост да си зададем въпроса „Какво искам от този Друг, което аз не искам да направя за себе си?” Когато една връзка не е задвижвана от потребността, а от обичта към Другия като Друг, тогава ние сме наистина способни да се видим истински, да бъдем себе си и да се свържем, такива каквито сме. Когато се освободим от проекциите си, тогава сме свободни да обичаме със сърцето си, без условията на егото. Осъзнаванията тук много често са трудни и болезнени и изискват от нас да приберем проектираните си навън части обратно в себе си. Да си зададем въпроси като: 

• Това парченце от мен ли е или не? 
• По какъв начин това се свързва с мен? 
• Прилича ли това (качество, ситуация) на някой важен Друг в моя живот? 
• Предизвиква ли емоции, които са свързани с човек или събитие в моето минало, когато не съм можел да изразя своята емоция? 

     Първото и най-важно нещо е да се осмелим да си зададем въпроси, с които да върнем отговорността и контролът върху емоциите си в себе си, а не да стоварваме отговорността за тях върху Другия. След това трябва да се осмелим да погледнем какво стои под проекцията, т.е. кое е това нещо, което не исках да си призная. Дори само осъзнаването на проекцията води до прекъсване на нейната власт над нас, тъй като когато нещо е в полето на съзнанието вече разполагаме със съзнателния контрол какво да правим с него, какво да предприемем и т.н. Този процес е нужен, за да имаме възможността да станем цялостни и по-осъзнати, да изградим удовлетворяваща и най-вече връзка, в която не натоварваме партньора си с нашата недовършена психологична работа.

Какво можем да направим?

   Първото нещо е да примем, че всички влизаме в капана на този защитен механизъм, т.е. всички проецираме. Той има защитна функция, а именно да ни предпази от факти, които биха наранили егото ни. Затова не обвинявайте себе си или своя партньор ако забележите процеса в неговото поведение. Най-вероятно той също не е наясно, че използва тази защита и ако директно му я посочите само ще се почувства още по-уязвим и това повече ще разстрои комуникацията ви. Колкото повече повишавате осъзнатостта си за този процес и за това, че във връзката ви неизбежно ще има моменти, в които тя ще се случва, толкова по-голяма е възможността да използвате проекцията като възможност за повишаване осъзнатостта си, качеството на емоционалното си свързване с Другия и като цяло за личностното си израстване. Когато мислим за стратегии за справяне с механизма на проекция във връзките трябва да обмислим както ситуацията, в която ние проецираме нашия несъзнаван материал върху партньора ни, така и тази, в която партньорът ни проецира върху нас.

Когато ние проецираме?

    Ако усетите, че обвинявате вашия партньор за чувствата, които изпитвате, за нещата, които мислите, казвате или правите, най-вероятно проецирате собствените си разпиляни „парченца” върху него. Много често интензивността на емоцията, която изпитвате в момента ще е доста завишена и неадекватна на ситуацията и ше изпитате много силен импулс да обвините партньора си, както и подробно да му разясните защо и как точно той е виновен. Като противодействие на този процес може да ползвате някоя от следните стратегии:

·        Вгледайте се в себе си. Всеки път, когато усетите провокация в комуникацията със своя партньор, поемете си дъх и се опитайте да погледнете в себе си и да видите дали има една частичка у вас, която много напомня на това, което ви дразни в партньора ви в момента. Ако сте достатъчно честни със себе си, най-вероятно ще видите липсващото непризнато парченце. Съединете го със себе си. Приемете, че в някаква степен и вие притежавате това дразнещо качество и постепенно емоционалната ви реакция спрямо него ще намалее и спре. Ще станете по-приемащи към партньора си.

·        Когато сте "на ръба" на емоционалния изблик. Избегнете да отговаряте или да правите нещо веднага след като сте усетили емоционалната вълна да се надига във вас, докато не усетите, че сте способни да споделите как се чувствате без осъждане. Липсата на моментална реакция вероятно ще ви причини дискомфорт. Опитайте се да дишате дълбоко, докато не се успокоите. Трябва да знаете, че колкото по-силен е импулсът ви да промените или да обвините партньора си, толкова по-болезнено е емоционалното парченце, което сте отрекли в себе си. Останете в настоящето "тук и сега", останете с емоциите си и опитайте да се дистанцирате от осъждащите мисли.

