Хората с личностово разстройство имат трудности както в личния си, така и в професионалния си живот. Най-общо те се характеризират с неадаптивни стратегии на справяне с житейските ситуации, водещи след себе си до неудовлетвореност, дисфункционални връзки и депресия. Има няколко типа личностови разстройства, всеки един от които с различен клъстър от симптоми. Личностовите разстройства се повлияват успешно със средствата на психотерапията. От изключителна важност е желанието на клиента да се развива, прoменя и да погледне житейската си ситуация от нова перспектива.
Повече от ясно е, че живеем в един
символично нарцистичен свят. Социални медии, Инстаграм, десетки селфи-та в
смартфона ни и т.н. Всеки знае легендата за Нарцис, нали? Но къде е границата
между патологията и нормата що се отнася до собственото ни самолюбие? И дали
около нас не се навърта някой, който изцежда силите и самооценката ни, без да
подозираме за сянката на нарцисизма?
Нека започнем отдалече.
Всеки човек от време на време проявява в
една или друга степен егоистични черти или се концентрира твърде много върху
себе си и собствените си нужди и желания. Но при някои от нас тези черти са
определящи и имат силно негативно влияние върху всяка една сфера от живота. В
тези случаи говорим за Нарцистично личностово разстройство.
Хората с Нарцистично личностово
разстройство имат разстроено усещане за собствения Аз. То включва усещането за
„грандиозност”, което не е подплатено с реални факти, както и преувеличено
мнение за собствените позитивни качества
и способности. Въпреки че много от тези хора са привлекателни, високо
интелигентни или изключително надарени в определена сфера, нарцистичната
личност обикновено е много чувствителна към критиката на останалите, дори и
поднесена с изразена мекота и доброжелателност. Обикновено реагират с гняв,
отхвърляне, както и с язвителни коментари, целящи да поставят отсрещния „на
мястото му.”
Липсата на емпатия е определящо качество
за човека, прескочил границите на нормалното себелюбие. Нарцистичната личност
има или много малко, или никава емпатия към останалите хора. Той обаче много
добре разбира тази своя липса и успешно може да се преструва, демонстрирайки
разбиране, (от)даване и неегоистичност, когато има някаква лична облага. Но
обикновено това е лишено от всякаква емоция. Тази демонстрация продължава много
кратко, тъй като тези хора не могат дълго време да удържат този образ.
Нарцистичната личност също така
разглежда хората като обекти, чиято основна цел е да ги отразяват по начина, по
който те възприемат себе си или да посрещат нуждите им. Затова обикновено
връзката с тях е изключително трудна и много често болезнена.
Симптоми
- · Преувеличено чувство за собствените таланти и способности
- · Нереалистични очаквания (да са винаги любимци на останалите, или на авторитета)
- · Копнеж за непрекъсната адмирация и внимание
- · Обсесивно себе-съотнасяне към всяка ситуация и на всяка ситуация към себе си
- · Липса на емпатия и на искрен интерес към другите
- · Използване на другите с цел да получат това, което искат
- · Омаловажаване на другите, за да "повишат" собствената си самооценка
- · Леката критика се приема с гняв и/или засрамване
- · Неспосбност за изграждане на удовлетворяващи взаимоотношения
- Завист към другите и убеждение, че другите им завиждат
- Фантазиите се въртят около личния успех и атрактивност
Проблеми, свързани с Нарцистично личностово разстройство
Иронично, но повечето хора с
нарцистично разстройство по никакъв начин не са притеснени от техните симптоми
и поведение. Те имат невероятната способност да рационализират проблемите си и
да обвиняват за тях някой друг – с други думи, изключително рядко поемат
отговорност за затрудненията, с които се сблъскват. Има обаче някои конкретни
проблеми, които те срещат в определен момент от живота си:
- · Алкохолна злоупотреба, както и употреба на наркотични вещества
- · Чести конфликти със значимите други (интимен партньор, приятели, семейство, колеги, работодатели и т.н.)