·        Влияние на стреса.  Колкото повече стрес и напрежение имате в ежедневието си, толкова по-малък е емоционалният ви ресурс за справяне с напрегнати ситуации и вероятността да използвате проекцията или друг защитен механизъм, за да се предпазите е много по-голяма.

Когато вашият партньор проецира?

     Когато усетите, че вашият партньор проецира върху вас, най-вероятно ще усетите, че сте притиснати в ситуация, която не усещате, че е свързана с вас; че нямате изход и сякаш сте хванати в (психологически) капан. И това наистина е така. Може би ще забележите, че сте обвинени в нещо, което е характерно по-скоро за вашия партньор, отколкото за вас. Това ще изглежда малко като преобръщане на реалността и може би ще ви подразни или шокира. Най-вероятно ще започнете да се защитавате и да доказвате, че сте невинни. Най-доброто нещо, което можете да направите в тази ситуация обаче е:

·        Оттеглете се от сцената с уважение, например, с думите „Не усещам това да се отнася за мен”  и запазете спокойствието си, макар и да е неприятно да ви обвиняват за нещо, което не е свързано с вас.

·        Не се обяснявайте, не се защитавайте, не спорете, не поучавайте, не анализирайте, не критикувайте. Ако го направите, партньорът ви ще ви въвлече в своя сюжет. Опитайте да избегнете да се оплетете в тази игра. Можете да изразите емпатия или да зададете въпроси като „Чувствал ли си се така и преди?”, „Виждам, че нещо наистина те разтърси и аз съм тук за теб.”, но не се въвличайте в нещо, което не е ваша психологическа работа.

Много е важно никога да не очакваш, че някой друг е длъжен да те направи щастлив. Много ли са нещата, които би желал да промениш у партньора си? Този, който си избрал, защото ти си го избрал, има нещо, на което да те научи. 

Лиз Бурбо

Понякога е трудно да стигнеш сам до някои важни осъзнавания, които

биха разплели възела на настоящите конфликти и проблеми. В тези

случаи много полезно е да потърсим обективна обратна връзка от

приятел или от някой, който не е емоционално въвлечен, с чиято

помощ малко или много да подредим настоящата си ситуация. Когатo

сте изпробвали всички възможни начини да се справите с проблем във взаимоотношенията ви, но той упорито не се разрешава във времето, може би е моментът да потърсите консултация с психолог или терапевт. Отговорността за щастието ви е във вашите ръце СЕГА. Всяко действие или бездействие ви води точно там, където имате нужда да бъдете. Събитията, ситуациите и

хората идват в живота ни като учители, които ни помагат да израстваме като ни провокират към промяна. Нека приемем уроците им като ДАР!

Екатерина Кьосева,

Психолог

ekaterinakioseva@gmail.com

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/ 

Литература:

1. Ананд, М. (2016). Любов, секс, пробуждане. С. Кибеа
2. Букай, Х. (2009). Да продължа без теб. С. Хермес
3. Бурбо. Л. (2007). Слушай своето тяло. С. Лик
4. Саломе, Ж. (2000). Аз+Ти=Ние?. С. Колибри
5. Холис, Р. (2015). Райският проект. С. Леге Артис
6. Фройд, А. (2000). Егото и защитните механизми. С. Лик
7. http://www.pathwaytohappiness.com/relationship_matrix.htm
8. https://www.psychologytoday.com/blog/maybe-its-just-me/201012/dont-project-your-feelings-inadequacy-others

Как да подобрим комуникацията си в група? Фази на груповия процес и какво да правим на практика.

      Наскоро прочетох един цитат с неизвестен автор, който горе-долу гласеше така „Внимавай за думите, които казваш. Веднъж изречени, те не могат да бъдат забравени, единствено могат да бъдат простени...“. Това ме накара да се замисля доколко аз самата преценявам внимателно думите си и значението, което влагам в тях във всеки един момент, както и тяхната по-голяма или по-малка уместност. Комуникацията е необходимост и неизбежност. Например, ние комуникираме дори сами със себе си в т.н. вътрешен диалог, обясняваме си абсолютно всичко случващо се с думи. Общуването е необходимо, за да могат хората да обменят идеи, чувства, нагласи, оценки и обратна връзка в процеса на съвместната си дейност. И не само, дори и привидният отказ от комуникация чрез мълчание или избягване, отново е комуникационен жест. В този смисъл не е възможно да не се комуникира.