- · Депресия
- · Тревожност
- · Суицидни тенденции
- · Съпътстващи ментални разстройства
Причини
Нарцистичната рана започва още в ранна
възраст при деца, чиито родители са изключително тревожни, несигурни,
малтретиращи, страдат от някакъв вид пристрастяване или самите те имат
нарцистични модели на поведение. Появява се най-вече при деца, чиито
емоционални нужди перманентно не са били посрещани.
Как става това?
Когато на едно дете не му е позволено да
изгради здрави граници, то остава енергийно залостено в този развитиен етап и
ниво на вярвания, в което доминират усещането за несигурност, неоцененост и неприетост
в света. Така се ражда сянката на нарцисизма - едно негативно ядро от вярвания,
изградено от детския начин на мислене и опит, който по-късно се пренася и в
зряла възраст. Това се превръща в центъра на идентичността (The Сore Identity), една
своеобразна леща, през която човек възприема света около себе си. Заклещено в
тези примитивни защити, които изгражда Аза, човек не може да премине нормално
през етапите на сепарация от родителите, така необходим за настъпване на
линостно развитие и зрялост.
Получава се един затворен кръг. Самият
родител има неутолена нужда от внимание и грижа, защото неговите собствени
нужди не са били задоволявани като дете.
Много често процесът на нарцистично родителстване включва фичическа, ментална и
сексуална злоупотреба, обиди по адрес на детето и пренебрежение към емоционалните
му нужди, които сериозно увреждат крехкото детско его. Нарцистичното поведение
се явява защита пред дълбокия срам и
болка да бъдеш емоционално и физически наранен като дете. В този смисъл както
родителите, така и децата имат нужда от подкрепа за изграждане на
по-здравословни и адаптивни модели на комуникация и грижа.
Създаване на
маската на Нарцистичният и Съзависимият
Понякога детето трябва да изработва
специални стратегии, за да бъдат основните му нужди задоволени. Най-често това
става чрез копиране на стратегиите и моделите на поведение на възрастните. Така
то изгражда работен модел със стратегии за справяне, наричани Фалшив Аз.
Представете си примера на нарцистичните
родители, удовлетворяващи собствените си нужди чрез другите. Детето заучава нарцистичният
модел, включващ стратегията на манипулация и използване на вината като средство
за постигане на целта. Така в копнежа си за внимание и любов и развивайки т.н.
Фалшив Аз, детето започва да използва агресията, заплахите и гнева си като
инструмент за задоволяване на собствените желания чрез другите.
А сега си представете едно дете, което
трябва да задоволява нуждите на родителите си в копнежа си да получи любов.
Много често това се случва механично, просто защото самите родители са попили
същия опит като деца. Оръжията тук отново са вменяването на вина и
манипулацията. В резултат естествените чувства на това дете са игнорирани, отречени
като несъществуващи и също така потиснати в опитите на детето да „спечели”
любовта на родителите. По този начин детето израства, научавайки се да дава
прекалено много и ставайки съзависимо (co-dependency) в своите взаимоотношения.
Здравословният нарцисизъм
Докато основният страх на нарцистичната
личност е „Аз нямам сигурност, докато не взема”, страхът на съзависимият е „Аз
нямам сигурност, докато не дам”. Трудностите на нарцистичният идват от твърде
малкото грижа за другите, а на съзависимият съответно от твърде много грижа за
другите. Създаването на здравословен баланс между даването и вземането е т.н.
здравословен нарцисизъм в психологията. Здравословният нарцисизъм включва
умението за изграждане на реципрочни взаимоотношения, в които нуждите на единия
партньор са в баланс с нуждите на другия. Може да се каже, че зрелият
нарцисизъм се намира по средата между грижата за себе си и грижата за другия.
Ако имате въпроси или изпитвате подобни затруднения, свързани с вас или близък човек, свържете се с мен по имейл: ekaterinakioseva@gmail.com
Екатерина
Кьосева, Психолог
Ако статията Ви харесва, споделете я, за да може да достигне до повече хора!
Няма коментари:
Публикуване на коментар