     Комуникацията е могъщо средство за свързване между хората, но в някои случаи може да се превърне в източник на недоразумения, неразбиране, несъгласия и конфликти. Умението да общуваме не само вербално, но и невербално може да се повиши по много начини, например по-голямо себеопознаване, повишаване на уменията за изслушване, ясно изразяване на идеите, емпатия, сътрудничество, за която цел са създадени тренинговите групи. От друга страна, във всяка терапевтична група или такава за личностно развитие, независимо от направлението, се случват процеси, в които основен източник на корективно-формиращо въздействие е именно интензивното общуване между груповите членове, което включва активна комуникация, социално взаимодействие и възприемане на другия.

Защо комуникацията е толкова важна?

     Най-общо може да се каже, че комуникацията е феномен, чрез който човека се вгражда в обществото, формирайки социални нагласи, мнения, настроения, оценки. От друга страна, човек комуникира чрез самата комуникация, т.е. всичко в човека е комуникация, както вече споменах,  дори и неговото мълчание. Функцията на вербалната комуникация е да  информира, давайки или търсейки оценка, но и да подтиква за извършване на определени действия. Вербалното съобщение може да бъде директно, напътстващо, заповедническо, както и да се различава спрямо интонацията, тембъра, силата на гласа и самата емоция, вложена или не във вербалното изказване.

  Посланието - поглед отвъд думите.

   В комуникацията от особено важно значение всъщност е посланието, което изразява интенциите на участниците. То може да бъде изразено с думи или без думи, с жест, с поглед, с усмивка, докосване и винаги е предназначено да бъде разбрано от другия. Посланието винаги има контекст, който в повечето случаи остава неосъзнат от участниците. Контекстът има много значения, което прави разбирането безкрайно сложно, например думите и действията получават различен смисъл в различните видове контекст. В този ред всяко неразбиране е свързано с контекста, който често се явява като бариера. Могат да се обособят времево-пространствени бариери, каквито могат да бъдат уличният шум, голямото разстояние, затъмненото пространство, избледнелият спомен. А също и ментални такива като вярванията на участниците в комуникацията, мненията, нагласите, преживяванията, традициите, предрасъдъците и много други.

     Понякога това, което казваме  с думи не съответства на посланието, изразено без думи. В тези случаи невербалното послание се приема за по-истинското, за по-вярното. Причината за това е, че посланията се разменят на несъзнателно равнище, т.е. тяхното възприемане, както и чувствата, които предизвикват не се осъзнават. Вербалните и невербалните послания образуват цялости и когато искаме да премълчим истината се появява противоречие между двата вида комуникация и това на практика издава.

  Защо трябва да се подобри разбирането в групата?

  Думите са източникът на енергия и активация в груповото взаимодействие. Дори, когато комуникираме невербално, ние си „превеждаме“ видяното в думи, в мисли, впечатления, образи. В груповата среда думите трябва да бъдат конкретни и ясни в значението си, а не абстрактни, защото неяснотата би затруднила значително разбирането. Има ситуации, при които вербалната комуникация между груповите членове е затруднена. Например:

•  Когато един участник говори твърде много и заема прекалено много от груповото пространство за себе си, доверието като цяло в групата спада, т.е. това оказва негативно влияние на комуникационния процес;

•      Когато нито един участник не говори и няма уставен график чий ред е в конкретния момент се създава объркване, което усложнява комуникацията;

•          Надпреварата кой да говори не винаги е с негативен знак, може да изразява ентусиазъм за споделяне и включване в разговора;

     Подобряването на вербалната комуникация и по същество разбирането в групата се осъществява най-вече с деликатната намеса и подкрепа на водещия, чиято задача е да следи груповата динамика и да преценява необходимостта на своята намеса с оглед на груповата необходимост. Наблюдаването за невербални съобщения или знаци, показващи, че някои членове на групата имат нужда от повече информация по конкретен въпрос или, че съобщенията не са достатъчно ясни. Такива сигнални ситуации, изискващи вниманието са:

•       Ситуации, в които някои членове на групата изглеждат сякаш се колебаят дали да зададат въпрос, търсейки уточняване;

•      Когато някой има озадачен поглед или се накланя напред, за да чуе по-добре вербалното съобщение, вероятно не ви е разбрал добре;

•       Ситуации, в които някой е притеснен да се конфронтира с вас директно, може да използва вербалната стратегия „смяна на темата“;

•       Когато някой избягва погледа ви и се държи сякаш е отегчен и много други;

     За подобряване на вербалната комуникация се препоръчва внимателен подбор на думите, както и да се избягват думи, които биха предизвикали силни емоции у другите членове или, които имат негативен преносен смисъл, например етикирането с думи, които могат да се изтълкуват двузначно, може да накара групата да спре да слуша и интересът към комуникацията да намалее. Дори казани по шеговит начин думи със силно емоционално съдържание отвличат вниманието от същността на вербалното съобщение. Задължително трябва да се свързват вербалните съобщения с коментарите на другите. Всичко това наистина изисква от нас да отделяме сериозно внимание на цялостния контекст и на много детайли относно вербалното и невербалното комуникационно поведение на всеки един участник в групата. Според много автори първата група, в която се учим да общуваме, това е семейството и на по-късен етап сме склонни да използваме комуникационни стратегии , заучени именно там. Много често те или не са достатъчно добри, или са погрешни. За тази цел се създават тренинги и групи за личен опит. 

 Кои са фазите на груповия процес в условия на интензивно общуване?

- Фаза на ориентирането, в която всеки учaстник има определени очаквания за тренинга и привнася своя опит от предишни ситуации на групово общуване. Характерно е амбивалентното отношение на участниците, доминират потребностите от защита и принадлежност към групата. Преодоляването на несигурността често става чрез прекомерен контрол над собственото поведение. Често ползвани са техниките за себепрезентация, които целят повишаване на собствения социален статус и престиж. Повечето участници не са особено активни, изчакват и проявяват защитно поведение. Постепенно настъпва разбирателство по отношение на груповата задача. Постепенно се осъществява  разгръщане на индивидуалността на участниците. Тази фаза се характеризира най-общо с ориентиране в груповите норми, приетото поведение в  групата.

- Фаза на сблъсъка, за която са характерни готовността за експериментиране на участниците, за проява на лично отношение, изоставяне на нереалната презентация на себе си и показване на привички от всекидневното поведение. Проблемите на авторитета стават основни (поставя се под въпрос компетентността на ръководителя и ефективността на метода). Осъществяват се динамични промени в групата, т.е. разпределяне по роли (лидери, аутсайдери). Формират се съюзи и подгрупи. Появяват се различни форми на съпротива (защитни мехнизми). Характерен е втрешно-груповият конфликт (агресивни реакции, поляризация на груповото мнение и др.). Участниците показват чрез езиков и невербален израз своите чувства на неудовлетвореност.

- Фаза на съгласието, през която се осъществява промяна на общия емоционален фон, засилва се себеуважението и уважението към партньорите, а комуникацията става все по-открита, желанията и потребностите се представят по-автентично. Нараства толерантността към отклоняващото се поведение, но от друга страна потребността от сътрудничество е водеща. Засилва се споделянето на положителни чувства. Оказва се неосъзнат натиск да не се засягат нежелани теми и враждебни чувства. Някак груповият мир се усеща изкуствен и заинтересоваността спада. Увеличава се междуличностната дистанция, но като цяло преобладава съгласието и сътрудничеството.

- Фаза на интеграцията, която се характеризира с ефективност в изпълнението на груповата задача. В тази фаза личните потребности и изискванията на задачата са интегрирани, а групата съзнателно приема ограниченията, стандартите и правилата. Тук груповата задача е най-тясно интегрирана с междуличностните отношения.

  Как може да се подобри комуникацията  на практика?

 Съответствието между интрапсихичните феномени (мисли и чувства) и тяхната екстернализация или изявата им в контакта с околните изисква познаване и осмисляне на процеса, при който вътрешната психична реалност преминава във реалността на междуличностните отношения. Информацията за емоционалното ни отношение, която даваме на другите и получаваме от тях протича по вербалния и невербален канал за комуникация. Но докато вербалният канал се подава много лесно на самоконтрол и манипулация, то за невербалният е характерна спонтанна естественост.

     Съществуват голям брой техники за подобряване на комуникационните умения, които могат успешно да се приложат в група независимо от характера на тренинга или теоретичната рамка. Примерни техники са:

ü Техника „Изобразяване на различните емоционални състояния“: всеки от участниците си избира листче, на което е описано някакво чувство и задачата му е да го представи пред останалите само с езика на тялото си;

ü   Техника „Изобразяване на понятие“: групата се разделя на две подгрупи, всяка от които измисля някакво понятие, което се съобщава само на един член на другата група. Той трябва да го изиграе пред другите под формата на пантомима;

ü  Техника „Молекула“: групата образува кръг като отделните участници плътно се обгръщат един друг. Вън от кръга остава само един участник, който трябва да опита да пробие кръга и да се включи в него. Накрая има обсъждане;

   Емпатията – вълшебното ключе на добрата комуникация.

  Добрата комуникация изисква не само да умеем да използваме добре и на място думите и да излъчваме правилните сигнали, но и умението да чуем, изслушаме, приемем думите, сигналите на включените в комуникацията. Не просто да чуваме или да слушаме, а да слушаме с емпатия. Емпатията е разбиране и уважение на това, което другите споделят и преживяват, тя се появява там, където изчезват всички предрасъдъци, предположения, част от т.н. бариери, които по-горе споменах. Емпатията изисква присъствие, т.е. да обърнем цялото си внимание към посланието, което ни изпраща другият човек. Това ще рече, да му дадем времето и пространството, които са му нужни, за да се изрази и да се почувства изслушан и разбран. В този смисъл е добре да се разграничава емпатията от симпатията, която отразява съпреживяване на чувствата.

  Емпатията включва в себе си способността ни да се вслушаме в наблюденията, чувствата, нуждите и молбите на другите и след като открием тези елементи в комуникацията евентуално да разкажем какво сме разбрали, но парафразирайки. Когато сме разбрали правилно посланието на другия парафразирането ни ще го убеди в това, а когато не сме, той има възможността да ни поправи. От друга страна, по този начин другият има възможност да премисли и да вникне по-дълбоко в собствените си думи. Когато задържаме вниманието си върху това, което казват другите, ние им даваме възможността да иразят и изследват себе си на по-дълбоко ниво, да стигнат до своите по-дълбоки чувства. Когато партньорът ни е получил достатъчно емпатия, потокът му от думи се изчерпва и той видимо се успокоява, чувства се облекчен. Но истината е, че за да дадем емпатия на другите, първо трябва да я дадем на самите себе си. В тези случаи е необходимо да се вслушаме в себе си със същото внимание и присъствие, с което се вслушваме в другите.

     Емпатията е разбиране и уважение на това, което хората срещу нас преживяват. Понякога вместо да изразим емпатия сме склонни да даваме съвети, да успокояваме или да споделяме собствените си мисли и чувства. Емпатията изиксва от нас да изпразним умовете си и единствено да присъстваме, изслушвайки другия.

     В статията разгледах важни, според мен, опорни точки по темата за вербалната и невербалната комуникация в група, която тема е изключително обширна и пространна. Комуникацията сама по себе си е тема, която никога не може да се изчерпи и винаги може да се каже нещо повече, най-малко като резултат от още един акт на комуникация. За мен бе изключително важно да включа закономерните фази на общуването, които се проявяват в груповата динамика и не на последно място да подчертая, че изграждането на уменията да говорим, разчитаме сигналите и слушаме не са достатъчни ако липсват елементите на емпатияното присъствие, без което няма да успеем да постигнем автентичност към себе си и другите. А не е ли това една от важните цели на всяка една група, именно приемането на себе си и другите?

Екатерина Кьосева,

Психолог

ekaterinakioseva@gmail.com

Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора! 

Харесайте страницата ни във Facebook: https://www.facebook.com/blissfulcycle/ 

·        Литература:

1.     1. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. С., УИ „Св. Климент Охридски
2. Алексиева, С. (2006). Бизнес комуникации. С., НБУ
3.  Дени, Р. (2006). Печеливши комуникации. С., СофтПрес
4.  Игнатов, М. (1990). Интензивно общуване и личностна промяна. С., Издателство на българска академия на науките
5. Кръстева, А. (2005). Тренинг за общуване в екип. Велико Търново, УИ „Св. Св. Кирил и Методий“
6.  Пенчева, Е. (1995). Методи за работа в малка група. С., УИ „Св. Кл. Охридски“
7.  Розенберг, М. (2007). Общуване без агресия. С., Кръгозор
8.  Стаматов, Р., Минчев, Б.(2005). Психология на човека. Пловдив., Хермес
9.   Йорданов, Н. ((2006). Психология на комуникацията. С. Военно издателство
10. http://global.oup.com/us/companion.websites/9780195183436/about/samplechapters/CHAP02.pdf